Бременност и депресия.

# 15 11 ян. 2007, 20:52 ч.

Мнения: 1 225

И аз съм в депресия от началото на бременността. Сега съм 22 ра седмица.Черните мисли са ме завладяли изцяло. "Дали бебето е добре?", "Дали мъжа ми няма друга", все такива.
Чакам с нетърпение да се върна на работа - сега съм в болничен. Все си мисля че така ще ми е по-добре. Ще се чувствам по-полезна и ще съм заета с работа.
Незнам, но тези хормони буйстват и след раждането - аз имах и послеродова депресия ( имам момченце на 6 години).
Освен да ви пожелая лека бременност и раждане и повече ведро настроение. Трябва сами да си го създадем - мъжете не се сещат за тези работи.

# 16 11 ян. 2007, 22:49 ч.

в бяла къща с голямо дворче... след софийското околомръсно
Мнения: 908

Моите тъмни мисли са по-скоро от сорта на "Край с младостта ми и хойкането насам - натам, край с флиртовете, повече няма да се влюбя никога и т.н.", а не "Дали няма да си намери други и всякакви подобни" Peace

# 17 12 ян. 2007, 08:22 ч.

Мнения: 73

Благодаря ви мимичета за подкрепата!Страхотни сте! Hug

Наистина си мисля край с младоста ми и други работи....Днес си поговорих по телефона с моят и се разбрахме.Успокоих се до някъде,а и вие ми дадохте кураж!
Желая на всички много щастие и най-прекрасните бебоци!

# 18 12 ян. 2007, 12:50 ч.

България
Мнения: 3 621

Мила , съвсем нормално е в началото на бременността да те тресе хормона. Аз през първите три месеца бях толкова изнервена- само виках и плачех вкъщи, от което на татито естествено му писва. А след това се чувствах ужасно виновна пред него, а най-вече пред малкото човече, което расте в мен и което за нищо не е виновно и започвах- рев на нов глас Simple Smile

))))) Абе хормони- не можеш да ги контролираш. Но сега да чукна на дърво съм супер спокойна и щастлива( е , понякога пак развихрям накоя малка буря в къщи, но вс по-рядко)
Желая ти всичко да се оправи, лека и безпроблемна бременност bouquet

# 19 12 ян. 2007, 14:09 ч.

Мнения: 384

Аз като бременна бях много раздразнителна,избухлива...абе направо зла Twisted Evil

в началото, после пък ме избиваше на рев(най-често без повод)...абе все 'стандартните' неща:) Не е в теб 'повредата', спокойно Mr. Green

Пък за другото...той ако реши да кръшка и без да си бременна ще го прави Stop

# 20 12 ян. 2007, 15:06 ч.

Pb
Мнения: 1 183

От началото на бременността, се усещам, че мисля по-щурав и нетипичен за мен начин. Когато нещо ме ядоса, е почти невъзможно да стърпя гнева си. Дразня се от неща, на които преди не съм обръщала внимание или поне не толкова голямо. Никога не съм ревнувала половинката си, не съм го ограничавала в каквото и да било, не съм била тесногръда, а сега не мога да се позная. Нападат ме, от време на време, нездрави мисли и направо се стряскам от себе си.
Опитвам се да се боря с моето ново Аз и да не му давам право на изява, но когато имам гневен изблик, обяснявам на татито, че това не съм аз, а хормоните и не искам да реагирам толкова остро, но всяко нещо го приемам с 10 пъти по-голяма сила. За щастие, той ме разбира и не си е позволил да ме кори или да ми повиши тон. Ако срещах неразбиране от негова страна, това щеше да ме убие...
Съветвам да разговаряте с половинките за вашето състояние и да им обясните, че съвсем не ви е леко!
Успех!

# 21 12 ян. 2007, 18:42 ч.

София
Мнения: 2 967

Ако нямаш някаква 100% - а причина за подобни мисли, то тогава аз бих отдала всичко на бремеността. Бях развила депресия към абсолютно всичко, така че споко - има и по-тежки случаи. Simple Smile

Причина:

Причина: