Май губя битката.......ставам все по-лоша ...

  • 2 039
  • 30
  •   1
Отговори
# 15
  • В офиса
  • Мнения: 4 018
Кърменето не е пречка да не се разделяте с малкия през деня. Освободи си времето, когато големия е на училище. Ако не можеш, или не искаш да си вземеш жена да го гледа, заведи го за 2 часа в детски център. А ти се пошляй безцелно. Ако ти хареса, прави го всяка седмица.
Когато аз очаквам някой да ми помага, а той не го прави, съм много по-мрачна и подтисната, отколкото ако знам, че само аз съм си отговорна за всичката работа. Приеми, че мъжът ти няма да помага. Не изисквай, не се нерви, че го прави. Току виж коренната промяна у теб, му подейства вдъхновяващо и се включи. Или помисли да вземеш жена само за чистенето вкъщи.
Опитай се да ангажираш големия да ти помага под някакъв вид.
Само не разбрах защо таткото не се занимава с големия? Двамата могат да имат много повече общи занимания, отколкото с бебето. Да отидат на кино, да се разходят по мъжки на Витоша, на ски, да играят футбол, или тенис на маса на детската площадка, да му разкаже за устройството на колата...

# 16
Благодаря , вече съм леко "по-спокойна" като знам че не съм единствената...вчера се случи нещо което ме накара да се замисля над поведението си....след поредната караница с баткото и неговия инат го дръпнах за ръката  той се дръпна назаад и си удари крачето в ръба на дивана ..повярвайте ми сърцето ми се обърна като започна да пищи  и да казва ,че не може да си мръдне крачето......е не е голяма травма леко синьо коляно, но всичко това ме накара да се замисля че с крещене  удряне и т.н не постигам нищо добро.. май е крайно време да кажа на всичко майната му и да се опитам да бъда по-добра, в крайна сметка аз исках 2 деца и те са създадени с много любов.........колкото и трудно да е тяхното отглеждане. Поговорихме със съпруга ми и той е на мнение ,че трябва да започна работа та макар и на половин ден и да наемем детегледачка..............най накрая се показа малко светлина в края на тунела.
Още веднъж голямо благодаря на всички

# 17
  • Мнения: 2 757
Кърменето не е пречка да не се разделяте с малкия през деня. Освободи си времето, когато големия е на училище. Ако не можеш, или не искаш да си вземеш жена да го гледа, заведи го за 2 часа в детски център.

Стана ми интересно какви са тези детски центрове, където човек може да си остави детето за 2 часа. Звучи супер ако има такова нещо.
Иначе по-скоро бих си наела жена да ми гледа детето, отколкото за чистене - малкия е ужасна досада с непрекъснатото си мрънкане и една прахосмукачка дори ще ми дойде по-освежаващо от мрънкането.
А за бащите и синовете съм съгласна - винаги могат да измислят нещо за детето, АКО имат желание. Защото май проблемът е липсата на такова. Поне при нас - е... има го ама за малко и изглежда повече като отбиване на номера

# 18
  • Мнения: 190
И аз съм от отбора на Лошите майки доста често. Това е линк към детските клубове, от които често се възползвам http://www.zadecata.com/index.php?page=0_1_2_2 - помага, поне мога спокойно да изпия едно кафе или да ги оставя и да си свърша нещо.

# 19
  • Мнения: 5 877
намери добра детегледачка, пък било то и почасово. По три часа на ден да имаш време за себе си, пак ще ти дойде добре. За децата е много приятно да общуват с весела кака, ще видиш.

# 20
  • Мнения: 3 164
Как така се "кърмите" на 2 години? Според мен вече отдавна трябва да сте спряли newsm78.
         айде, де-още малко и ще я набиеш Shocked

 Детето е достатъчно голямо даже да яде обща храна и да ходи на ясла. Баткото на ДГ, малкото на ясла и денят ти от 9.00ч. до 17.00ч. ще е свободен.
    ама вЕрно ли :roll:

 

гледам, че след теб доста са се наредили поддръжници на тая абсурдна идея, Евала на майките-хвърлете ги там децата и вие ха-хо па хи-хи по цял ден.Да се чудиш и маеш на някои защо им е да раждат деца, като след 1, максимум 2г. и им писва  Thinking

Кърменето не е пречка да не се разделяте с малкия през деня. Освободи си времето, когато големия е на училище. Ако не можеш, или не искаш да си вземеш жена да го гледа, заведи го за 2 часа в детски център. А ти се пошляй безцелно. Ако ти хареса, прави го всяка седмица.
Когато аз очаквам някой да ми помага, а той не го прави, съм много по-мрачна и подтисната, отколкото ако знам, че само аз съм си отговорна за всичката работа. Приеми, че мъжът ти няма да помага. Не изисквай, не се нерви, че го прави. Току виж коренната промяна у теб, му подейства вдъхновяващо и се включи. Или помисли да вземеш жена само за чистенето вкъщи.
Опитай се да ангажираш големия да ти помага под някакъв вид.
Само не разбрах защо таткото не се занимава с големия? Двамата могат да имат много повече общи занимания, отколкото с бебето. Да отидат на кино, да се разходят по мъжки на Витоша, на ски, да играят футбол, или тенис на маса на детската площадка, да му разкаже за устройството на колата...

ето едно смислено мнение newsm10
както и това на Анда Peace

# 21
  • Мнения: 1 470
Здравейте,отчаяни имного,много уморени майки!!!И аз често без"причина"си рева,и на мен ми е мъчно когато се сетя колко много време отнемат проблемите ни,и умората.Време което може да бъде посветено на децата,и радоста...но все пак това е България... Cry Cry Cryбюрокрация,немотия,безхаберие...Знам че не е лесно,но единственното решение е да оцениш кое е най ценно за теб,и да му се наслаждаваш до край...Не се подлъгвай,бабите и дядовците са нож с две остриета,а детегледачката никога няма да е достатъчно добра за твоето дете...Виж яслите,стават,но ако можеш да се доредиш.Поздрави от майка с опит!  bouquet

# 22
  • Мнения: 1 877
Ееее,то пък без пошляпване не може!Но това не значи,че не си обичаш децата.

# 23
  • Мнения: 686
Пишете какво правите когато децата ви не могат да разделят нещо или се сбият?
Вкъщи се случва много често.Опитвам се да разреша спора спокойно но това не помага.В повечето случаи защитавам по малкия,защото често батко му го натупва,но после като размисля ми става кофти за баткото.Малкия е голям дразнител и съм сигурна че го предизвиква.Вие как се справяте?

# 24
  • Мнения: 3 491
Най-доброто средство за мене в такива ситуации е било наличието на мотивиращ пример.
Не са често срещани такива жени обаче. И аз си мислех, че е трудно и изнервящо да имаш две момчета с 1г.11м. разлика без баби около себе си (това с наемането на детегледачки ей така, за да се мотаеш и да си почиваш, не съм го виждала много наяве, май е приоритет на бебешките списания. Самата аз опитвах веднъж-два пъти, колкото да разбера, че за мене вариантът не работи).
Когато обаче видях жена да се справя с 3 пъти по две, та и с повече деца, без да губи спокойствие и равновесие, без да се оплаква, без да се прави на героиня, без да я избива на перфекционизъм и същевременно без да губи ентусиазъм, се усетих щастлива. Всички сме майки по съдба и природа, но някои са майки по професия.
Нищо не ми е действало толкова успокояващо и мотивиращо, колкото общуването с тази жена. Разпитвах я, наблюдавах как се справя , прилагах, каквото мога, продължавам в определени ситуации да се поставям мислено в нейната кожа и да се питам "а тя какво би направила".
Такива хора са в състояние да превърнат гледането на деца в нещо "апетитно" с интелигентността и креативността си.
Искрено ти желая да срещнеш и ти своите мотивиращи и зареждащи с енергия примери - непременно наяве.

# 25
  • Мнения: 1 470
 newsm78 #Cussing out #2gunfire newsm78 Mr. GreenДобро утро,от една пристрастила се вече към чата мама!Аз личо тъй като съм била по-голямото дете в семейството,знам от опит какво е все ти да си виновен,затова никога не пропускам да се скарам и на двамата,а скоро и на тримата...Така те в първият момент се сърдят един на друг,после обаче се обединяват и не губят връзката помежду си...Не знам дали тозди вариянт е най добрият,ще ти кажа съссигурност след двайсет години...но не искам да ги настройвам един срещу друг,защото тогава враждата ще продължи,а може да премине и в нещо повече...Аз много ревнувах от брат си,и това направи живота на моите родители черен,през пубертета. Mr. Green

# 26
  • Мнения: 863

Когато обаче видях жена да се справя с 3 пъти по две, та и с повече деца, без да губи спокойствие и равновесие, без да се оплаква, без да се прави на героиня, без да я избива на перфекционизъм и същевременно без да губи ентусиазъм, се усетих щастлива.

Господи,как става това Sad пред такъв пример бих се усетила не щастлива,а още по-безпомощна и нервна,че аз не мога да се справя и с едно Crazy

# 27
  • Мнения: 3 161
Не спирай кърменето - от него поне получаваш хормони, които ти действат успокояващо, както и на детето - без тях ще станеш още по-зле!  Laughing Така или иначе не вярвам да кърмиш все още през два часа, така че спокойно можеш да оставяш детето на други за по-дълго време. И аз съм кърмила до откат, но никога не е било проблем, ако я оставя с майка ми, която си имаше собствен начин да се справи и не е ревала за мен. А някоя от бабите не може ли да идва у вас о време на време и да ти помага, да поизчисти, да изведе едното дете?

За яслата - ще починеш 4-5 дни, а след това две седмици ще се грижиш за болни деца и ще бършеш собствените си сополи.   Naughty

Тръгването на работа плюс семейните задължения сигурно би те натоварило още повече. Ако можеш да си позволиш бавачка без (поне в началото) да тръгнеш на работа - най-добре. Така ще можеш да си оправиш къщата, да починеш, да излезеш някъде сама, да се почувстваш отново човек.   Party

До нас в клуб Барбарони можеш да оставиш детето си за цял ден и таксата е 8 лв. Е, можеш и за половин ден да го оставиш (но цената не пада наполовина  Sad). Иначе подобни клубове са супер място за среща с приятелки с деца - оставяте децата за 2-3 часа на каките, хем сте наблизо, хем отпочивате и си бъбрите на спокойствие.



# 28
  • Мнения: 511
мъча се да си сдържам нервите защото децата нямат вина за моето настроение.скривам се някъде да поплача за минута две и ми минава.

# 29
  • Мнения: 8 917
Явно си поела цялата тежест в отглеждането на децата, за което има вина и съпругът ти - разтовари се за сметка нанего и ще видиш, че живота не е толкова черен. Не си го изкарвай на децата, а просто уравновеси положението между теб и съпругът ти Peace

Общи условия

Активация на акаунт