Журито било тайно, т.е. не би трябвало да се знае кои са неговите членове до конкурса, но пък редакторът като член на въпросното жури трябва да е знаел, че ще стане скандал.
- Публикувана: 9 юни 2023, 10:28 ч.
- Последно мнение: 23 май 2024, 14:28 ч.
За четенето - 2
Има и т.нар. самоотвод, който винаги може да спаси достойнството на някой, ако достойнство има. В случая има и конфликт на интереси, предполагащ изключването на този заслужил член на журито.
Порезките ми харесват, стига да са направени с мисъл, а не просто така - да ги има. Хубаво е да са хармонични с корицата, която от своя страна да не е свалена от сайт, а да е направена специално за съответното издание на книгата. И според мен е най-добре да се правят на поредици.
Относно скандала - време е правилата да започнат да се спазват, така както са разписани, а не да се опитваме да минем по ръба, защото сме си "наши хора". Редакторът на Елена Алексиева е бил наясно, че е в кофликт на интереси и до колкото разбирам би следвало да е подписал декларация, че не е в такъв. Оттам насетне, още при обявяването на наградата и осветляването на състава на журито, мисля, че е било редно Елена Алексиева да не приема наградата, а не да я връща едва след като гръмна скандалът и да се налага да влиза в някаква форма на обяснителен режим.
Относно скандала - време е правилата да започнат да се спазват, така както са разписани, а не да се опитваме да минем по ръба, защото сме си "наши хора". Редакторът на Елена Алексиева е бил наясно, че е в кофликт на интереси и до колкото разбирам би следвало да е подписал декларация, че не е в такъв. Оттам насетне, още при обявяването на наградата и осветляването на състава на журито, мисля, че е било редно Елена Алексиева да не приема наградата, а не да я връща едва след като гръмна скандалът и да се налага да влиза в някаква форма на обяснителен режим.
Ахахахах, скандал като във фейсбук, някой прочел нещо в интернет и веднага станал експерт по експерименталност в литературата и възрастовите ограничения за участие в обществения живот, без да се усеща че сам/а ръси клишета отпреди няколко десетилетия докато обявява делото си за революция и обещава светло бъдеще стига да му се върже публиката. А царят продължва да е гол (това е от една стара приказка, който чел чел).
Осветляването на журито става след получаването на наградата. Можеше и изобщо да не я върне, Алексиева е най-малко виновна в случая, а и най-ощетената.
Мен повече ме впечатли яростта, с която Веселина Седларска се нахвърли върху Алексиева. Точно от нея не очаквах...поне не по този начин.
Мен повече ме впечатли яростта, с която Веселина Седларска се нахвърли върху Алексиева. Точно от нея не очаквах...поне не по този начин.
Не се изисква да има панаир по български, за да разберем, че определени издателства са във война помежду си. И за неизкушени от българския книжовен пазар хора като мен това е очевидно, но и не е нещо, без което не може. Логични процеси на пазара, които се водят по начин, който както го може, нещо и като дискусиите във форума. Ощетени са читателите, които може би трябва да са по-критични към начина, по който биват третирани. Ако въпросният редактор беше достатъчно съобразителен, щеше да се откаже от хонорара си за конкурса и вероятно да спечели от продажбите на книгата която е редактирал. Но пък и възниква въпрос, дали книгата щеше да спечели?! Според мен, не. И въпросът нямаше да е в литературните достойнства, както винаги (на която ида е творба-участник).
Всъщност, казва ли ни някой, какви са им критериите на тези несменяеми оценители?!
Всъщност, казва ли ни някой, какви са им критериите на тези несменяеми оценители?!
Елена Алексиева е добре повече да пише и по-малко да пие.
Добре де, наречете ме дребнава, но Книжен пазар е най-абсурдният сайт, честно. Исках да подаря всички книги на Ориана Фалачи на моя позната. Съответно, една част са без тираж и решавам да вляза там, за да ги изнамеря. И естетсвено - цените са неадекватни.
Пример: "Интервю със себе си" на Фалачи, която ИМА тираж и струва 5 лева в Сиела, в книжен пазар варира от 15 до 30-40 лева.
Не знам, надявам се хората да сравняват цени и да не пълнят джобовете на такива бизнесмени. Ясно, че като има балъци ще има и тарикати, но то е просто смешно...
Пример: "Интервю със себе си" на Фалачи, която ИМА тираж и струва 5 лева в Сиела, в книжен пазар варира от 15 до 30-40 лева.
Не знам, надявам се хората да сравняват цени и да не пълнят джобовете на такива бизнесмени. Ясно, че като има балъци ще има и тарикати, но то е просто смешно...
Savii_, не съм проверявала книгите на Ориана Фалачи на български, защото съм я чела в оригинал и се радвам за избора ти, но е възможно преводачите да са различни, по принцип по-стари издания (не за случая, за който говориш) са също по-скъпи.
От КП съм купувала спрени издания, но винаги сравнявам цени и състояние. Пожелавам ти да намериш решение!
От КП съм купувала спрени издания, но винаги сравнявам цени и състояние. Пожелавам ти да намериш решение!
Виж, въобще не се бях сетила, че мога да ги купя в оригинал, даже по-интересно става, благодаря за идеята!
И аз съм купувала от там книги извън тираж, за тях оправдавам, до някъде, цената, но за такива, които още са налични..Още по-смешно е, че го правят и с новите книги, струва 19,90 в книжарницата, а те закръглят на 20.
И аз съм купувала от там книги извън тираж, за тях оправдавам, до някъде, цената, но за такива, които още са налични..Още по-смешно е, че го правят и с новите книги, струва 19,90 в книжарницата, а те закръглят на 20.
Не бях чела досега ревюта в ГР на съвременни български автори, но ми попадна реценция на амбициозна потребителка (амбициозна в областта на писането, но не и на четенето). Желание за популярност очевидно има, но резултатът се е удавил в твърде силните емоции, породени от творбата на Е. Алексиева. Прочитът й е наречен "интелектуален пир", а самото произведение - "ренесансов роман" на "сияйна пустота" и реалности в "перманентна, но весела флуктуалност". Често "критиците" успяват да надскочат и самите автори със смелостта на своята мисъл, зареяна сред епохи и паралелни реалности.
Оказва се, че българската култура само загуби от тази загубена (несъстояла се по български) награда. Струва ми се, обаче, че губещите са читателите, за които този пир не е бил безплатен. Аксиома е, че псевдокуктурата провокира паевдокритика, която се опитва да я обясни, без да разбира сама себе си.
Иначе, историята разказва, че пиенето не е попречило на талантите (освен да им скъси живота), но когато говорим за таланти, разбира се.
Оказва се, че българската култура само загуби от тази загубена (несъстояла се по български) награда. Струва ми се, обаче, че губещите са читателите, за които този пир не е бил безплатен. Аксиома е, че псевдокуктурата провокира паевдокритика, която се опитва да я обясни, без да разбира сама себе си.
Иначе, историята разказва, че пиенето не е попречило на талантите (освен да им скъси живота), но когато говорим за таланти, разбира се.
И аз избягвам ревюта, особено тенденциозно написани похвално поради един или друг интерес, но този шедьовър нарочно го потърсих и наистина всяка дума е бисер, а до нея друг - още по-голям и ярък. Не знам от пиенето ли ù се получават така текстовете, или човек се научава с упорит труд, но през цялото време имах чувството, че следва инструкциите от "Как да не ни личи, че сме прости".
Препоръчани теми