А каква е разликата между "тупане","потупване",шамар,шамарче,"начална скорост"...За мен това си е удар.Слаб или силен-няма значение,обидата е много по-голяма от болката.
То това му е смисълът, иначе няма да наказваме. А кое дете как приема конкретните наказания, е въпрос на индивидуалност и характер.
Много пъти съм давала примера с двете ужасени братовчедчета: едното затова, че са набили другото, а второто - че са наказали в ъгъла първото.
Моят син предпочита да го ударят, вместо да го лишат от компютър. Ха, познайте как го наказваме? С най-страшното наказание, естествено!
Пляскала съм го като малък, когато нищо друго не е било ефикасно. Но пък никога не съм го наказвала в ъгъла и не съм го гонила в другата стая. Нито съм му мълчала сърдито. Това за мен е емоционално отхвърляне и е много по-страшно за психиката на детето от плясване по дупето или по ръката.
И всеки път след това съжалявам ужасно и се самообвинявам. Затова вече не го правя, само в случаите когато се противопоставя директно, на авторитета ми. Тогава вече няма друг начин за да покажа кой командва - той или аз и се налагат драстични мерки. Обикновено не се стига до рев, удрям само по памперса и то леко и никога пред други хора или по лицето, ужасно е унизително. Още малко като порастне, да започне да разбира ще прекратя удрянето по памперса и ще започна с наказание. Оставяне сам в другата стая за 1-2 минути (Тайм-Аут ефект), да обмисли постъпката си и да реши дали ще продължава да се държи така. При него ще има ефект, понеже той мрази да е сам. Но още е малък и не разбира. Поне още 1г. му трябва. 
, но ако се наложи и друг път ще го шляпна .
От около половин година обаче не е имало такива стълкновения...Не че ни ми идва на моменти 
но се контролирам...
отначало ми беше годно,но диването не иска да разбере,че боли като хапе и продължава да го прави 
говоря,обяснявам, че боли тц не иска да разбере и това си е 
Не съм я поступвала и не мисля да го правя. Не са ме поступвали и не се оплаквам от себе си 
). Но установих, че по-скоро го възприе като игра, въпреки намръщената ми физиономия и продължи да ме удря. Накрая смених тактиката и вместо да и се карам и да се правя, че и отвръщам, започнах да се преструвам, че уж плача и ме боли. Тогава тя започна да ме прегръща и да ме целува все едно се извинява ...