Мъжът ми е със сходен темперамент. И понеже не вярвам, че златната среда съществува (още повече, че аз самата съм човек на крайностите) - хиляди пъти го предпочитам такъв, какъвто е, дори доброволно да не си подаде носа навън със дни, отколкото да е "душата на компанията", вечно да иска да купонясва, да пие и да танцува със всяка жена от компанията. Е, все пак и двамата наближаваме 30-те и общо-взето всеки си е взел нужното от по-младите години.
- Публикувана: 14 ян. 2007, 12:02 ч.
- Последно мнение: 15 ян. 2007, 13:56 ч.
Няма приятели и не обича да излиза...?
Имаш следните варианти:
1. Сменяш го;
2. Харесваш си го такъва какъвто е.
Той не е длъжен да харесва приятелите ти, избрал е теб.
Това че е програмист не е определящо. Има много познати които са програмисти и опреелено няма сбъркани ... като студенти бяха купонджии, сега не могат да изпият и по 50 г концентрат през седмицата щото надругия ден главата трябва да работи, все пак те нали с нея си изкарват хляба не бъхтят физически труд, дето може чак по обяд да изтрезнеят с някоя друга бира
1. Сменяш го;
2. Харесваш си го такъва какъвто е.
Той не е длъжен да харесва приятелите ти, избрал е теб.
Това че е програмист не е определящо. Има много познати които са програмисти и опреелено няма сбъркани ... като студенти бяха купонджии, сега не могат да изпият и по 50 г концентрат през седмицата щото надругия ден главата трябва да работи, все пак те нали с нея си изкарват хляба не бъхтят физически труд, дето може чак по обяд да изтрезнеят с някоя друга бира
С всичко съм съгласна,без едно- никъде не съм казала, че е сбъркан.. 
Чак сега видях колко много писали има по темата..
Джини,ще ми бъде адски интересно да ми разкажеш за себе си и за начина си на живот,да те опозная и да ми дадеш малки хинтчета към доброто съжителстване с асоциална половинка (може и на ЛС)...
Тонина,точно това написах и аз по-горе...Както обичам да казвам-той е идеалната ми половинка...след 10 години.
Суей,моят определено не е от срастналите се....Нали се сещаш,че като психолог не бих позволила да се изпада в крайности,просто търся обяснение за неговия начин на мислене и поведение....
Чак сега видях колко много писали има по темата..
Джини,ще ми бъде адски интересно да ми разкажеш за себе си и за начина си на живот,да те опозная и да ми дадеш малки хинтчета към доброто съжителстване с асоциална половинка (може и на ЛС)...
Тонина,точно това написах и аз по-горе...Както обичам да казвам-той е идеалната ми половинка...след 10 години.
Суей,моят определено не е от срастналите се....Нали се сещаш,че като психолог не бих позволила да се изпада в крайности,просто търся обяснение за неговия начин на мислене и поведение....
И моят е програмист 
Абе темерут си е малко- обича да си седи вкъщи и да се занимава със неговите си неща. Но не мисля, че професията е определяща. Брат му също е програмист, а е един от най-големите купонджии, които познавам.
Моят мъж се отпуска и истински се забавлява само с най -близките ни приятели. Иначе е мълчалив и скромен
Аз излизам с приятелки, колежки и т.н(никога не ми е правил проблеми).
Така,че ти си прецени доколко това те притеснява и дали можеш да го понесеш, но няма да го промениш.
Успех
Абе темерут си е малко- обича да си седи вкъщи и да се занимава със неговите си неща. Но не мисля, че професията е определяща. Брат му също е програмист, а е един от най-големите купонджии, които познавам. Моят мъж се отпуска и истински се забавлява само с най -близките ни приятели. Иначе е мълчалив и скромен
Аз излизам с приятелки, колежки и т.н(никога не ми е правил проблеми).
Така,че ти си прецени доколко това те притеснява и дали можеш да го понесеш, но няма да го промениш.
Успех
....да е "душата на компанията", вечно да иска да купонясва, да пие и да танцува ....
Ей това вече е гадно наистина!
Стига бе,хора,какви са тези етикети,които слагате така?Прогромист=асоциален тип. Въобще не съм съгласна.Всичко ки е до човек.Работата на моя мъж е свързана с постоянни контакти с хора и то предимно с жени и когато се върне вечер уморен от ужасния трафик,капризите на клиентките му и постоянното говорене последното което му се прави е да излиза с шумни компании.разбирам го напълно!
Аз откакто съм бременна също съм станала много скучна май
Като се отприщя да говоря за бебето,килограмите,докторите и т.н. и се забравям 
Сигурна съм че едва ли им е интересно на повечето ми приятелки,които в момента се опитват дъ намерят своето място или пък вече градят кариера,дом...Искам да кажа,че понякога човек е на периоди.аз минах през такъв,в който 1-2 седмици се дразнех на всички с изключение на половинката и предпочитах да си стоя вкъщи пред компютъра или с някоя книжка.Сега обаче изпитвам неистов "глад" за социални контакти 
Дори ходя с мъжа ми на работа,за да се срещам с повече хора.
Джини,извинявай много мила,но не си ли прекалено крайна в изказването си?Наистина ли си си самодостатъчна в такава степен и това не е само временно състояние
Звучи ми много странно.
Въобще не съм съгласна.Всичко ки е до човек.Работата на моя мъж е свързана с постоянни контакти с хора и то предимно с жени и когато се върне вечер уморен от ужасния трафик,капризите на клиентките му и постоянното говорене последното което му се прави е да излиза с шумни компании.разбирам го напълно!Аз откакто съм бременна също съм станала много скучна май
Като се отприщя да говоря за бебето,килограмите,докторите и т.н. и се забравям Сигурна съм че едва ли им е интересно на повечето ми приятелки,които в момента се опитват дъ намерят своето място или пък вече градят кариера,дом...Искам да кажа,че понякога човек е на периоди.аз минах през такъв,в който 1-2 седмици се дразнех на всички с изключение на половинката и предпочитах да си стоя вкъщи пред компютъра или с някоя книжка.Сега обаче изпитвам неистов "глад" за социални контакти Дори ходя с мъжа ми на работа,за да се срещам с повече хора.Джини,извинявай много мила,но не си ли прекалено крайна в изказването си?Наистина ли си си самодостатъчна в такава степен и това не е само временно състояние
Звучи ми много странно. 
Джини,извинявай много мила,но не си ли прекалено крайна в изказването си?Наистина ли си си самодостатъчна в такава степен и това не е само временно състояние Звучи ми много странно.
Звучи ми много странно. И понеже не успя, се пренесе след месец вкъщи. 
Ей хора, това е сериозно. Не съм предполагала,че съм толкова странна. 
На 23 години е съвсем нормално да ти се излиза много 
и аз бях така, но когато срещнах мъжа ми (на 25г, а той на 31) вече бях започнала лека-полека да се "успокоявам" 
Сега си мисля, че по-добър избор не съм и могла да направя , макар че много му мрънках за излизане в началото и се ядосвах, че на него не му се излиза, колкото на мен. Определено в момента сме намерили баланса с излизанията, въпреки че винаги може по-добре, просто аз излизам много по-често без него и съвсем не ми тежи, като гледам другите мъже даже се радвам вътрешно, че не е такъв 
и аз бях така, но когато срещнах мъжа ми (на 25г, а той на 31) вече бях започнала лека-полека да се "успокоявам" Сега си мисля, че по-добър избор не съм и могла да направя , макар че много му мрънках за излизане в началото и се ядосвах, че на него не му се излиза, колкото на мен. Определено в момента сме намерили баланса с излизанията, въпреки че винаги може по-добре, просто аз излизам много по-често без него и съвсем не ми тежи, като гледам другите мъже даже се радвам вътрешно, че не е такъв