МНОГОДЕТНИ МАМИ 8

О.К ама незнам как става защото още съм малко на ВИЕ във форума .
        ЛЕКА ВИ НОЩ НА ВСИЧКИТЕ

Добре дошла Катрин в нашите редици!
Винаги са приятни новите попълнения и запознанства!Тук ще ти хареса и ще се чустваш на място!Тук винаги има кой да те изслуша и да ти помогне с добър и ценен съвет!
Форумът е като наркотик ,ако не прочета и пиша сякаш нещо важно съм  пропуснала.
Приятно писане!

Добре дошла на катрин! 

Не че има нужда да ни обясняваш нещо  , но ако имаш нужда да споделиш - насреща сме.

Цоцоланке, фотоконкуренцията е гОла вОда - и като брой снимки, и като разнообразие, за бързина на качването да не говорим. Освен това се е скапала, нищо, че не е пътувала от и до Благоевград с 3 деца. Сега е във фаза отпускане и отмаряне. Така че - на тебе си разчитаме. 

Здравейте на всички мами,
реших и аз да се разпиша, че само ме е записала мама Цоцоланка в списъка отпред, а мен никаква ме няма. Това е защото, нещо не успявам да се наспя много качествено на последък. Малката почна с колики, ли какво ли, та спи по-добре през деня, отколкото вечер, но тогава идва реда на каката и къщната работа, така че все не остава време  за качествен сън. Съвестно ми е да се оплаквам, защото сега точно имам безусловната подкрепа на родителите си, които едва ли не заради мен и децата ми живеят (в смисъл, че ако не бях аз сега да са на съвсем друго място, доста далеч от тук), така че и двамата са се посветили почти изцяло да ми помагат и са поели голямата дъщеря, освен това често готвят, което си е голямо облекчение. За сведение - живеем в два апартамента в един и същи вход на една кооперация, така че всеки ден е голямата миграция между петия и втория етаж, защото цялата челяд и аз алтернативно се разнася ту на едното, ту на другото място, за да можем да имаме малко свободно време и двете семейства. Тяхната подкрепа, обаче ще е до време, защото скоро трябва да заминават и аз от сега съм се затюхкала какво ще правя без тях.
Когато Лили се роди, мъжът ми работеше по проекти вкъщи и много, много ми помагаше с нея. В един момент, обаче нямаше проекти и се наложи да почне работа при свекърва ми (уж временно и само за кратко),  но така вече близо година, като често остава и до 9 вечерта на работа като имат някой спешен обект за приключване.  Когато планирахме третото бебе, много разчитахме на сравнително свободния му режим . Можехме да се оправим без ничия помощ, но сега условията коренно се промениха и понякога се чувствам леко излъгана.  Най-ме заболя, когато преди два дни баща ми се наложи спешно да го оперират и помолих мъжа ми да остане вкъщи за всеки случай, ако се наложи да ходя до болница с майка ми и т.н да има кой да остане при децата. Той се съгласи, с уговорката да вземе работа от офиса, за да я върши от вкъщи. Когато отиде, майка му ми се обади (един от много редките моменти, когато разговаряме изобщо), за да ми изчете едно конско как много съм го била ангажирала с гледане на деца и как, за да можело да поддържаме стандарта, на който живеем, трябва да имал време да работи, как аз съм му проваляла цялата кариера едва ли не и как заради мен и челядта ми не му давали проекти колегите, защото все търчал между бебетата и работата. На два пъти повтори как като съм се била нагърбила с това да имам толкова деца, сега сама трябва да намеря начин да съм се оправяла с тях.  . Много, много криво ми стана, не ще и дума. Мъжът ми много ми помага, не мога да се оплача особено с каката, нея съвсем сами си я гледахме и ми беше много спокойно. Но сега с бебето, него почти го няма, имено защото работи при нея и обвиненията й бяха много обидни и безпочвени. Вярно, че финансово в много отношения ни помага и почти всичките ни разходи ни ги поема фирмата й, но и без нея със сигурност можем да се оправим (както сме го правили  и преди).
Изобщо, нещо свекито не може да свикне с многодетството ми (и това на сина й все пак) и това е. Както се казва Бог е милостив и ми осигурява премного помощ и подкрепа. Не че с моите родители нямам конфликтни ситуации, но това враждебно отношение от свекърва ми хич не го очаквах.
Малката Десинка дойде на белия свят някак си без фанфари и много шум. Първо всички се заядоха за името й, най-вече майка, че не е кръстена на нея (почти седмица след раждането не ми говореше, но Слава Богу нещата се оправиха), дори и свекървата, въпреки че голямата дъщеря е кръстена на нея, се заяде, че малката трябвало да бъде поне на някоя баба от техния род. Имаше и още недоволни роднини, които явно са имали някакви очаквания. Някак между другото си расте, носейки дрешките на по-големите. За другите деца толкова приготовления, толкова трепети, толкова страхове, а сега сякаш всичко е рутина, а и с толкова други малки деца никой не те жали или глези като родилка... не знам. Понякога ми е тъжно за нея. Сякаш дори самата аз съм така уморена и изпразнена, че нямам сили дори да й се порадвам какво перфектно бебе е. А колко безсилна се чувствам често, особено като ги събера на куп и за десет минути цялата къща е на лудница, аз нямам свободна ръка да озъптявам каката, дори и на разходка не мога да ги изкрама сама, защото живеем на последния етаж без асансьор и няма как да ги пренеса до долу всичките сама по стълбите. Чувствам се толкова извън контрол, че от сега ме обзема параноя как ще се справя сама, особено при заплахите от страна на свекървата, да не товаря толкова сина й, на когото и без друго в момента почти не разчитам за децата.
Съжалявам за дългия постинг, исках да споделя с някой и това е ситуцията в която се намирам в момента.

fapua    А синът и дъщерята ти - те как се чувстват в голямото семейство?  И дано ядовете със свекървата да отминат скоро, а и самата ти да намериш сили в себе си да вдигнеш глава и да продължиш смело напред! Въпреки всичко!

На Катрин - Добре дошла!
Фапуа, всички ние ежедневно се борим с неразбирането на чужди и свои.... Хич недей се връзва ако мъжът ти е до теб и те подкрепя, останалото не е важно. Вярно че може да не ти оказва помощта на която си разчитала, но поне знаеш че е с теб и зад теб. Поговори с него да се оправи с майка си, за да не ставаш ти посредника . То какво ли давам съвети и аз , като и моя мъж не може да се разбере с неговата майка, още по малко пък аз ама... Вчера като се върнах от срещата направо ми се ревеше - какви простотии заварих в къщи, просто не ми се говори. За кой ли път се заричам да се оправям без нея, ама нали все му се водя по акъла....Оставихме я да гледа бебето и Кардам - тя си вдигнала чукалата и ги зарязала на чичото, който е болен още. И който решил че е по добре да не я храни щото да не я зарази, затворил я през 2 врати да не я чува как се дере и си говори с гаджета по телефона, а беба час и половина се беше съдрала от рев....бе , нямам думи. За сметка на това свеки не пропуснала да ми подреди спалнята и да ми завие дрехите с лекьосаната покривка за маса - помага жената не се излежава (като е некадърна снахата...). Няма да ви разказвам останалото щото ще севзривя...

Fapua, миличка, много мъчно ми стана за теб! Надявам се, все пак, като отмине зимата, че нещата ще се пооправят. Ще можете по-често да излизате на разходки и малката кака няма да се нервира, че е вързана в къщи. Баткото ще може да помага поне малко и той. Хубаво е, все пак, че твоите родители ти помагат, а таткото - мога да си представя какви мисли му минават в главата - сигурно е луднал да се старае да работи, за да има с какво да издържа семейството си.
Не мога да те посъветвам нищо, освен да се опиташ да си договориш мъъъничко време през седмицата, което да е само за теб, и да те пази да не полудееш съвсем. Все пак трябва да се чувстваш добре, за да можеш да се наслаждаваш на децата, такива, каквито са сега.
Само след няколко месеца ще са съвсем различни, каката и баткото може би ще тръгнат на ясли и на училище и бремето ти ще поолекне.
Всичко най-добро ти желая!   

ClanG, Боже, Боже, какви баби има на тоя свят, Боже! Някои се престарават, други ... Кардам не беше ли нахранил бебето?  А тоя чичо що за здрави нерви има, да не ти завърти поне един телефон да пита какво да правиш, ами седи и слуша бебешки рев толкова време?

Като ви чета момичета, се питам какво ли ме чака и мен... Бабите работят и не очаквам да ми помагат, тайната ми надежда са дъщерята и евентуално синът, които дано се отнесат положително към грижите за бебчо.
Мислех, че съм пооправила отношенията с родата, ама не. В събота сестра ми пак ми пили по телефона, да си оправя отношенията с майка ми, да й се извиня (за какво? задето съм забременяла? да върна бебето обратно? идиотия!), как мога да причиня на децата си такова нещо, как ще приемат бебе, като са толкова големи. Нито е виждала, нито е говорила с моите деца, но вече знае какви проблеми ще имат! В същото време дъщеря ми се гордее, казала е на приятелките си и майките им като ме видят много ми се радват и ме питат как съм. Нещо, което само баща ми прави - човекът се радва и е загрижен за мен, за разлика от родната ми майка!
Но моите са бели кахъри, ще минат и ще заминат, само да са живи и здрави момчетата и момичето ми, това ми е достатъчно.
Нашият батко прекара скоростно боледуване - само един ден с 38.6 градуса, на другия ден - пушка. Гърлото го боли още, тъпча го с портокали, чай и прави гаргари, но засега не даваме лекарства. Татито снощи подгъна крачката и днес ще си почива в къщи, дано и той да изкара грипа/настинката леко.

За заинтересуваните нероднини - аз съм добре  , пишете как мина срещата! Лек ден и мнооооого здраве на всички!   

Здравейте ,ей много малко информация за срещата нещо давате момичета!Нещо тайно ли правихте там?Пишете повече де!Кои се събрахте ,какво си говорихте,кои дечица бяха там?Мисля има какво да споделите.......
fapua ,миличка ,горе главата! Бебка е още много мъничка и за това се чувстваш объркана и разстроена.Не се притеснявай,само след 1,2месеца всичко ще си дойде на мястото.Знам колко ти е трудно и побъркващо. Монотонното ежедневие УБИВА .Не се предавай!Веднага се уговори с родителите си за 1час на ден лично твое време и през този час бягай на вън.Дори и да няма с кого ,разхо ди се ,обиколи магазините,пий кафе с мъжа си ,тъкмо ще можеш и спокойно да поговориш с него.Ще видиш как този един час, лично време прави чудеса за теб и децата ти.Прегръщам те силно и ти желая сили и вяра.
На Анди със закъснение    ,да расте здрав и силен за радост на мама,тате ,кака,бате и малкото братче.
katrin74 ,добре дошла при нас   
bobi min ,моята баница с просо я и без яйца ,защото мъжо неяде такива ,ако ти е интересно ето рецептата:
1п.кори за баница
за сместа:
1/2кофичка кисело мляко,1/2ч.ч.вода
2ч.л.хлебна сода /се разбъркват в млякото/
натрошено сирене по вкус
около 1и1/2ч.чаша просо
олио около 1/2ч.ч.
Всичко се обърква в една купа .Разстилат се корите по 2бр.,изсипва се от сместа и се завиват на руло.Така със всяка следваща по 2бр.Нареждат се в тава ,отгоре се намазват със сместа и парченца масло.Пече се  на180градуса.
Добър апетит!

Да бе, малко сме писали! Я влез в темата на Клуба да видиш какви фермани съм спретнала!
И се включвай в мисленето, че я закъсваме!

фапуа, не се отчайвай, отначало винаги е така. Да ти кажа, много по-изнервящо е да разчиташ на други и непрекъснато да се нагласяш според тях, отколкото сама да си поемеш нещата. Ние съвсем тенденциозно сме си гледали децата сами - вярно, че има периоди, в които е безкрайно изтощително, но поне знаеш, че разчиташ на собствените си сили, правиш си сметка какво можеш да си позволиш и какво не и не зависиш от никого. Случвало се е да оставим децата на роднини за няколко часа, но е било рядко и за малко. Предпочитаме сами да отговаряме за всичко. Така е чувстваш много по-спокоен и сигурен, че нещата са под контрол. Ако ти е възможно, опитай се да зависиш по-малко от роднини. Отначало изглежда много трудно, но после му хващаш цаката и е много по-добре.

лилибон, твоите роднини са абсолютни рекордьори по безмислени приказки. Добре, че вие си вземате решенията, че ако чакаше на техния акъл... Ще ме прощаваш, но за пореден път се възмутих.

Кланче, влязохте ли в ритъм?

Добре дошла на Катрин!

Fapua, много добре те разбирам. Но бебка е мъничка още, като порастне мъничко и като твойте хормони се поуспокоят нещата ще се  поуталожат. Всичко ще си дойде на мястото и няма да ти е толкова болно, но и сега не обръщай внимание на свекърва ти - явно се чувства силна на деня. Надявам се и тя да свикне с положението и да приеме фактите - все пак синът й има 3 деца!!! В мойта свекърва срещам абсолютно разбиране и подкрепа, винаги е готова да помогне, с което аз не злоупотребявам, защото работата й е отговорна и уморителна. Не съм чула укор, нищо че отговорността за финансовото обезпечаване на семейството лежи изключително на плещите на сина й.

КланГ, какви гледачи само!!!

Lilibon, пази се! Грипът е отвратителен, дано се разминеш с него. Чудесно е , че баткото е пренесъл леко вируса. И нашият "бако" имаше снощи 37,8, днес няма Т, но буха страшно. Малкият Гарчо се размина с антибиотика, макар вчера да имаше 37,8, а днес 37,6... Поне яде малко на обяд, което ме накара да се почувствам истински щастлива!

Още снимки няма ли да има?

Само се обаждам, че съм тук и ви чета, обаче имам много, мнооооого работа. И сега това правя Ще изкукам!

Даааааааа, от срещи чудесни и работи неотложни - сме забравили да честитим рожденния ден на Сиси на приятелче......, която е станала на цели 22год. Макар и на патерица -

ЧРД Сиси! Здраве и много любов!

Благодаря ви момичета за отговорите, подкрепата и успокоението!
Аз уж гледам да не си тровя живота с кой какво казал, намекнал и пр., но нещо вчера се разкиснах и за това така си "излях" мъката. Аз също много разчитам, че е въпрос на време нещата да влязат в някакви релси и да се почувствам поне малко способна да контролирам сама ситуацията. Мисля, че това е което най-много ме тормози: че за в момента все с някого трябва да се съобразявам, разчитам, да внимавам какво казвам и как се възприема и пр. В този смисъл секстет, напълно си права. Истината е, че дори помощта на родителите ми си има цена, отношенията ни с майка ми са далеч от идеални, но това е друга тема и ще бъда последната неблагодарница, ако почна и от нея да се оплаквам. Надявам се някой ден (и той да е съвсем скоро) да вляза в приличен ритъм и да събера децата си в един дом.

След като излязох от релсите или преди?
Е, успокоих се - не ми е за първи път подобни изненади - прибирала съм 7 годишно дете на Нова година от автогара, пропътувало само и без аз да знам 100 километра, лекувала съм дете от шарка без никой да ми каже че е налагано с овчи кожи, ходила съм и на сватби с 2-месечно бебе щото някой се е отметнал в последния момент.... влязла съм в ритъм -не ами аз съм го измислила тоя ритъм!
Илиева, моите деца не бяха на срещата... ама си права и тези са много хубави! Виках и на снаата да си остане при мен - да я правя софиянка, ама сватята не даде! САКЪН!

Кланче,направо съм ужасена от твоите помощници  Що за хора!?Нацелувай милата Дивна от нас!А Сами къде е бил по това време?Не е ли помагал?

Лилибон,съчувствам ти,мила!Но не го взимай толкова навътре.Ще се справиш и с тези изказвания.

Катрин,добре дошла!  Надявам се,че ще ти е приятно при нас!

ЧРД на Сиси!Много здраве и успехи! 

Фапуа,ще се справиш,мила!И аз от сега съм се запритеснявала за втория срок на учениците.И двамата тръгват първа смяна и сутрин ще съм сама с двете бебета  Надявам се майка ми да идва поне да взима храната на Анди от кухнята.