Кога е време за сватба?

Очевидно не познаваш законодателството. Не са толкова прости тея уговорки, да не говорим, че авторката няма да им става изпълнителен директор, че да се правят чак такива гимнастики, за да вземат точно нея и да я устройва.

То да бяхме Шенген, да отидеш да работиш от друга държава и никой няма и да те разбере, че си ходил и колко си стоял (ако си хоум офис и не ходиш физически).
Много хора работят/живеят така в Германия/Холандия, Франция/Швейцария, и т.н.
Но Хърватия е в Шенген, а пък България - не, така че на границата те записват кога си влязъл и колко си стоял.

Значи авторката да почака до приемането ни в Шенген 😃

В много от големите фирми хоум офиса е през VPN с геолокация. С и без Шенген, знаят.

С нашия служебен VPN мога да се включа от България, Англия и още няколко локации.
При разбран работодател няма абсолютно никакъв проблем да се договорят няколко месеца на друго място. Включително и без да се тръби за това.
При нас сега със започването на лятото масово американци отиват за по месец-два да работят по родните си места в Китай, Париж, включително и в Хърватска днес ми писа една колежка, че ще е една за юли и август при семейството си.
Естествено, не е масов случай да попаднеш на разбран работодател де. Ама на мястото на Сикнес поне щях да съм започнала разговор с мениджмънта.

И аз знам, че при разбран работодател е напълно възможно. Но предположих, че авторката най-малкото е пробвала да се спазари вече с фирмата си да работи от Хърватия поне 2 месеца.
Ех, бих се радвала да можех и аз така да си работя от Адриатическото крайбрежие цяло лято:))))

Това е така, защото големия процент жени пишещи тук, са такива които не са успели да запазят връзките си, но защото е по-лесно прехвърлят вината на мъжете, но както за една връзка са нужни двама, така и за нейния разпад също са нужни двама, и разбира се съветите как да му даваш ултиматуми да идва при теб също са огромна глупост, но реалността е че ти работиш за висока заплата за българските стандарти, аз познавам семейства с по две деца, които общо изкарват толкова (и се оправят), но всъщност бъди откровена дали отчасти привличането ти към него не е защото е чужденец, българите имаме една много лоша черта да плюем всичко родно и да възхваляваме всичко чуждо. Има достатъчно качествени свободни български мъже (а и жени разбира се ), но човек трябва да е отворен за тях, в последно време у жените усещам един негативизъм, няма как да привлечеш качествен човек с негативно отношение (всъщност пробвах се да дам шанс на една такава, но тя не успя се отърси от негативизма си и година по-късно още си е сама).

TjeSickn3ss, една любов си заслужава. Не изживях изобщо моята първа заради местене, разминаване и нежелание да тръгна с мъжа към друг континент. Бяхме млади и зелени. Това е единственото несъвършено, за което съжалявам независимо как щеше да се развие връзката.

Любовта е висша моя ценност, която обаче не е достатъчна за успешен брак и отглеждане на общи деца.

Моя приятелка заряза всичко тук и отиде да живее с любовта си в Хърватско. Страхотна природа! Тя се влюби в мъжа и в хърватския бряг. Сега работи там в туризма. Още не знае добре хърватски. Даде си жилището тук под наем и там живее у мъжа си, който има голяма къща. Не е безметежно. Имаха триене за училищата. Френското училище струваше 6 или 7 000€ годишно от детска градина до колеж и 10 000€ за гимназиалния курс. Това е годишна такса. Има транспорт ако не си наблизо, учене с децата ако мъжът не знае френски.

Ще ти напиша проблемите, които виждам, които другите вече са ти казали:

1. Възрастта ви е доста напреднала. Не сте емигрирали никога и не знаете дали и как ще понесете емиграция. Нова държава, нов език, нова работа, напасване с нов мъж, търсене на жилище могат да докарат и стабилен човек до нервна криза. За мене е най-добре той да емигрира и като уседне да идеш при него.

2. За мене 36 годишен, който няма пари за емиграция в съседна държава, няма собствено жилище в своята, не знае какво точно иска, живее у родители и се е влачил в 7 годишна връзка не е брачен материал, съжалявам.

3. Ти нямаш твое жилище, в което да го посрещнеш. Родителите ти биха ли предоставили тяхно жилище ако се установите в България? За сам човек е лесно да живее на квартира, но с дете, мъж чужденец и майчинство за втора година играта загрубява. С деца всичко е 30 пъти по-тежко и трудно.

4. Защо не ходиш да живееш за по месец с него щом работиш дистантно? Няма нужда да седиш перманентно, но месец тук, месец там ще ти дадат възможност да го опознаеш.

Ние се оженихме след 5 години познанство и 3 години живот заедно. Мъжът ми в началото каза, че иска да пътува и даже го каза на майка ми 🌞. Идваше почти всеки уикенд и сам предложи да се премести в държавата, в която живеех. След сблъсък със здравната им система въодушевлението му намаля и поиска да се върне. Последвах го и не съжалявам, но знаех езика и имах приятели.

Аз повтарям нещо, което казах, за да наблегна колко е важно. Вероятно човекът спестява някои детайли относно работните си навици. Не изглежда като човек, който работи без да спира. Явно е на периоди. Поработи му се, па спре. А приказките му са нещо съвсем различно.

Питаше се за майстори, колко изкарват и тн.
Има майстори и майстори. Освен споменатите ръководители на бригади, работещи на заплата и сами частници има и най-различни степени на чираци. Повечето в графата общи работници и "момче за всичко". Ако ги питаш, всичко могат, от теракот до арматура, през зидане и гипсокартон. Ама реално не знаят пирона от коя страна се кове. Тези с бригадите ги държат по няколко месеца, бавят им плащането, па ги подритнат на улицата. Ни осигуровки, ни дяволи. Ама и те толкова си работят и като количество и качество.
Хваща ъглошлайф, държи го високо над главата си, не се сеща да се качи 1 стъпало по стълбата. Неудобно и уморително. Стружките хвърчат право към него, не се сеща къде да застане. И безброй, безброй примери. Този е пресен.
Та пак казвам, да не се приема с лека ръка неговото описание на работата му.
Майсторът се познава по свършената работа, не по приказките. И пак на 3я път след години  съвместна работа може да ти извърти пълен номер, да те завлече и зареже на 1/3 от работата. Скорошен пример отново.

Ей точно тия неща в цивилизацията се избягват. Носи се законова отговорност и някой, дето му хвърчат стружки в лицето няма да бъде оставен " да си работи, както може". Ог тази гледна точка за нископлатена и слабоквалифицирана работа по-добре из Европата, но не на Балканите.

Тангра, познавах много балканци които работеха по този начин (без осигуровки).
Имаха се за голямата работа, но ако им се наложеше да посетят лекар лошо им ставаше защото всичко трябваше като попове да си плащат.
Като им изплатят голямата заплата три дена "иху" после тихо, като прасохат всичко.
Живееха на заеми, сръбска музика, псувни колко гадна е Германия и без план за бъдещето - ден за ден.

Забравих да спомена, че въпросното момче, с ъглошлайфа, и той пишман емигрант, обикалял Европата, никъде не си харесал, па се върнал в София. Само дертове, братче. Типаж. Иначе, симпатичен, изглежда интелигентен (ако гледаш от 10 метра). Сигурно и гадже няма. Скарах се с шефа му, иначе можех да потърся контакт.

Общо взето ситуацията е ясна,(за нас), иначе ако бяха по-решителни и просто действаха, нямаше да има такива теми тук. Нали в другата и тема беше поставян въпроса, дали ако хърватина отиде в Австрия, ще могат да се устроят добре на първо време, стана и въпрос че за нея ще е трудно там да работи същото, че и в самата Хърватия не успява да си намери подходяща работа, нито той е уверен че като дойде в България всичко ще му е ок.
И за това и там имаше много размисли и страсти как да се подходи. Още тогава тя не беше уверена дали изобщо да се мести от България и дали ще им се получи.
Сега вече нещата отиват на други нива - сватби и подобни.
 Честно казано незнам какъв акъл да и дам.

Поне го е включил в контакта.

Абуто - винаги положителен.

Нормално е авторката да се люшка от "обичаме се и ще се женим" до "абе каквото стане, ще си купя котка". Те се познават от 7 месеца, от които реално са били заедно 3 месеца. Това, че мъжът говори в началото за бебета и сватби, е... абсолютно клише. Нищо не означава. Много по-значимо е, ако започне да говори за това по-напред във връзката, а най-явно е, когато разпишете. Та не знам кога е времето за сватба, но на този мъж времето не му е дошло. Той говори за емиграция, за кредити, за установяване на ново място и евентуално догодина съвместен живот. Аз лично вече бих търсила нов.