Кога е време за сватба?

  • 20 108
  • 704
  •   1
Отговори
# 195
  • Sofia
  • Мнения: 16 542
За емиграцията няма възраст. Човек може и на 50 да замине, стига да го иска истински.

# 196
  • Мнения: 11 576
Няма ли какво да те задържи в България-приятели ,семейство?
Аз по себе си съдя ,че едва ли ще се появи мъж ,заради който ще искам да си оставя живота тук.
Толкова ли си влюбена или се чувстваш "притисната" от възрастта ?

# 197
  • София
  • Мнения: 3 173
Не сте равноправни. Той като мъж трябва да поеме по-големия товар при преместването и да ти осигури стандарт, близък до твоя сега. Ти какво отношение искаш от мъжа до себе си? Защо да се нагърбваш с някакви задължения, които той като глава на евентуалното семейство, трябва да поеме. Ти имаш други отговорности. Но и за мен всичко при вас е още много мъгляво и не се знае дали изобщо ще се стигне до дилема къде да живеете заедно.

# 198
  • София
  • Мнения: 1 601

А за последния коментар, какво бихте видели като сериозни намерения?
Да напусне Хърватия на втората ни среща и да дойде да живее в гарсониерата ми под наем?
Не знам какво очаквате от мъжа да направи
Както за мен е рано и е непознат той, така и аз за него
Очаквам действия от един мъж, ако има сериозни намерения към мен, а не празни приказки как след година ще отиде да си търси работа в Германия и евентуално ще ме покани и мен като съквартирант. И седем месеца да ме мотае в срещички. Навремето като бях на 22-23 имах такава връзка от разстояние и той така сипеше приказки на килограм как иска жена и семейство и как ще си смени работата и ще отида да живея при него. И така година и нещо - пълна загуба на време - нищо не се случи.
А иначе ако един мъж е влюбен и иска да е с една жена ще направи НЕЩО в тази насока, а не само да си говори и да отлага след години. Ето примерно, моят мъж не беше от София, когато се запознахме. Аз бях категорична, че няма да отида в малко градче в България - имам си дом тук, дете, стабилна работа. Ама той много държеше на мен и след като прекарахме 3 -4 месеца в срещички като вас всеки уикенд по 3-4 дни заедно, той си намери работа в София и се премести, щото искаше да живеем заедно. Та всичко е въпрос на приоритети. Иначе аз бях лежерна, нито ми тиктака часовник, животът си ми харесваше, та с или без него си бях ок. Та, искам да каже, че думите не означават нищо, като няма действия, още повече за един по-дълъг период от време.

# 199
  • Sofia
  • Мнения: 16 542
7-8 месеца не са чак толкова дълго време. Ако след този период няма развитие – добре, нека преосмисли нещата. Но самата авторка написа, че към момента не желае да напуска работата си. И тя не ми се вижда залетяла с пълни обороти.
Не знам какви са тези очаквания към мъжа в картинката?! В други теми четем как някой си памперса на собственото си дете не иска да смени, на тоя хърватски чиляк му вдигнахте летвата до тази на супергерой.

# 200
  • Мнения: 2 655
Лонита сега разбирам какво имаш предвид, наистина е така.

А иначе, ами аз явно съм сбъркана нещо, защото не бих казала, че имам много неща, които ме задържат тук. Сега с Райън еър и хоум офис мога всеки месец да виждам майка ми и сестра ми, ще има и къде да живея.

Приятели откровено казано нямам близки.Точно 1. Другите от типа ако се видим хубаво, ако не, няма да си липсваме

Мисля че ще дам шанс за още няколко месеца на това начинание, защото ми носи положителни емоции.
Ако се окаже несериозно, ще поплача един - два месеца и ще си купя котка :p

# 201
  • Мнения: 22 688
Човекът е ерген без никакви задържащи го там обстоятелства - ако иска да живее с някоя, няма какво да го спре да се премести при нея. Той не прави нищо в тази посока. И още сте в началото на връзката, когато се предполага, че летите и не можете да дишате един без друг.

# 202
  • Мнения: 6 124
За емиграцията няма възраст. Човек може и на 50 да замине, стига да го иска истински.

Така е, но на дърти години е много по-трудно. Аз емигрирах в началото на 20те си години, ако сега ми се наложи на 35 плюс години да заминавам никога не бих го направила.

# 203
  • Мнения: 2 655
Човекът е ерген без никакви задържащи го там обстоятелства - ако иска да живее с някоя, няма какво да го спре да се премести при нея. Той не прави нищо в тази посока. И още сте в началото на връзката, когато се предполага, че летите и не можете да дишате един без друг.
А това не знам. Може би само аз не мога.

Ама всички толкова лесно говорят той да напусне работа, пък аз не мога защото не е сигурно.

Особено че  България не е с особено добри отзиви като стандарт на живот

Аз на 20 повече се страхувах да емигрирам.. без квалификация, без събрани пари... Сега имам известна сигурност

# 204
  • София
  • Мнения: 16 260
Под доказване имам предвид да видя дали приказките наистина са му намерения.
Да си изпълни плана, да намери работа и да отидем.
За сега не ми е давал повод за съмнение, или поведение, което да ме нарани.
С него се чувствам идеално, дори като се прибера всичко ми се струва празно и безинтересно.

Аз бих напуснала семейството си за мъж, защото за себе си съм открила, че съм нещастна в сегашния си живот.Този човек буквално внесе светлина в деня ми.
И не искам да продължа да живея както до сега, защото не бях щастлива.Няма смисъл да карам в един коловоз, имам нужда от промяна. Обичам мама и сестра ми, но те няма да заместят никога нуждата ми от любов и мое семейство.


Между другото не мога да разбера гледаната точка "Той трябва да дойде, не аз " Нали сме равноправни, защо аз да си седя в зоната на комфорта а той да се жертва? Вижда ми се честно и двамата да започнем на чисто.

И да, и двамата искаме един нормален живот, не търсим богатство нито уау кариера.Аз не съм човек, който ще се преработва и ще гони най високо ниво във фирмата, за мен е важно да обръщам внимание на семейството. Давам най-доброто от себе си в работата, но никога да жертвам семейството за работата.

А ако не ни харесва, план Б и В винаги има.Само дето ще изгубим няколко хиляди лева, но пари се печелят

Подчертаното е много вярно и е хубаво, че го осъзнаваш. Прекалено много хора ползват родители/братя/сестри за заместители на интимни отношения, което изобщо не е добре.

Не съм съгласна обаче за започването на чисто. Това не е въпрос на равенство, а чисто практичен такъв. Ако ролите бяха обърнати, мъжът никога не би взел насериозно такова предложение - да зареже добре-платена и сигурна работа за да започнете на неутрален терен. Все пак, той ще дойде в държава от Европейския съюз, където има всички възможности да работи това, което иска. В момента може би е воден от мъжкото си его, а ти от любов и желание да му угодиш, но когато започнат несгодите, когато се завъртят години, точно тези неща ще убият връзката. Така че не бих го изключила като опция, напротив, бих я обсъдила сериозно. Минимум ще ти помогне да изясниш много от нагласите му, когато е изправен пред такава опция, която минимум ще улесни и збърза събирането ви заедно и то доста.

# 205
  • Мнения: 6 124
Квалификация, която не си сигурна дали ще признаят в чуждата държава? Сериозно?
Ако ти се заминава - иди, но не при него, а сама. Потърси си самостоятелна квартира и работа. Може да се виждате понякога, но ако нещо стане няма да ти се налага да се изнасяш от общата ви квартира.

# 206
  • Sofia
  • Мнения: 16 542
Ако се окаже несериозно, ще поплача един - два месеца и ще си купя котка :p
Стига с т'ва "ще си купя". Grinning За втори път го пишеш и направо ми бърка в здравето, като го прочета, че ми е болна тема...
Котка не се "купува", а се "взема", "осиновява" и др. в този дух.
"Ще си купя куче / котка", казват 5-годишните, просто защото семантиката им куца.
Съвсем добронамерено ти го пиша; просто фразата звучи странно, излизаща от устата на възрастен човек.

Така е, но на дърти години е много по-трудно.
Чисто статистически, може да е по-трудно, но съдби човешки – всякакви. Много наши познати заминаха на около 40, с по 2-3 деца. Един приятел на мъжа ми си продаде апартамента (не е в София), за да имат за наема на хубава квартира за около година напред.
Според мен, обаче, се пропуска един важен момент – невинаги емиграцията почива на финансово-икономически мотиви, макар това да е първосигналното допускане. Няма как да знаем защо хърватското момче иска да ходи в Германия, може да има повече от една причини.

# 207
  • Мнения: 22 688
А това не знам. Може би само аз не мога.

Ама всички толкова лесно говорят той да напусне работа, пък аз не мога защото не е сигурно.

И ти си решила да го защитаваш от бг мамите, които казват, че занаятчия е по-вероятно да си намери сходна като досегашната работа, от жена с образование, която тепърва трябва да си приравнява дипломите и да обикаля с месеци по интервюта. Интересно.

# 208
  • Мнения: 6 124
Факта, че на 36 години няма никаква квалификация е красноречив.
Живях с един такъв - общак и той щеше да превзема света, ама нещо не стана. И аз се набутах да плащам апартаменти, наеми, предплати докато мунчото си стъпи на краката (което и никога не стана).

# 209
  • Мнения: 2 677
Аз пак не разбрах, защо, ако твърдо е решил да емигрира, с теб или без теб, не си търси работа там сега, а го отлага за след година?

Общи условия

Активация на акаунт