Кога е време за сватба?

Вижда ти се честно и двамата да започнете от нулата, а не на чисто.
Пак питам, защо не отидеш тогава ти първо при него, да видиш дали ти ще си намериш работа в Хърватия и дали можете да живеете заедно, пък после ако решите да се местите в трета държава? Защо ще чакаш догодина? А ако той и догодина не си намери хубава работа там?

Ами аз на първо място не искам да излизам преди да имам намерена работа.Да завися от мъж ми се струва несигурно, свикнала съм да се оправям сама и вътрешно не мога да съм спокойна той да ме издържа, защото ако скъсаме значи аз съм на улицата.

Казала съм му, че няма да си свалям стандарта на работа (примерно да работя в хотел) и той е съгласен с това.
 Освен това ми се струва нечестно той да плати всичко - аз нали съм се съгласила, искам да бъдем заедно и трябва и двамата да направим усилия. Той също напуска работа, както и аз.

А за чакането - започнах нова работа малко преди да станат нещата с него, вижда ми се тъпо да напусна след по малко от година.
Искам да имам поне една година отработена

Освен това защо да почна работа там, да работя 2 месеца и после да напусна ..
Той смята че в Хърватия за него няма развитие.Аз не знам в България има ли.
За един мъж предполагам е естествено да не иска жена му да го издържа

Така, едно по едно...
Не ти е дал повод за съмнение, защото почти не сте били заедно през това време, не сте имали трудности, които да се опитвате да преодолявате като двойка.
Не си доволна от сегашния си живот и вероятно виждаш в този мъж възможен изход от ситуацията, която не те устройва, затова се вкопчваш в него. Голяма грешка, повярвай ми.
И, не, ако не потръгне, загубите няма да бъдат само парични. Ще загубиш време, което по никакъв начин не може да се възстанови.

Ама ти търсиш ли си изобщо работа в Германия, или чакаш първо той да си намери? Да не останеш само с чакането. Ти не си са засилила да напускаш сегашната си работа, той също....
Ако наистина много се обичате и държите един на друг, ще намерите начин да сте заедно сега. Не след време.

В такъв случай изглежда, че всичко е решено за съвместния ви живот заедно и бъдещото щастие. Просто гледай наистина да се работи по въпроса за преместването,  а не само "един ден ще пробваме в чужбина, ама айде догодина, после айде по-догодина". И поживейте заедно преди изобщо да се мисли за сватби и деца..

 Иначе строителите и майсторите вземат добри пари тук, доколкото съм запозната. Тежка работа е, но може да се живее повече от достойно. Има доста работа сякаш. Българи си създават строителни бригади и си наемат други българи, предполагам същото важи за хървати/сърби/черногорци също, в немскоговорящите държави. Трябва да се внимава само кои са коректни, и кои .. не толкова.

И аз не говорих за някакво богатство и уау кариера, понякога е трудно да си стъпиш на краката и да осигуриш нормален дом в хубав квартал, а едно бъдещо семейство това заслужава в крайна сметка.

Пожелавам ти успех и на момъка

Работата е там, че ти трябва много добро образование, за да не бачкаш в хотел и то признато такова. Шанса ти да се озовеш там е много голям. После ти трябва много добро владеене на езика плюс да им разбираш диалектите там. За да те наемат трябва да работиш пробно поне седмица, за да те харесат. Как смяташ да стане това? Нали знаеш, че Австрия не е на една ръка разстояние?

Аз пък не виждам за каква сватба става на въпрос. То рибата в морето, а авторката е сложила тигана. Всеки си живее в собствената страна, и се виждат за купона за седмица на месец-два, той сипе разни приказки как искал семейство, деца и щял да си търси работа в Германия, ама догодина. Хич не ми прилича на мъж, който е много влюбен и иска да бъде точно с тази жена. Повече ми се срува, че авторката леко хвърчи в облаците и романтиката и се доверява на някакви приказки и обещания. Аз реални действия за брак и съвместно съжителство до тук не виждам. 7 месеца с посещения за броени дни и гости ми се вижда само като някакво развлечение и нищо сериозно.

Благодаря и аз за коментарите, хубаво е да се види как изглеждат нещата в очите на страничен човек.

Аз принципно никога не рискувам, и това е доста страшно начинание за мен, но ми се струва, че си заслужава.

А за последния коментар, какво бихте видели като сериозни намерения?
Да напусне Хърватия на втората ни среща и да дойде да живее в гарсониерата ми под наем?
Не знам какво очаквате от мъжа да направи
Както за мен е рано и е непознат той, така и аз за него

А аз ще ти кажа какво за мен е не червена лампа, а същински неонов фар – мъж, който в началото на отношенията, когато все още човек бълнува, че само той и половинката съществуват на тоя свят, ще ми обяснява, че няма време, за да ми обърне внимание, 'щото се скъсвал да бачка за децата ни, дето не са се пръкнали все още. Майко мила! Чес'но, т'ва звучи като началото на някой виц. Бих си помислила, че тоя върти още 2-3, като мен, но бих се зачудила как не му е стигнал капацитета да измисли оправдание, което поне не граничи с малоумието.
Шегата настрана... Екземпляр от мъжки пол, демонстриращ толкова нездрава фиксация върху имането на отрочета (и то, като предварителна заявка) – и в този контекст, недвусмисленото им поставяне пред личността на партньорката – лъха на сериозна патология. И откъде да знам тези проекто-деца (употребата на множествено число не допринася за разведряване на дискусията) дали въобще могат да се "получат", от биологична гледна точка? Реално, никоя жена не може да знае, преди физически да е станала майка.
Аз съм "тук и сега"; "там и после" не знам дали ще ме има. Или, ако ме има, може да не съм същата, интегритетът ми да е нарушен... "Утре" е един блян. Така че – повечко действия в настоящето, по-малко делюзии и проекции в бъдещето.

Авторке, точно защото останах с впечатлението, че не си удовлетворена от настоящата си среда, ти казах, че нямаш какво да губиш, заминавайки.
Дано ви се получат нещата! Преди всичко, бъдете смели и прецизни с планировката. Да има баланс между авантюризма и стабилната подготовка (финансова, психическа, всякак).
Успех!

Ами например да ти предложи ти да се преместиш при него?
Абе и за мен мъж, на 36, да живее на квартира и с планове за емиграция в бъдеще ми е червена лампа.

Значи, аз също съм съгласна с това, че мъж вече към четирсетака, който досега не е бил обременен от семейство и деца, трябва да е доста по-наясно за къде е тръгнал и поне да е извървял част от пътя към стабилността. А не да е като глухарче духнато от вятъра - ще идем в Германия, ама по-нататък, ще имаме деца, ама сега няма пари. А авторката вече пита форума за сватба.

Що, ти като живееш в гарсионера под наем, той там в какво живее? А ако отидете в Германия, в какво мислиш, че ще живеете?
Казваш, че от 19 годишен е самостоятелнен, за толкова години толкова ли не е успял да събере първоначална вноска за жилище и да тегли кредит, хем не е и учил, и най вероятно е работил в чужбина?
Да не се окаже, че така си му харесва да живее, без отговорности, с някоя гостенка от време на време?

Ето това е истината. Още не сте се опознали, а ти вече искаш да се ожените. Не си го видяла в ежедневието що за човек е, може и да не ти хареса. В момента ти си влюбена в представата, която имаш за него. Или, както вече писах, надяваш се той да те измъкне от настоящата ситуация, която не те устройва.

На него не му пука тя какво иска - точно там е проблема. Той ще замине за Австрия с нея или без нея. Той не иска да подпомогне едно такова заминаване, ами иска да я набута да си плати всичко сама и като не й хареса да си плати и обратния билет сама.
Не е мъжко това, а авторке ти не се прави на "мъжко момиче".

Ами той като се е решил, ще замине.Не ми е искал пари и помощ.
Имам варианти:
1.Да отида с него
2.Да го убеждавам, че не е прав и да ме заминава
3 Да го зарежа

Решението си е мое, не знам защо трябва да го обвинявам, че ме връзва и принуждава за нещо

А той е имал преди Ковид 7 годишна връзка с жена с дете, която накрая му изневерила и както аз се бях затворила за  години, без никакви връзки, така и той.
така че едни 7 години от живота му са били изгубени.След това дойде Ковид.Затова и сега вече на 36 мисли за емиграция а не по-рано.

Да допълня.Не изключвам възможността да съм за него гостенка от време на време.Няма как да разбера това сега