Има ли смисъл да се вярва в Господ, и защо ако такъв изобщо има?

Това с майката на Валсо, е ярък пример как осакатяваме децата си, как насилието не ражда нищо хубаво, не бих кръстила детето си както е прието в България, като малко, защото си мисля, че и той е кръстен в БПЦ като повечето от нас и както е видно, не е произвело християни.
 Жалко, че поради някои “християни” се хули Божието име!

Аз нямам източници, вярвам на очите си. Може да ме разбере човек, който се е изправил срещу смъртта. Когато се разболях от Ковид, лекарите започнаха да ми слагат всевъзможни диагнози и да ме прехвърлят един на друг, някои дори избягаха, заключиха се в болницата, никакви лекарства не ми помагаха. Прибрах се вкъщи, вече не можех нито да ям, нито да пия вода, знаех, че идва краят, лежах си кротко и го чаках. Не знаех, дали сънувам или съм будна, губех съзнание, не можех да дишам. Тогава прочетох обещанието: "Аз никога няма да те забравя и никога няма да те оставя". Признах си всичката лошотия, която съм извършила, когато отворих Библията прочетох: "Със каквато везна мериш, със такава ще ти се отмери". Замислих се, всъщност не съм чак толкова лош човек, винаги помагам и съжалявам всеки. Заспах. Станах ЖАДНА и гладна, чудото се случи, нямах температура, можех да дишам. Бог ме върна, за да го хваля. Най-прясната ми случка от месец: Преди детето да се роди бяхме много зле, останахме без работа и буквално избирахме между хляб и АМ. Леля ми живее близо до нас, знаеше, че детето няма какво да яде, не се смили над него, не взе една кутийка АМ. Вече слава на Бога сме в много добро положение, тя се разболя. Има цироза, херния, бронхит и незнам си още какво, оказа се, че няма осигуровки, мъжа и, и сина и я бяха оставили на легло вкъщи да умре. Беше си загубила ума от някои, от лекарствата, не знаеше какво прави. Аз отново, въпреки всичко и подадох ръка, платих осигуровките, вкарах я в болница, неможеше да става от леглото, в момента е добре, бавно се движи, но е добре. Сега на края на месеца пак ще я заведа. Простих и, да е жива и здрава. В замяна, Господ спаси баща ми. Получил е мозъчен инфаркт със кръвоизлив, в 21:00ч, мама го е намерила в 08:30 сутринта, лекарите са го приели в 17ч. За 4 дни го изписаха, жив и здрав, без никакви усложнения ш поражения, защото Бог пак се смили над нас. Не вярвам във икони, не вярвам и в светци. Вярвам във Иисус Христос, който умря за да не погине нито един, който вярва във него. Лекарите не веднъж не са имали обяснение, за нашето семейство. Аз бившият атеист, винаги им казвам, че Бог е с нас, с нас ще е и през реките, те няма да ни потопят, когато ходим през огъня няма да се изгорим и пламъкът му няма да ни навреди, защото той е Светият Израилев и нашият Спасител. Не ме е грижа, кой ми се подиграва. Не ме е грижа, кой ми вярва. Аз вярвам, че е силен Този, Който е във мен, а не този, който е в света. И, че моята сила е Божието слово.

Несериозна, доскосна ме.
Бог всичко вижда и знае сърцата ни.
Благодаря ти, че сподели всичко това сега. Имах нужда...

Да, в нещастието вски търси опора.

Несериозна, това е истинския Исус, но плът и кръв не ти го откриха а свидетелстваш за третото лице на Бога, Святия Дух, обещаният от Исус.

Първия източник на вярващия е Библията, но ако нещо в твоята библия не ти харесва, можеш да скъсаш и хвърлиш точно тези страници на неудобрение.

И за вакуума веднага има готово попълнение . Няма пропуск.

Нали, точно както някои си мисли, че може да променя всичко извън него и всички, а човека е просто свидетел

Именно, именно. Запълваш вакуума на нуждаещите се и си правиш комюнити . После вдигаш пръст и да му мислят неверниците. Историята си е история .

Нищо не правя за себе си, защото ако не беше Святия Дух дошъл и в моя живот, нямаше да познавам проблемите ти и на всички които пишат тук, защото не съм била по-различна.
 Всичко е от Господ и за Господ аз съм една 0 без Него. Познае ли човек истинския Исус става като солтта на земята, ако солтта обесолее човеците я газят, защото не става за друго.
Идвайки Утешителя, Учителя или Святия Дух в живота на човека го учи да разделя истината от лъжата.... това е дълъг процес, който трае цял живот.
При всеки е много индивидуален подхода, защото са Неведоми пътищата Господни.

Ясно като бял ден. Персонална отговорност ... Дух го беше.
Но какъв е смисъла да се води разговор воден векове. Всичко е добре отработено и няма пролука.
Няма смисъл. В крайна сметка не това е и върпоса. Въроса е има ли смисъл и защо . Отговора вече е даден . Вски си има свой смисъл . То не може без смисъл. Във физиката всичко минава от едно състяние в друго и нищо не се губи. И всички знаем , че безплатен обяд няма. Така че няма как без смисъл. А различните хора просто профитират от различни неща и по различен начин.

Ти ме питаш... аз ти отговарям... не ти харесва... това е твой проблем.
От кой е отработено... и модератор на чужда тема ще ме изкараш...
Бг таткото отдавна отговори  за смисъла... ама ти и неговия отговор не одобри.

За теб няма смисъл, за мен има и така.

Такива спорове винаги са се водели и ще се водят. След тях нито атеистите са станали по-малко атеисти, нито вярващите по-малко вярващи. Други са начините за преминаване в другия отбор и общото между всички тях се характеризира с популярния израз "Неведоми са пътищата Господни".

Здравейте!
Направих своя тема, но почти няма желаещи да отговорят на въпросите ми, затова пиша това и тук.

На 27 години съм, израстнала в християнско семейство, като баща ми е свещеник. През годините в които бях по- малка, майка ми ме водеше всяка неделя на църква. Изповядвала съм се и съм се причестявала. Мога да кажа, че съм вярваща и имам страх от Бога, но с течение на годините спрях дя ходя всяка неделя на църква и понякога залитах по това да ми гледат на кафе, на карти Таро, да ходя на ясновидка и такива. Понякога да се интересувам от прераждане и т.н. Баща ми и майка ми са ми говорили, че тези неща църквата ги отрича, но пък аз където съм ходила за гледане все се споменава името на Господ и светци. Църквата отрича гледането и такива неща, но те пък НЕ отричат Господ и църквата. Преди години бях в един манастир и бях говорила с игуменката по този въпрос и тя ми каза, че вярата идвала с възрастта. Сега напоследък се интересувам има ли наистина прераждане. Чела съм за това, че душите се прераждат, за да научат някои уроци в живота. И се питам за мен, сега в момента защо го живея този живот, какво трябва дя науча и усъвършенствам. Питам се това, защото аз съм си мързелива, нямам никакви таланти, нямам нито хобита, нито интереси. По цял ден скролвам ФБ и Тик Ток, без цел една такава, живея от днес за утре. Доста съм объркана сама за себе си  и ме гризе съвестта от това, че съм попска щерка, пък понякога от чисто любопитство прибягвам до гледачки и да се интересувам от неща, които църквата ги отрича. Извинявам се за хаотично написания пост, както казах съм доста объркана! Ще бъда благодарна да получа някакви насоки!

Като умрем ще разберем дали има прераждане.
И нищо да няма, няма драма, нали няма да съществувам, какво ще ми дреме
В Библията е писано за прераждането доста, но е трито. И други неща са трити.
Това не го знам от някой сайт, а от свещеник.
И за извънземни е писано дори и това е трито.
Каквото не пасва, се трие.

Потърсете с Гугъл какво е "Облог на Паскал"...