За какво съжалявате?

  • 19 780
  • 182
  •   1
Отговори
  • Мнения: 6 249
За какво най-много съжалявате в този живот? Какво бихте променили - в личен план, в отношенията си с роднини, близки и приятели, с половинката? В професионален план?
Реших да пусна такава тема не с конкретна цел, а просто всеки да сподели, евентуално да получи съвет.

# 1
  • Мнения: 2 570
Че никога не помолих за прошка, от гордост. А винаги е много късно.

# 2
  • Fairbanks, Alaska
  • Мнения: 1 768
1. Съжалявам, че преди много години, когато бях в 8 клас, излъгах една моя съученичка, че ще пия кафе с нея, само и само да си взема едни пари, които ѝ бях дал назаем. Мислех, че си прави шега с мен, а тя взе, че се разрева в класната стая. А момичето беше красиво. Понякога гледам снимката от 8 клас и се чудя на акъла си. Последно я видях на 11.09.2001 година.

2. Съжалявам, че вързах тенекия на приятелка на колежка от старата ми работа. Момичето не заслужаваше така да постъпя с нея. Но се уплаших, че няма да има за какво да си говорим като се видим. Първа среща на живо, след няколко дни комуникация по Скайп.

3.Съжалявам, че изпуснах възможност да се запозная с момиче от Сърбия, а на мен сръбкините са ми слабост.

4. Съжалявам, че преди няколко години изпуснах възможност да заговоря жена, която няколко пъти ми се усмихваше, докато чаках на опашка да си платя здравните осигуровки. Тя беше пред мен. А жената си беше привлекателна.

# 3
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 258
За много неща съжалявам, но вярвам, че всеки има своя път. Ние сме това, което сме благодарение на нашите взети или невзети решения, на нашите действия и бездействия.
За съжаление няма връщане назад, клишето гласи, че се учим от грешките си. Или поне така е редно. Опитвам се да гледам в настоящето и да не си задавам въпроси от рода "ами ако бях/ не бях направила/ казала това".

# 4
  • Paris, France
  • Мнения: 14 025
За нищо. Живях до дупка и гледах да си изживея живота така, както искам. Нищо не бих променила ако можех да се върна назад, а и не искам да се връщат времената без интернет и смартфон.

Не можах да си изживея първата любов, но не зависеше само от мене тогава. Не ни е било писано.

Като млада исках да ида да поживея в Бразилия, но срещнах мъжа ми и се разсъхна живота там. Даже се питах добре ли направих, че родих вместо да ида там. Сега виждам, че е било за добро и е нова възможност в моя живот, която скоро ще осъществя.

Мъчно ми е, че не можах да се сбогувам с дядо ми, който ме отгледа. Той не искал да го видя болен и лежащ, а на погребението не можах да отида, защото бях в напреднала бременност.

Ако силно искам нещо го правя. Данък обществено мнение не плащам.

# 5
  • София
  • Мнения: 18 700
Съжалявам, че загубих съпруга си, Любовта на живота ми.
Преди като бях с него щастлива не съм  съжалявала за нищо.
Вземам решения и гледам напред.
Съжалявам за загуба на обичан човек само.

# 6
  • София
  • Мнения: 38 498
Че дадох 9 шанс последните месеци. А пак всичко се повтори.
И въобще за всички шансове на този човек.
Иначе за нищо друго. Нищо.

# 7
  • Мнения: 19 859
За нищо не съжалявам.
Всеки миг и сполучие или злополучие е урок и трамплин.

# 8
  • Мнения: 7 268
Че не можах да изпратя баща ми в последния му път поради обстоятелства почти независещи от мен. Това ще ми тежи до последно. Иначе не съжалявам за нищо, макар че на моменти живях доста безумно и направих много житейски грешки.

# 9
  • El Paso/Los Angeles
  • Мнения: 2 100
Не съжалявам често и за много неща в живота си, но съжалявам за нещо, което е непоправимо. Ако можех да върна времето назад щях да родя детето си, въпреки мнението на родителите ми и обстоятелствата.
След това, че зарязах почти приключеното си висше образование.
Че съм плаха и нерешителна. Много голяма пречка.

# 10
  • Мнения: 203
Съжалявам, че допуснах държание и отношение към мен, което меко казано не заслужавах.

# 11
  • Мнения: 2 353
  Не, че чак съжалявам, но е трябвало да слагам повече точки, отколкото запетайки в тоя живот, а и да не ги преживявам толкова нещата.

# 12
  • Мнения: 6 564
Хмммм за какво съжалявам.... За нищо основно в живота си не съжалявам.
От както станах майка, съжалявам, че понякога излизам извън нерви с детето и му викам. А не трябва... Много съжалявам.

# 13
  • Мнения: 2 191
съжалявам, че загубих години от живота си в депресия и изолация, макар че не съм сигурна дали можех да се измъкна от това на момента. И все пак съжалявам за загубеното време.

Съжалявам, че бях скарана с баща си преди да почине.

Съжалявам, че понякога съм наранявала близки в яда си, без да го заслужават.

# 14
  • Мнения: 3 841
Съжалявам, че късно се научих да казвам.  “ не”!

Общи условия

Активация на акаунт