Мнение за стиснатите хора

Това, което обичаш най-много да правиш за любимия или той да прави за теб. При мене на първо място е физически контакт.

За подаръците да кажа и аз - повече ми е кеф аз да подарявам пред това да получавам.

И аз съм така, по-голямо удоволствие ми прави аз да подарявам. Иначе, ако и двамата в семейството са стиснати, т.е имат еднакво отношение към парите, проблем не виждам. Познавам много такива успешни двойки. Но аз трудно бих виряла със стиснат човек.

Според мен за мъж е грозно в някои ситуации (за личен живот говоря). Аз лично съм малко развей прах, и ми действа добре ако жената до мен е малко по-стисната. В крайна сметка единия от двамата трябва да е дисциплиниран.

То ако ще вършиш нещо от "зор" или защото "се налага", по-добре изобщо не го върши. Ако сам/а не разбираш защо, няма смисъл изобщо да водим диалог. Едва ли ще вденеш нещо от обясненията, щом не схващаш елементарната теза.

Аз никога не бих спала с някого на първа среща, просто не ми работи така мозъка.Трябва ми време да се привържа , за да ме привлича някой .

Не мисля, че мъж със сериозни намерения очаква секс на първа среща, по-скоро играч , който утре ще е с друга.

Не знам кое е по- лошото - че мъжете оценяват жените на една манджа или че някои жени струват точно толкова.

Жалкарско ми е, наздраве!

Баси аз това ( разкарването с колата) съм го правил за само приятелки, даже без да имам други намерения. Е ясно, че в разумни граници, но все пак времето прекарано заедно е било приятно, не е нужно всичко да допира до секс.

Но поне така ни става ясно кои мъже в темата (защото определено не са всички) са кофти материал. Сори нот сори.

Може би са още девствени и затова са толкова озлобени. Коя ли би си легнала с такъв, при това на първа среща?

Изчетох всичко дотук. Мисля си, че тия проблеми със стиснатите гаджета и мъже реално не са чак такава драма. Винаги можеш да откажеш втора среща или да се разведеш, ако нещата ескалират. Но какво да го правим стиснатият човек, ако сте една кръв? Родител, дете, брат... Не можеш да махнеш с ръка.
Ще дам пример с моята майка. Добре че живеем на 2000 км една от друга и срещите ни са рядкост. Не ме разбирайте погрешно - обичам майка си, но се тревожа и ми е мнооого трудно да наблюдавам нейната стиснатост. Дори не говорим за съжителство с такъв човек, а само срещи и разговори. Тя живее в чужбина и доходите ѝ са относително високи за стандарта у нас. Пести 90% от заплатата си за жилище тук, когато се пенсионира и се прибере. В това няма нищо лошо, разбира се, но се потрисам от ситуации от рода на:
- Излиза ѝ пришка на крака и няма да влезе в аптека по пътя и да си купи лепенка за 20 стотонки, ще си пъха късчета салфетки в обувката, ще куца половин час до дома, за да не прави излишни харчове.
- Разхождаме се, ожаднява, но няма да влезе в магазина и да си купи вода, защото "О, тук е скъпо. Колко да е скъпо бе, човек? Това е шише вода, не бутилка Моет. 2 лева да е, 5, 10! Няма, ще ходи жадна по улиците, ще мрънка, че е жадна, ще рискува да ѝ стане лошо в жегите, но ще пие вода чак вкъщи, от чешмата. Или дори от супера до вкъщи, понеже там шишето е с 10 стотинки по-евтино отколкото в центъра.
- За всяко нещо в тоя свят разговорите започват с въпроса колко струва, дори за неща, които така или иначе трябва да се платят без значение от цената, например паркинг и вход за някой обект. С какво ти помага терзанието каква е цената и възмущението колко е висока, след като вече си там? Няма да влезеш или какво? Само скофтваш настроението на останалите от компанията.
- В супермаркета се купува някакъв продукт на бройка. Например авокадо. В състояние е да прекара 20 минути от живота си (без да преувеличавам) в опипване на всички авокадота в кашона и да избере най-голямото, да не се мине с някой грам. И как точно този грам отгоре ще те наяде повече или ще ти достави повече радост? Моите нерви, които губя, стоейки отстрани да я чакам, струват много повече.
Хем съм наясно, че е имала ужасно бедно детство, също и че баща ми беше прахосник и ако не беше нейната стиснатост, най-вероятно аз нямаше да имам нищо, но от тогава са минали години. Отдавна живее съвсем различен живот, но това нейното за мен не е живот. Много ми е трудно да съм свидетел на всичко това, постоянно се опитвам да ѝ говоря, да разширя малко мирогледа, да показвам нещата от друг ъгъл, но единственото, което получавам насреща е сърдене, че ѝ се карам...

Опитай да погледнеш от добрата страна - тя е от друго поколение, формирала е този характер в години и обстановка, които имаш късмет да са ти непознати. Оставам с впечатлението, че те е отгледала сама, и благодарение на нея имаш по-добър старт от много други.
--------------
Иначе много сами жени на гурбет правят така, точно, за да пестят колкото може повече. Вече у дома кой разбрал, кой не разбрал как са спестени изпратените пари...

Да, късметлийка съм, че съм се родила в по-добри времена, но познавам много жени на нейната възраст и нито една не е така маниакално стисната. Добре е да се спестява, но в сутиации, в които спестените стотинки после някой трябва да ги даде за валериан, за какво пестене говорим? Чудесно съм запозната с всяко едно лишение, която тя прави, но за мен някои неща не са похвални, а граничат с глупост.

Всъщност майка ми не ме е отглеждала сама никога. Разведе се чак когато бях в гимназията и веднага замина навън, а мен ме доизгледаха лели и баби. (Баща ми не пожела да остане в живота ми). Не бих казала, че съм имала по-добър старт в живота от много други. На училище ходих пеша, за да ми остават пари за закуска, износвах дрехи на по-големи братовчеди или втора употреба. Всяка стотинка се е пестяла за имоти. Живот ли е това? Не го намирам за нормално да живееш 60 години като социално слаб, а валутата да се трупа в банката, за да може евентуално някой ден да имаш спокойни старини.

А какво да прави на старини без жилище? Нали на теб ще увисне. Това не е стиснатост, а страх.

Диди, благодарение на нейните икономии сега живееш в центъра, вместо по пътя за Добрич... писала си, затова съм запомнила...
Иначе не е лошо това, че има план за пенсионирането си и го следва, вместо да каже, че ти ще я гледаш, понеже еди какво си. Колкото до не-харченето - мога да направя доста обосновано предположение, че при първото внуче ще харчи в несвяст за него.

Иначе, повярвай, майка ти живее по същия начин, като десетки хиляди други жени в това положение. Това е гурбетът.