"Добрите и възпитани родители"

Те, разбира се, невъзпитаните нямат интернет, не пишат във форума, пък може и въобще да не могат да пишат 

Всички правим грешки, и съм си изпускала нервите, крещя и пошляпвам от време на време. Не съм идеалната майка, но се старая. Нямам кола, не форсирам, не паркирам, нямам аларма. Дори и да имах, нямаше да ги правя тия неща, така че нямам над какво да се замисля върху казаното от теб, което вече да не съм изяснила за себе си.

Че има невъзпитани - има. Но аз какво мога на направя?!

Тайна, на мене ми е интересно - ти с наблюдения върху 2 поколения родители, преди вие не бяхте ли такива?! Или, по-точно, нямаше ли и тогава изнервени, раздаващи шамари и истерясващи майки?! И ти от тях ли беше   

Ясно е, че има и възпитани и "невъзпитани" родители. За какво е тамата 

 Наблюденията са ми , че всяко следващо поколение родители са много по-изнервени. Да , и моите деца са яли бой няколко пъти , но не всеки ден за щяло и нещяло , били са много по-големи и са шамарени за сериозни неща. Трудно истерясвам. От моите родители и от техните родители съм разбрала, че ако говоря тихо , ме чуват и разбират много по добре, отколкото ако крещя. Наблюдавам го и сега при внука. Не съдя никой, не искам да засегна никой, просто ми прави впечатление. В това число влизат и дъщеря ми и бащата на детето - избухват и крещят за нищо, без да се замислят, че децата копират всичко.
Много ми е тъжно ,като чета по форумите (не тук) теми за "пенсиите" по автобусите, как не трябвало да им се отстъпва място , защото те си нямали работа, а само пречели. Как деца в тийн форуми гледат на родителите си като на врагове, а не като на хора обичащи ги и загрижени за тях.  Та за това беше темата, защото днешните бити и навиквани деца утре ще бъдат родители и ще повтарят несъзнателно същите грешки.
Ако няко се е засегнал , моля да бъда извинена!

Прекалено широк обхват има темата, която се опитваш в едно изречение да побереш.Няма как да стане.
Обобщаваш до някъде , но си и права.Аз пък помня нервна майка, въпреки 8-часовият работен ден с обедна почивка, градина под носа, редовен транспорт и държавна работа/ то частна нямаше тогава де/и море всяко лято от заплатата.И пак беше нервна.Пък как се изнерви след променитеее-да не ти обяснявам. Хора и хора, поколенията живеят в различни времена.И толкова съм нагрубявана като чавдарче и пионерче именно от възрастни, че ми се реве, сега даже като си спомням.Може би съм по-чувствителна, а може би е факт това, незнам...
Стига с това делене на стари и млади и кой е по-по...едикакъв си...

Няма смисъл да се поставя под общ знаменател "преди бяха такива, сега са онакива". И преди и сега е имало всякакви. И за несъзнателното повтаряне на грешките, не мислиш ли, че може да се получи обратното: съзнателно избягване на тези грешки? Моите родители са като описанието от теб - пълна програма с с боя и крещенето, а нали уж едно време не били такива? И това означава ли автоматично, че аз ще съм същата? Няма нужда да се стига до такива генерални заключения, всичко си зависи до човек.

И да добавя, че точно Мадлен Алгафари каза в едно предаване, след случката с ученика, изгубил далака си в побой, че именно ТОВА поколение родители са първите, които се замислят повече за психологическото равновесие на децата, търсят, ровят, четат (пример е самият форум), докато предишните поколения /такива са били времената/ се стремяли да осигурят храна, дрехи и дотам, без повече да се обръща внимание на детето, на нуждите му, на емоциите... Звучиш като средностатистическата възрастна жена (майка, баба, тъща, свекърва), която трябва да покаже на по-младите майки, че нищо не знаят и нищо не разбират.

Мисти, права си за обощаването.
Написаното от теб покрива мнението ми за темата.

Тайна, ако не се засягаш на тема възраст, ще допусна, че детството ти е било много отдавна и си забравила какво си мислела за родителите си като си била в юношеска възраст. Това, че синът ми ме мрази на моменти, кой знае как говори за мен пред съучениците си, не му попречи да тегли голям рев, когато се наложи да го оставим за 2-3 дена при баба му. Не че тя е лоша или при нея е неприятно, просто детето все още е много привързано към нас и ни обича, а пък и е много чувствителен - просто си такъв характер (сестра му е много независима и не толкова чувствителна, въпреки че е по-малка). Опитвам се да не гледам на нещата едностранно и нито си въобразявам, че говори колко добра майка има, нито пък че ако може да избира с или без мен ще избере второто. Това е като любовта на пиленцето към кокошката, от която не можеш да избягаш. Не желая да спекулирам с нея и да гокарам да я демонстрира пред другите. Това, което не понасям е лицемерието и не се ръководя от него, защото най-важното са ми хората от семейството, тъй като семейството е нищо без тях. Не бих демонстрирала "добро поведение" пред някой, само за да има добро мнение за мен. Бих се съобразила обаче дали го наказвам пред съученици, тъй като това би довело до подтискане на самочувствието му. Естествено не минаваме без дърпане на уши, но ако сме на улицата хич няма да ми пука дали от  някой балкон ме гледа нечия баба, която в момента не е заета да приготви обяд, за да е свободна после да играе с внука си...

a това не е ли обощение, само че в обратна посока?
ти пък звучиш като обидена млада майка, която всичко знае 
със сигурност и сред нашите родители се намират и такива, които са се грижили и за душите на децата си , освен за прехраната

Темата стана доста сложна и като прочетох внимателно казвам,че напълно съм съгласна с Мисти,но не мога да не се съглася и с Радост.Кой какъв родител е зависи от много неща-характер,възпитание,потребности,светоглед,а не от поколенията-стари и млади.Тайна ми звучи като една интелигентна жена,която никого не искаше да обиди,ама май някои се засегнаха.Нека не превръщаме темата в бойно поле.

В поколенията винаги ще има разлики и разногласия, това е вечно "бойно поле"
Стари срещу млади и обратното.....винаги е било така и така ще бъде.Всеки ще сравнява него си с тези след него.Ние самите го правим в темите за училищните извращения-единици са тези, които са правили щуротии, каквито правят и днешните хлапета, но ние си ги осъждаме превантивно, че видите ли-по наше време не е било така/ а това наше време е било само преди 10-15 години, а не 30-40/
Аз не виждам засегнати, виждам просто мнения от своята камбанария, за това ми е чудно, когато някой пише за обидена страна...

и защо никой не спомена как се променят хората с те4ение на времето, даже ония млади4ки и идеални майки с времето стават съскащи лелки и бабки, които надзъртат в прозорците и само слухтят какво става  при другите!ето с това трябва да се пребори всеки един, да си остане оня  грижовен родител, изряден съсед, стопанин и гражданин и ще си живеем в хармония! леле идилия! аз с моя опит и с биволското ми споко, понякога  срещу себе си се хващам, 4е не  издържам и 4е ми се иска да  тропна, да  ошамаря, не е задължително да  ми е детето, може  и някой голям! да напсувам! понякога се  осъзнавам, но понякога  се  хващам на местопрестъплението!като дете не са ме били, карали са се , ама и това рядко! просто си е до съзнание и характер и време!

Аз разбрах написаното по друг начин. Има родители с перфектно поведение - внимателни към околните, дружелюбни към съседите. Винаги с добра визия - прическа, грим, тоалет, задължително усмихнати. Имат престижна или най-малко  добре платена работа. Просто образец за подражание. Само, че в даден момент нещата са извън контрола им и тогава стават пълна противоположност. Крещят, псуват, бият ......  От къде идва всичко това?

А за различията при поколенията бих казала - разбираме родителите си едва тогава, когато ние станем  като тях.

Всичко идва от недоимъка, до трудностите и т.н. Две години подред бях в Германия за по няколко месеца и мога да кажа че съм "влюбена" в тази страна. Хората ми се виждат много по-спокойни,а от там и липсата на такива нервни изблици. Винаги съм си мислела, ако моите деца влезнат в някой от техните големи магазини за играчки, (а и други магазини), как на никой не би му направило впечатление, че децата пипат или разглеждат , докато тук при нас постоянно се чува не пипай, не докосвай, ще го счупиш, не дават, не може.....
 май се изказах доста неясно

Ами, ами...аз моята до ден днешен не мога да я разбера, честно, че и други от нейното поколение също
А иначе -от ежедневието идва.Защото още много хора робуват на чуждото мнение и за пред едикой си са добри само.Или се правят.Едно е да спазваш някакви правила, друго е за пред хората да правиш нещо.
Раберете-различните поколения живеят в различно време...Нормално е и ценности и поведение да са различни.

Разбира се, че времената са различни, ценностите търпят промяна, развитие, но не би трябвало да отхвърляме всичко старо, та ние сме стъпили върху него.
И аз не съм разбрала на 100% моята майка и сигурно ще остане нещо неразбрано, като например много често използваното от родителите към децата "Ние правим всичко заради вас." и произтичащите от тук конфликти.
Много е тънка границата между "робуване" и "съобразяване" с мнението на хората около нас. Понякога без да искаме преминаваме от едната в другата страна. Надявам се да бъда разбрана.
valale едва ли хората в Германия нямат трудности, но лошото е, че при нас трудностите са дори при елементарни неща от живота.
В крайна сметка да бъдеш родител днес е трудно, добър родител още по трудно, но не вярвам някой да вдигне ръце и да каже не мога. Сигурно ще правим грешки, ами дано са малки.