СТРАХ ОТ ЗАБРЕМЕНЯВАНЕ И ТРЕВОЖНО РАЗСТРОЙСТВО

Това не го мисли. Има много момичета тук, които имат същите проблеми. Това не е основание да нямаш дете.
Потърси си гинеколог, който ще поеме отговорността да работи съвместно с психиатъра ти, да ти помага и следи бременността.

Лали,гинеколог имам даже скоро трябва да ходя при него с една приятелка за цитонамазка.Обаче психиатърката при,която ходя от 5 години ме прати при друга такава,която се занимава с бременни-рабти в Александровска,ама аз ходих в някакъв кабинет,каза като реша да и се обадя,по скоро като решим каза.Обаче мойта си първата психиатърка е против взимането на лекарства,но казва че това е нейно мнение,има лекари,които разрешават.Ама аз май нямам особен избор,като знам,че не мога без хапчета.Първите 3 месеца били много рискови за бебето,доколкото знам.Гинеколога каза,трябва да си намериш читав психиатър.

Рони,здравей!Ти така и не ни каза искаш ли да имаш дете,но преди да предприемеш каквото и да е било в тази посока трябва сама за себе си да намериш отговора на този въпрос.Мъжа ти се е оженил за теб след като е знаел че имаш здравословен проблем и не е честно да те притиска.Свекъра ти и брат му /на мъжа ти/ още по-малко имат право да те притесняват.Бременността е началото на една голяма любов и всеотдайност до края на живота ти между теб и детето.За да е щастливо то и да си щастлива ти,трябва да искаш детето,а не да го родиш под натиска на родата.А ако вече се чувстваш готова да бъдеш майка не се плаши,ще се справиш с неразположенията на бременността,защото ще знаеш че наистина си струва да платиш тази цена.Мен много ме беше страх да легна на операционната маса,ама трябваше и го направих.Страхувах се и от болката след това и наистина много болеше,но се справих и с това.Просто желанието ми да имам дете е огромно,а мъжа ми също като твоя е против осиновяването и нямам избор.Готова съм на всичко независимо от неудобствата и болките.Както беше писало едно момиче в Зачатие - ще повръщам и ще пея,само да износя и родя живо и здраво дете.Затова според мен най-важното за теб е да си сигурна,че го искаш да бъдеш майка.Искаш ли го с цялата си душа с помощта на лекарите,които те наблюдават,с подкрепата на близки и приятели и незаменимата помощ и подкрепа на момичетата от форума ще успееш.Кураж и успех!

Съгласна съм с Dji Djo - аз изобщо не можах да схвана от цялата работа ти самата искаш ли да имаш дете?? И въпроса ми не е "искаш ли да бъдеш бременна", което явно предизвиква някакви ужасни асоциации в съзнанието ти, за което ти не си виновна и не искам да звучи осъдително в никакъв случай. Въпросът ми е искаш ли да бъдеш майка? Това е най-важния въпрос, над който да се замислиш! Не как 9 месеца да се правиш на бременна пред мъжа ти. Искаш ли да бъдеш майка? За да си отговориш, опитай се за миг да се абстрахираш от ужаса, който си представяш, че една бременност би била, и си представи крайния резултат - детето. Ако една нежелана от теб бременност резултира в нежелано от теб дете, много вероятно е да го  намразиш, заради кошмара който си преживяла заради него, тогава има ли смисъл да го правиш? Извинете, ако съм прозвучала обидно или грубо на някого, просто казвам ви - не бих могла да понеса мисълта да се роди още едно, поредното, нежелано от майка си дете, а толкова много момичета като мен, за които това би било най-голямото щастие, всеки ден да се молят .. за едно единствено нещо....

Ох,искам дете,но като си представя как съм с психиката и започва една борба в мен.Спомням си всички кризи,панически атаки.
Само това ми се върти в главата и през деня и през ноща.После ако се успокоя малко започвам да си мисля,че на детето ще му има нещо,някоя малформация от лекарствата.
Наистина незнам,какво да правя,как да се отпусна .
Единственото хубаво нещо е да ди представя,как го гушкам и си казвам,че е мое.
Но имам прекалено много страхове.непрекъснато се въртят в главата ми.
вчера пак се разправяхме с мъжът ми за спиране на лекарствата,аз му казвам,че не мога да ги спра,той твърди,че нищо ми няма.Освен да спра да говоря на тази тема.
Преди 3 години спрях лекарствата,след 3 месеца паническото разстройство се върна с пълна сила,даже по лошо беше,после 2 месеца мъка,незнам как оцелях,спях при баба ми от страх,нямах сила да стана да се измия дори,бях се занемарила отвсякъде,нито епилатор ползвах.
А и майка почина преди 8 години,толкова ми е мъчно за нея  ,баща ми е пияница,а брат ми само ходи нагоре-надолу и иска пари.Като бях някъде 7 клас си бях втълпила,че може да съм забременяла от тоалетната в нас,представете си,явно оттогава съм имала разни проблеми,ама кой е знаел,докъде ще я докарам.Имам и още да разказвам ама стана дълго да не ви оттегчавам.

Незнам дали ще ти помогна, ако ти разкажа част от моята история...предварително казвам, че няма нищо общо с твоята, но има със страховете. Значи, първата ми бременност приключи в края на 7-я месец със секцио и дете, което в последствие се оказа с проблеми и почина на 5 месеца. Аз повече от всичко исках дете...Три мъчителни години изминаха през които аз трябваше да отслабна и да се възстановя психически. И настана един страх, ами ако се получи същото, ако вдигна кръвно, ако детето е пак увредено...Забременях точно три години след първото раждане. Искаше ми се да заспя, и след девет месеца да се събудя с бебе. Уви...това нямаше как да се случи. Ходех си по прегледи, следяха ме, и аз оживях. Родих планово в 9-я месец. Нямах проблеми през бременността си. Та по този повод, бих казала :"Който го е страх от мечки, не ходи в гората!". Всичко опира до желанието и възможностите физическите и психическите. Също бих те посъветвала да пробваш с хомеопатия, тя е безвредна през бременността. Ти си решаваш. Сега, на този етап, аз честно си признавам, че ме е страх от следваща бременност, не че не искам или не обичам деца. И понеже вече ме е страх от мечки, сигурно няма да отида в гората. Но, кой знае...след време може да си осиновим дете...дори и да не е бебе...Варианти много, най-важното е да се обичате, и наистина за себе си да си решила, че искаш бебе, и би направила всичко за да го имаш! Аз през втората ми бременност, се бях научила да си саморегулирам мислите, чрез самовнушение, че всичко ще бъде наред...Пожелавам ти успех!

Рони, моя приятелка е психоложка
ако искаш ще те свържа с нея

проблема е дали наистина искаш дете или искаш да си се страхуваш
това е истината
т.е.е тя е и по-такава, но на първо реме налери ЛЕКАР я не някои да те тъпче с лекарства

помисли какво би било ако изгубиш мъжа си заради страховете си? кое е по-силно - страха от нещо въображаемо или от тази загуба?
е спрямо това прецени какво да правш
определено не бих пила лекарства ако не ида на поне 2-4 известни психолози/психоаналитици/психиатри

успех и дано намериш туки силите да продължиш борбата

roni77, сега си давам сметка че когато бях на 18 изпитвах подобен страх, даже и в цикъл ходех на док /да не би да е цветна все пак/,  последва дълга и сполучлива връзка, брак.  През първите две години /като гаджета/ се пазихме успешно и все пак съм се страхувала. От тогава насам безуспешно правим бебе и това продължава 10 години, повярвай ми чакането боли много.
Страхове и натрапливи мисли съм имала много, хапчета, антидепресанти, психоаналитици... ясно ти е.
Искам да ти кажа, че добре разбирам страховете от страха ти. Но факта, че ходиш на психоаналитици и споделяш с нас, показва че имаш желание да го преодолееш. Успешно съм спирала антидепресантите на няколко пъти, но не съм спирала да правя терапии със док. Аз съм от Пловдив и горещо мога да ти препоръчам този на когото имам доверие, но знай че на нас жените "мисията" ни е да се възпроизведем, и това крещи в телата ни, в умовете ни. Сигурна съм че с малко помощ ще го преодолееш и ще станеш прекрасна и грижовна майка, но за целта трябва да си стабилна и и независима.
Живота е прекрасен, усмихвай се, намери си  друга доминантна цел, а не да се ослушваш в страховете си и им се предаваш!
Промени се, смени си прическата, работата, започни да редиш пъзели /аз така правех/, шопинг /и така правех/...
Желая ти успех! 

Рони, бих те посъветвала да отидеш във форумите на дир-а, там има хора с паническо разстройство и мъже и жени, мисля, че ще ти бъде повече от полза, най-малкото ще срещнеш хора с твоите проблеми. Има дори някои успели да се откажат от лекарствата или поне драстично са ги намалили, нещо което на теб ти е необходимо предвид предстояща бременност и едновременно подържане на стабилно психическо състояние.
За момичетата от форума: паническото разстройство си е болест, диагноза и дори психотерапевтите и психолозите /поне добрите/ пращат хората при психиатър и наистина май единственото досега лечение е с антидепресанти + бензодиазепини евентуално.

"...Сега за лечението. ПР НЕ се лекува с психотерапия. Тя може да бъде само съпътстващо лечение. ПР се лекува с помощта на ПРАВИЛНО ПРЕДПИСАНИ от ДОБЪР ПСИХИАТЪР лекарства, които се вземат ПО ОПРЕДЕЛЕНА СХЕМА, в продължение ГОДИНА или повече (нормално под две години). В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ не прибягвайте до самолечение. Последиците могат да бъдат фатални. Моят съвет е, ако можете да си го позволите, консултирайте се с трима препоръчани ви като добри психиатри, без да им казвате, че сте ходили при друг. Добрият психиатър задължително освен за психическото ви състояние трябва да се поинтересува за евентуални сърдечни или бъбречни проблеми. Ако не го направи, зачеркнете го от списъка и го заменете с друг, за да попълните бройката до три. Прегледът (разговорът трябва да продължи 40 мин до час). Набързо поставената диагноза, колкото и да е очевидна не говори добре за лекаря. В общия случай мнението на поне двама трябва да съвпадне в голяма степен. Изберете един от тези двама и се придържайте към указанията му. Ако по време на лечението почувствате неувереност в него, не се притеснявайте отново да се консултирате с друг. В този случай, разбира се, ще трябва да обясните на втория как се лекувате (без да споменавате името на лекуващия). В крайна сметка сами трябва да изберете кого да слушате. ..."
Позволявам си да цитирам един форумец от дир-а, но най-добре да ти дам линка сама да прочетеш всичко.

http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=psiho&Number=19459071 … amp;sb=5&vc=1

Здравейте на всички!
Скоро не съм писала,сега и на баба ми и откриха левкимия,по скоро аз се досетих от изследванията,за какво иде реч и я заведох на хематолог,отгоре на това е в депресия и тя е на антидепресанти.Изобщо прекрасна картинка.От сутринта давам хапчета на баба ми и дядо ми,после им правя попара,после започва готвене,пране и т.н.Мислите за бебе продължават,кога с повече страх,кога  спо малко,мъжът ми каза,че няма да ме притиска,когато аз съм готова,дано все пак да се случи и това.
Със девер ми си влошихме отношенията,след като пак ми натякваше за бебе,даже представете си ми дава акъл и до кога да го кърмя,а аз ако имам дете изобщо при всички случаи няма да кърмя,това ми го е казала психоатърката,която се занимава с бременни.Та така взел той да ми дава акъл.За други подробности и битовизми няма да ви разпавям,защото само се ядосвам на простотията на девр ми и други личности.
сега съм на възможно най-малката доза антидепресант,въпреки,че не съм сигурна ако стане нещо с бебе имам предвид,че ще пия точно него,защото при всички случаи ще ходя на консултация с психиатър и гинеколог,въпреки,че гинеколога казва,че тези неща ги решават психиатрите.
Вече намерих и жена родили 2 здрави деца на 2 различни вида антидепресанти,други пък с епилепсия също пият лекарства през цялата бременност,няма как има състояния при които не могат да се спират,никой не иска да пие хапчета ама като няма изход.А относно хомеопатията пробвала съм нищо не става,биохимичния дисбаланс в мозъка нищо не може да го замени освен химията за съжаление съм се убедила след 5,5 години борба с ПР и натрапливи мисли.Просто трябва да свикна да разсъждавам,че съм с хроничен проблем,трябва да ме наблюдават лекари,в никакъв случай не трябва да се чувствам обречена,защото загивам.Като знам през какъв ад съм минала,човек има неподозирани сили в себе си,казвам го от собствен опит-майка почина от рак,баща ми я заряза преди смъртта и,после все пак успях да завърша образованието си,тежка връзка първия ми приятел-6.5 години,много сълзи,страдание,баща пияница,старци в къщи,които трябва да ги водиш на изследване,да купуваш лекарства през няколко дена.няколко психогенни кризи,множество панически атаки,и така засега оцелях,даже се омъжих,а пък за дете незнам дано намеря малко от тези неподозирани сили,може да са скрити някъде в мен и да се появят,когато имам нужда.
БЛАГОДАРЯ на всички,които взеха присърце проблема ми-:)

Повярвай ми ,едно дете ще ти даде и сили, и желание за живот,и безкрайно много любов.Не се съмнявай ,че това е нещото, което ще те измъкне от "дупката" в която си попаднала.Имам приятелка ,която също беше на антидепресанти ,беше ги спряла когато беше забременяла,после по време на бременността пак и се наложи да ги пие.Бебето се роди живо и здраво. Бременността е един от най-хубавите моменти  в живота на една жена .., и каквото и да ти струва - резултатът си заслужава. Един мой колега ми каза ,че завижда на жените затова, че само те могат да изпитат усещането да носят живот.
 От време на време и аз получавам някакви кризи -не ми стига въздуха и сякащ ще се задуша ,но това никога не ми се е случвало докато съм била бременна-3 пъти до сега/за съжаление само първата бременност беше успешна/. На някакъв хормон ли, на какво незнам, но се чувстваш все едно летиш в облаците, усмихваш се без причина -а може би причината е в теб.
Може би те е страх от болката при раждането-едно  болкоуспокояващо ще свърши работа.
Кураж, имай смелост и ще разбереш ще си заслужава.

Pavi04,благодаря за подкрепата .
Дано и на мен се случи да изпитам тази радост някога.Вече съм почти на 30.Мислите ли,че мога да си дам година отсрочка или ако успея да се преборя със страховете да пробвам по рано.
Да за съжаление на много жени се налага да пият антидепресанти,някои успяват да ги спрат по време на бремеността.Някои хора незапознати с проблема,казват,че сме лигли,нищо ни няма,да се стегнем.
Но всъщност това си е проблем,наистина психосоматичен,но това не означава,че е лесен.Всъщност душата се лекува най-трудно.
Ще се радвам на всеки,който изкаже мнение .

Blumel,благодаря за подкрепата.
Наистина и аз се готвя по скоро да умирам,отколкото да раждам.Незнам,каква е тази работа.
Охх,наистина гадна работа.Лошото е,че психиатрите не са на едно мнение относно дали може да се пият лекарствата,но поне вече познавам момиче виртуално де,което е изкарало цялата бременост на антидепресант.И детето е здравичко .
Аз такава съм паника,че незнам какво ще правя.