Да си поговорим за образованието или защо учениците не могат да покрият първи модул на НВО успешно.

Май и аз съм много зле по математика и четене с разбиране, защото хич не го схващам това:


Как така  6 107 ученици от 202 училища (средно по малко над 20 ученици от училище) представляват 53 400 ученици???  Дали искат да кажат, че в тези 202 училища общо учат 53 400 ученици и тези 6 107 се водят представителна извадка, по която се съди за всичките  53 400?  Ако е така, доста нескопосано е казано.

А иначе нещата са си все същите - насила хубост не става, а и от всякло дърво свирка не става.
Който има интерес за висок успех се спасява поединично и не знам дали системата може да промени кой знае какво.

Аз пък не разбирам тревожността в данните за разликата между топ 10% и последните 10%.
Те изначално са там, където са, независимо от системата. Първите са често с паралелното образование и напредващи въпреки училището, последните са тази група, които няма да мръднат напред, каквото и да направи училището.

Аз я разбрах така - някога разликата между топ 10% и ботъм 10% е била Х точки. И тревожното е, че сега се запазва на Х точки, но при силно спаднал резултат на последните 10%. Което логически води до извода, че за да се запази разликата  значи и топ 10% ученици също са си понижили резултата. Но защо не си го казват направо е друг въпрос.

И аз като Asita, съм учила 80-те години по тогавашната "стара" програма - шестдневната.
До 7 клас с кварталното училище. Имахме кабинети по биология,химия и физика. И по трите предмета сме имали досег с опити. По биология сме наблюдавали и зареждали предметно стъкло. По химия и физика сме правили опити - спиртник, епруветка и химични вещества, от които отмерваме и смесваме, загряваме и така. Спомням си зрелищните "вулкан" и "златен дъжд". Златния дъжд сме си го носили с епруветките у дома! Смятайте - 3 класа по 30+ деца. По физика правихме някакви опити с топче, но не само. И това до 7 клас. В гимназията сме правили опити и по химия, и по физика. По физика помня омразните електрически вериги, които трябваше да свързваме и да пишем протоколи. Със сигурност не помня всичко, което сме правили. Сега децата ми учат в моята гимназия, ЕГ след 7 клас. В шести и седми клас са влизали вече по кабинети. Два пъти тази година (7 клас) ми разказва, че учителят по химия е демонстрирал химични реакции. Не може да ми обясни какво са правили, но казва, че е гърмяло и е имало розов пушек. Това е описанието, което дава на опита. За съжаление, с идването на демокрацията спря зареждането на училищата с оборудване ш материали за опити по физика и химия, наличните се изчерпаха. Там, където има е в количества учителят да демонстрира нещо, но не и децата да пипнат и направят опит.
Абе ние от 4 до 8 клас имахме в кварталното училище чертожни дъски за обучението по техническо чертане, сега и в професионалните гимназии май няма такива. Да не говорим за учители по отделните дисциплини, обединени от ТП.

ЧС, тя цялата статия е написана супер неграмотно. И нейните автори трябва да се подготвят и явят на PISA Иначе така де, разбрахме за какво иде реч, прави са сигурно, питанката е какви са причините и какво може да се направи по въпроса.
И тук идва моето разбиране за проблема. Продължавам да смятам, че се опитват се да коригират резултатите, а не първопричината. Не че има нещо лошо в първото, напротив, абсолютно задължително е да се действа и в тази посока, просто казвам, че ефектът (ако изобщо има такъв) ще е минимален.
Изобщо, след 89-та година толкова промени се направиха, оттогава вероятно хиляди хора са минали през управлението на образователната система, през прилагането й, през изграждането на методологиите и списването на учебници, а резултатите все не са такива, каквито ни се иска. Е, всички ли да са толкова тъпи и некадърни, продажни и незаинтересовани? Това са 34 години, хора!!! И през всичките тези години ние сме все недоволни. Това не ви ли говори нещо?

Не съм изненадана, за съжаление. Това да децата, които учат по поредната нова програма, децата които най- дълго време бяха онлайн. Логично е резултатите да са по- ниски от предходните години.

И аз съм от училите през 80-те години. Обаче на петдневна седмица, с по пет или шест часа на ден. До 7. клас химия, биология и физика имахме в оборудвани кабинети и правихме опити. В кабинета по биология имаше хербарии, нагледни табла, микроскоп.  Правихме даже и дисекции на червеи и жаби.
       И сега се наливат немалко пари в образованието, но въпросът е къде потъват?
       Имаше програма за обновяване на физкултурни салони. Ето резултатите:
      https://fakti.bg/bulgaria/827612-prez-2020-godina-26-miliona-lev … -samo-2-postroeni
       Има програма за STEM среда в училищата, която е същите тези кабинети по физика, химия и биология:
       https://nova.bg/news/view/2021/07/21/334274/18-%D0%BC%D0%BB%D1%8 … 0%BE%D1%81%D1%82/
     Накрая децата ни отново са без специализирани кабинети. Там, където ги има не се ползват, за да се пазят от учениците, за които всъщност са предназначени.
     Образователнта система я е грижа само за собственото си благополучие, пардон, финансиране. А децата ги натоварва все повече, за да ги изкараа все по-мързеливи, невъзпитани и нехайни и принуди родителите да купуват все повече помагала, да дават пари за школи, частни уроци и т.н.

Целта на обучението по математика, а и по всички останали предмети е затъпяване. Е след като целта е такава, какво измерваме с PISA - дали достатъчно сме ги затъпили ли? Това изследване изисква да се мисли - тестовете в 7. клас по математика за НВО изискват да се заграждат отговори за определено време. Защо да имам стимул да уча математика, като така или иначе на НВО има вероятност 1/4 да  улуча отговора и понеже резултатите са вече достатъчно ниски и няма изгледи да се повишат, най-добре  да улесним уж ще повече изпита като увеличим още заграждането, да направим всички изпити със заграждане. Какво очакваме да се промени в 9. клас след като нишката е загубена още в 7?
Като студентка в университета в Германия имах право да ползвам всякакви учебници, материали, лекции, всичко, което се сетя, за да си напиша изпитите - Operational Research, Informationssysteme, Statistik и пр. Да, ама на изпитите никой не очакваше от теб да възпроизведеш теория, а се очакваше тази теория да я използваш за решаване на казуси/конкретни задачи. Разсъждаваш, развиваш въпроси все едно пишеш тема, като използваш каквото искаш като справочна литература. Тънкостта беше, че използвайки нещо, трябва да го пречупиш така, че да покажеш как работи на практика, а не да го цитираш, т.е. в гимназията са те научили как да използваш предоставената ти информация, а не да заграждаш някакви букви. Преди това съм следвала в България, където на изпитите особено там, където нямаше математика, се очакваше да напишеш въпроса точно както е в един определен учебник с точките и запетайките. Не знам дали и към днешна дата това се очаква от студентите по определени дисциплини, но няма да ме учуди.
Как да се научиш да мислиш, като заграждаш отговори, чудейки се къде е уловката. Много ми е важно какво точно местоимение е някого, когато професионален преводач се чуди дали се казва Има ли някой? или Има ли някого?
Едно време по география г-жата ме караше да обяснявам защо еди къде си имало еди що си и трябваше да търся връзката от почвата, през климата, та до трудовата дейност на хората. Сега в 5. клас дъщеря ми трябваше да назубри какво имало в Африка, ама защо ще е точно това, така и не направи връзката. И тогава имаше много баластра, като да декламираш всички подетапи на мезозойска ера и пр., ама с годините все повече става баластрата в образованието и все по-малко се вижда практическата му стойност. Не може всеки нов министър да си измисля реформи без реални проучвания и да променяме програми на парче. Решаваме, че ще премахнем определение за числител и знаменател по математика и без тях ще учим дробите, защото на някого това му се видяло тежко за запомняне. Поредната промяна от тази година е със същата стойност. Да преместим процентите от 5. в 7. клас, че в 5. не ги разбирали и в 7. ще ги разберат вместо да потърсим защо не ги разбират и как така разбират Част от число, ама процент- не, като то е същото. Или ще преместим Под игото от 10. в 9. клас, за да освободим време за подготовка за НВО по БЕЛ, ама няма да анализираме, че времето по БЕЛ в 10. клас не стига за всичките задачи, които трябва да се свършат. Ще преместим едно нещо от клас в клас без да отчетем връзката му с другите предмети, но иначе ще правим междупредметни връзки. Не материалът е много (доказано е, че съвременните деца са много по-умни и по-бързо схващат от моето поколение, обработват 8 пъти повече информация от моето поколение на тяхната възраст, изследването между другото казва, че за последните 50 години на всеки 10 години мозъкът обработва 2 пъти повече информация отколкото е обработвал в предишните 10) , а е поднесен некачествено (суха материя като за филолози в университет прелива от учебниците по БЕЛ, само палтализацията са изпуснали и не само там), наблъскан в 2 години в гимназията материал, който нормалните хора учат за 3, а даже и за 4, липса на връзка между отделните предмети, изучавани в една година и още един куп такива неща и картинката става все по-ясна и подредена. И надежда взорът от нийде не види. И всеки се спасява по единично, а качественото образование става привилегия на тези, които могат да си го позволят финансово.

Точно това се опитвам да кажа и аз, но накрая излиза, че не съм права и е много важно да се наизустяват разни работи.

За процентите в пети клас също имам теория, въпреки че моите теории не са много популярни. Не е проблемът в това, че децата не разбират процентите. Ако задачата е: "В един клас има 20 ученици, от тях 10% са момичета. Колко са момчетата?" Всеки ще я сметне.
В учебника за пети клас обаче, задачите са от следния тип "В един клас има ученици, 3 от тях са момичета, което е 14,286% от общия брой ученици. Колко са момчетата?" . И сега пак някой ще ми обясни, че тези задачи са много важни. Важни са, но явно нещо не работи.

Аз лично смятам, че първата реформа, от която трябва да се тръгне, е намаляване на задължителната седмична заетост на учениците. Най-малко с 5-6 часа и после да се ревизира учебното съдържание, начините, по които се поднася, какво в крайна сметка се очаква учениците да знаят и как ги тестваме.

Ама то НЯКОИ работи трябва да се знаят. И в теста е нормално да питат за тях. Онзи пример с теста по география е абсурден, съгласна съм, но математиката по същество е логическа конструкция, изграден на базата на няколко аксиоми и общи понятия. те трябва да се знаят, иначе логиката няма на какво да стъпи. Трябва да се знаят и някои основни теореми, свойства и други, защото без това знание просто не може. И не бива да се сравнява изпит в университета, където се търси овладяване на логиката, с изпит в начално училище, където се учи основата.

При процентите правилото е все едно и също, но нали трябва да има задача за 3, за 4, за 5 и за 6? Е как да се усложни задачата, като в основата и лежи едно съвсем просто правило? А НВО е и състезание, нали? И тогава дават кофти числа, засукани условия (нали трябва да се тества и четене с разбиране) за да има все пак някаква повишаване на трудността. Ако се пита само колко е 10% от 100 ще отговорят 80% от децата. Е на 80% ли да се пишат шестици на изпит-състезание?

Черна станция, моля те отвори някой учебник, за да видиш как са обяснени процентите и задачите към тях и ще разбереш защо децата не ги разбират. Когато бях ученичка имахме по 5 или 6 часа на ден, петдневна седмица, но учебниците бяха много по-разбираеми, с по-добре обяснени уроци.

А защо да отварям учебник? Нали говорим за НВО (изпит демек). Учебниците са зле, по това няма много спорове. Но тук дискутираме задачите на изпита.

А не тръгва ли всичко от учебниците и учебната програма?
Ако учебниците са добре написани, задачите в тях обмислени, така че да затвърдят материала, няма ли и децата да бъдат по-добре подготвени? Нали у дома отварят точно учебника за самоподготовката?
Задачите на тестовете са като учебниците.

Моят пример беше със задача от учебника за пети клас. Цифрите си ги измислих, но задачата я помня много добре, защото беше дадена на детето за домашно. Накрая я реши сама, но преди това ѝ дадох поне пет подобни задачи, които си измислих с цели числа. Ясно ми е, че се опитват с една задача да затвърдят и процентите и смятането с десетични дроби, явно не им се получава.

Примерната задача дори не е сложна, защото е една от трите основни вида задачи, които се учат с част от число.
х - като цялото, което търсим, х като частта от цялото, която търсим, х - като това, което ще се получи, ако имаш частта и цялото и го заместваме с % (една формула, в която търсиш множител, множител или произведение). Направете си експеримент колко деца в 5. клас могат да намерят неизвестен делител или неизвестен умалител. Страшно е колко малко го умеят, защото точно на това от 1 до 4 клас са отделени няколко часа за сметка на много часове упражняване на събиране и изваждане на числа без да се влага много мислене.
Проблемът явно е, че не е имало време за упражнение, а контролната не е на решаване на задачи, а на заграждане на отговори и съответно учениците не решават задачи, за да се упражняват, а се мъчат да отгатват някакви отговори. А домашната точно по математика обикновено е да се решат 5 или 6 примера/задачи от учебна тетрадка, в която няма задачи за 3, 4, 5 ..., но то и място няма, да не вземе да проявиш самоинициатива и да разпишеш нещо, че тогава ще вземе и да мислиш и да виждаш връзките между понятията.