И за тези които ще съветват да говорим ...говорили сме милион пъти, и спокойно и неспокойно...ден до пладне е резултата 
Ако някой знае рецептата как да накараме мъжа да си махне тапите от ушите- да казва. Ще му се не види и егоизъм
- Публикувана: 17 ян. 2007, 11:17 ч.
- Последно мнение: 5 фев. 2007, 06:01 ч.
Има ли смисъл да продължавам да живея по този начин???
Ще речеш, че един х*и ги е правил всички!
Ако някой знае рецептата как да накараме мъжа да си махне тапите от ушите- да казва. Ще му се не види и егоизъм
И ние се бяхме завъртяли в същия порочен крък. Започнах да ходя на психотерапевт. Не знам дали ми помогна, но ми каза нещо, което ме накара да се замисля. А именно, че лошите отношения са станали стабилно състояние и трябва да се направи нещо, което да извади връзката от това положение.
Разделихме се за 2 месеца. Знам, че е много крайно решение, но не ми бяха останали сили да се боря, да съхранявам себе си и семейството си...
Сега пак сме заедно и за сега нещата са нормални. И двамата имахме време да си помислим и да видим грешките си...
Разделихме се за 2 месеца. Знам, че е много крайно решение, но не ми бяха останали сили да се боря, да съхранявам себе си и семейството си...
Сега пак сме заедно и за сега нещата са нормални. И двамата имахме време да си помислим и да видим грешките си...
И ние се бяхме завъртяли в същия порочен крък. Започнах да ходя на психотерапевт. Не знам дали ми помогна, но ми каза нещо, което ме накара да се замисля. А именно, че лошите отношения са станали стабилно състояние и трябва да се направи нещо, което да извади връзката от това положение.
Разделихме се за 2 месеца. Знам, че е много крайно решение, но не ми бяха останали сили да се боря, да съхранявам себе си и семейството си...
Сега пак сме заедно и за сега нещата са нормални. И двамата имахме време да си помислим и да видим грешките си...
Разделихме се за 2 месеца. Знам, че е много крайно решение, но не ми бяха останали сили да се боря, да съхранявам себе си и семейството си...
Сега пак сме заедно и за сега нещата са нормални. И двамата имахме време да си помислим и да видим грешките си...
Не знам при вас дали може да се приложи временната раздяла. Но наистина, поеми инициативата и започнете пак да се забавлявате двамата, както в добрите стари времена. Не се предавайте! Има и различни много поучителни книжки,написани от психолози, като например: Мъжете са задници
, Мъжете са от Марс, а жените от Венера и тем подобни, които понякога помагат със съвети. Още веднъж-успех! 
Мисля си , че за да се излезне от бодобна задръстена ситуация трябва де се направи нещо драстично или разтърсващо 
Дали кратка раздяла за отрезвяване или просто промяна в ежеднивието , нещо което да разбуди жителя на Марс и да види какво евентуално може да загуби 
или пък да оцени какво притежава
Дали кратка раздяла за отрезвяване или просто промяна в ежеднивието , нещо което да разбуди жителя на Марс и да види какво евентуално може да загуби или пък да оцени какво притежава
Не мисля, че имаш повод да мислиш за раздяла...явно си е такъв, и ти си си такава....с търпение и усмивка промени нещата в твоя полза. Насила и с караници нищо не става - от опит го казвам. Но бавно и спокойно - става. И все пак трябва да има отнякъде начало - осигурете си една почивка само за вас двамата и действай 
Успех 
Успех
Все едно че аз съм пуснала темата....да не би да живееш с близнака на моя мэж 
Мисля че когато се появи детето и мъжа заема една друга позиция... майката да си гледа детето аз ще гледам как да го подсигурявам.... Не се предавай, ако не става с разговори изчакай малко, межи да е период и да отмине. При нас това се размина един път с разговор, но отново се появи и сега е момента на изчакването. А и зависи колко е голямо детето ви, ако си ангажирана с него цял ден по добре изчакай малко. Успех!
Мисля че когато се появи детето и мъжа заема една друга позиция... майката да си гледа детето аз ще гледам как да го подсигурявам.... Не се предавай, ако не става с разговори изчакай малко, межи да е период и да отмине. При нас това се размина един път с разговор, но отново се появи и сега е момента на изчакването. А и зависи колко е голямо детето ви, ако си ангажирана с него цял ден по добре изчакай малко. Успех!
Моят съвет е ако имате финансова възможност-обърнете се към специалист(брачен консултант или психотерапевт). От всичко което пишеш соничка смятам, че ти си майката, съпругата,жената мислеща и бранеща семейството си. А съпружеската роля на мъжа ти се изчерпва с носене на пари. Според мен той не е узрял за семеен живот. Трябва или ти да го промениш или да ти помогне някой да гопромени. Предвид че се справяш сама с родителските ангажименти не виждам от къде ще намериш сили и нерви да се справиш.
Аз се срещам с подобен род проблеми, но слава богу се справям-променям го.Щом майка му не го е научила какви са му отговорностите като родител, съпруг все някой трябва да го направи.
Аз се срещам с подобен род проблеми, но слава богу се справям-променям го.Щом майка му не го е научила какви са му отговорностите като родител, съпруг все някой трябва да го направи.
Явно те е хванала сериозната депресия. Първо не се предавай 
. Второ - разбира се че мъжете се променят след сватбата, но и ние също 
.Започни да му показваш, че ти е нужен (но не и незаменим). Трето включи малко женски хитринки колкото и да си уморена. И не на последно място покажи му че го обичаш (ако наистина е така ) Явно ти е дошло в повече домакинството и майчинството. Релакс,релакс и пак релакс - направи нещо!!!! Успех
. Второ - разбира се че мъжете се променят след сватбата, но и ние също .Започни да му показваш, че ти е нужен (но не и незаменим). Трето включи малко женски хитринки колкото и да си уморена. И не на последно място покажи му че го обичаш (ако наистина е така ) Явно ти е дошло в повече домакинството и майчинството. Релакс,релакс и пак релакс - направи нещо!!!! Успех
И аз съм в подобно положение 
. Отдавна го предупреждавах ,че ще дойде момент в който ще ми писне от него и ще си хвана багажа .Така и стана ,аз вече не го обичам ,на моменти направо изпитвам непоносимост към него .Само ,че не мога да се реша да го напусна 
. Имаме 2 деца ,толкова ми е жал за тях,не искам да живеят без баща си.Жал ме е и за мен самата ,защото съм на 26 години и не искам да прекарам остатъка от живота си с мъж който не обичам .
Мога да те посъветвам само ,опитайте се да оправите нещата докато все още има надежда!
Желая ти успех.
. Отдавна го предупреждавах ,че ще дойде момент в който ще ми писне от него и ще си хвана багажа .Така и стана ,аз вече не го обичам ,на моменти направо изпитвам непоносимост към него .Само ,че не мога да се реша да го напусна . Имаме 2 деца ,толкова ми е жал за тях,не искам да живеят без баща си.Жал ме е и за мен самата ,защото съм на 26 години и не искам да прекарам остатъка от живота си с мъж който не обичам .Мога да те посъветвам само ,опитайте се да оправите нещата докато все още има надежда!
Желая ти успех
. 
Не знам защо,но винаги от нас се изисква да правим компромиси и да се опитваме да изгладим отношенията.Не съм съгласна,че с цената на всичко трябва да правим опити да останем с дадения човек.Не мисля ,че хората се променят .Просто разсъждавам,не давам съвет,защото и ние сме толкова човеци колкото мъжете 
разкарай компютъра от къщи. сериозно.
Ние сме говорили за компа... като се скараме- кандисва да го разкараме, но е сърдит... казвам, ок- да седи тук и ще го ползваме по час- два като си легнат децата. Няколко дена всичко е ок и после- пак по старому
разкарай компютъра от къщи. сериозно.
компютрите убиват личния контакт и в един момент ти е по-интересно да трепеш време с непознати, отколкото с човека зад гърба ти.
компютрите убиват личния контакт и в един момент ти е по-интересно да трепеш време с непознати, отколкото с човека зад гърба ти.
Добра идея, но за съжаление не е осъществима.
Защото на мен компютъра ми трябва ( аз съм докторант) и няма как да работя по дисертацията без интернет. А пък и РЕНИ е права - ако изхвърля компа, той ще отиде на телевизора, ако изхвърля и него - ще си намери други занимания, и т.н. и т.н.Все едно че аз съм пуснала темата....да не би да живееш с близнака на моя мэж Мисля че когато се появи детето и мъжа заема една друга позиция... майката да си гледа детето аз ще гледам как да го подсигурявам.... Не се предавай, ако не става с разговори изчакай малко, межи да е период и да отмине. При нас това се размина един път с разговор, но отново се появи и сега е момента на изчакването. А и зависи колко е голямо детето ви, ако си ангажирана с него цял ден по добре изчакай малко. Успех!
Мисля че когато се появи детето и мъжа заема една друга позиция... майката да си гледа детето аз ще гледам как да го подсигурявам.... Не се предавай, ако не става с разговори изчакай малко, межи да е период и да отмине. При нас това се размина един път с разговор, но отново се появи и сега е момента на изчакването. А и зависи колко е голямо детето ви, ако си ангажирана с него цял ден по добре изчакай малко. Успех! То май повечето мъже са близнаци ( като чета тук за проблемите на всички в това отношение). А иначе детето е на 3 години, но както писах не ходи на градина и по цял ден сме сами с него. Моите родители са много далече, неговите също са в провинцията - не мога да разчитам на никаква помощ от тях.
Благодаря ви момичета. Успокоихте ме че не само аз имам такъв проблем и с оптимизма си. Дано нещата се оправят - за всичкинас.
Абсолютно същата работа и в нас. Прибира се и сяда пред компа. Много се карахме по този въпрос и постигнахме някакво споразумение (зарибил се е по една игра). Един ден беше прекарал 9 часа пред компютъра, лятото детето седи в нас и играе сам, а децата на вън с родителите си. Аз бях на работа и като се прибрах побеснях, същия ден изгоря и видеокартата на ПЦ-то, баси кефа. Няма оправия обаче. Сега сяда да играе ние като си легнеме и ако щете ми вярвайте няма нощ, в която да си е легнал преди 4 часа сутринта, а е на работа от 8.30 часа. Имам чувството, че живея с върл пубертет. Прибира се в обедната си почива или да спи или да играе на тъпата си игра. Вечер ако седнем да гледаме филм той заспива. Общо взето го виждам в две положения - седнала пред компютъра или легнал и спящ на дивана. Детето ако аз не го изведа той няма да се сети. Абе...ядосах се докато пиша . По едно време нещата бяха станали доста изострени и мислех да си събера багажа и да си ходя, ама пусто много мека Мара съм. А съзнавам, че не искам цял живот да живея със Спящата красавица, която като е будна е във виртуалния си свят!
. По едно време нещата бяха станали доста изострени и мислех да си събера багажа и да си ходя, ама пусто много мека Мара съм. А съзнавам, че не искам цял живот да живея със Спящата красавица, която като е будна е във виртуалния си свят! 