Примери за преодоляване на конфликти/кризи в семейните отношения

Комуникация и компромиси.
Патологична ревност не знам дали се преодолява.

Голямо несходство още в опознавателната фаза не е добър знак за дългосрочна връзка. Компромисите се правят в разумни граници и за двамата. Ако се налага вечно да правиш значими компромиси заради големи различия с другия такава връзка ще е повече ходене по мъките.
Различия принципно не може да няма. Но трябва да са приемливи. С времето в някаква степен се нагаждаме един към друг и дребните различия не пречат. Елементарни са нещата, за едно нещо единия отстъпва, следващ път другия и така, когато се налага само единия да отстъпи и няма средно положение. Но е важно да се запази добрата комуникация за своевременно обсъждане на всеки проблем, да не се получават недомлъвки и натрупвания на напрежение защото рано или късно се проявяват като сериозно изпитание. Егото на заден план и общия интерес на преден докато е от значим приоритет и за двамата. Това е, примерите са излишни.

Мога да кажа за третия човек във връзката. Винаги идва навреме и е напълно осъзнат избор. Опре ли се до него, връзката вече отдавна е престанала да съществува. Следва или раздяла, или живот като съквартиранти в по-лошия случай.

Кризите се минимизират от сходните гледни точки за живота и отношенията, както и от общите цели. Има ли цели, има и движение и развитие. Летаргията убива. Има ли взаимност, всичко е наред.

Всичко, което си описала са НЕпреодолими неща и няма как да се говори за каквото и д аса компромиси. Особено патологичната ревност е голям червен светофар и е "беж краченца да бягаме" веднага, на момента шута.

В дългосрочна връзка ако и двамата гледате в една посока,имате ясно цели и приоритети,знаете какво искате от живота обикновено нещата се получават от само себе си.
Разбира,се че понякога се правят компромиси и от двете страни,иначе няма как да се получат нещата.
Ревност,ако не се дават поводи не е нещо кой знае какво.
Излизанията могат да бъдат заедно и понякога всеки има нужда от лично време с приятели.
Вижданията за възпитанието и отглеждане на децата също се базират на двамата родители.
Трети човек под формата на близък приятел/приятелка не е уместен, особенно ако ще навреди по някакъв начин на отношенията.
Проблеми в леглото или охладняване също могат да бъдат преодоляни, просто трябва да се изяснят причините за това,или по скоро да не се допуска последното.

Всичко става с добра комуникация,много търпение,любов и взаимност.
Липсва ли едно от тези започва разминаване и компромис.
За да се чувстват двама души добре и да градят,би трябвало всичко това да бъде изчистено до основии да вярвате един на друг.
Трудни моменти всяко семейство или връзка имат,но е важно да преодолявате заедно препядствията,тоест работа в екип.
Друг е въпросът ако сте несъвместими,тогава нищо от това няма да работи,но и това се вижда още от началото.

Най -важното:... с любов всичко се лекува,постига,преодолява,надгражда!
И това е отговорът със сигурност!

Ако няма любов и не е взаимно няма смисъл автоматично да правиш какъвто и да е компромис със себе си,нито да стоиш във връзка , нито да създавате семейство.
Личен опит...просто...
Към днешна дата не бих си причинила този  най-голям компромис със себе си,за да съхранявам или пазя човек,който не е съвместим с мен или не гледаме заедно напред.
Успех!

Фундаментални различия не се преодоляват. Нагнетяват се до момента на тяхното кипене.

Някои проблеми нямат преодоляване, напр. патологичната ревност, за която се говори нагоре.

За криза приемам болест, финансови проблеми, проблеми с децата. Личните характеропатии не се преодоляват. Навлизането на трети човек и патологичната ревност са лични кризи на единия партньор, които той прехвърля на другия и с тях влияе негативно на взаимоотношенията. Аз не се идентифицирам с тях и не съм терапевт да ги решавам. Всеки носи личната си отговорност в една връзка. Хората трябва да правят разлика между "ще се справим двамата с този проблем" и "ще се справим двамата с любовницата ти".

Аз такъв филм досега не съм гледала в живота. На екран е друго – авторова фантазия. Но в реалния живот това няма как да стане. Краят е предизвестен, въпросът е кога и на какъв етап от връзката на някой от двамата ще му писне и ще предприеме първата крачка към раздялата.
Всъщност, сещам се за няколко семейства, които не се разведоха, просто си живеят разделени – на различни адреси, а някои даже в различни населени места. Иначе по документи са женени.

ПП Статия ли ще пишем, или роман?

Много от изброените неща дори не бих се старала да преодолявам.
Избрала съм партньор със сходно на моето мислене и виждания за семейство.
В тези двойки, които уж пробват да преодолеят фундаменталните различия, накрая се стига обичайно до рязка и драматична раздяла.

Не пиша статия или роман, обясних защо съм публикувала темата вече
Чета форуми от край време и 99% от времето съветът, който се дава, е да се разделят хората. Та исках да направя нещо като обратното, тема, където се онагледява как пък да не се разделят Защото все пак се надявам, че има и такива истории.

А изброените примери са си просто примери, не питам конректно за тези неща,а по-скоро във вашия живот на какво сте попадали. Ясно е, че се стараем да избираме партньор със сходни виждания на нашите, но нали не може все пак да е на 100%, все някога за 20-30-40 години все ще изникне нещо важно, за което ще се спогледате накриво?
А за някои други проблеми според мен никой не е застрахован, но ако се случи никога да нямаш сериозни проблеми с мъжа/жена си, явно наистина сте един за друг

Сериозно? Наистина се надяваш да има истории със зададени абсурдни условия от рода на патологична ревност, крайни разминавания в основните ценности и т.н. с щастлив край?
Че има истории – има, ама краят е далече от щастлив. Обикновено ги пишат по медиите – коя застреляна в кафене, коя – намерена в куфар...

Да, сериозна съм, и не, това НЕ са условия.  -  това са примери, които ми хрумнаха на момента от истории, които съм чела, или от истории на приятели или мои собствени. Идеята беше всеки да даде свои примери, за които се сети.

Ще махна тези примери тогава, щом толкова насериозно се приемат от всички.

Ти задаваш крайни условия, които за мен не са кризи при правилен подбор.
Кризи са - проблеми със забременяване, оставане без работа, болест, проблем с близък и подобни. Все неща, които хората със сходни виждания преодоляват с разбиране и подкрепа от страна на партньора. Всички друи патологии са неща, които човек трябва или да е видял преди да се събере с другия човек, или да ги изреже до корен при проявата им, защото са знак за (само) заблуда в отношенията.