Искам пак да отбележа:Проблемите са много преди да се роди бебка, дори Лили не бе още бременна!
Аз съм достатъчно толерантен човек, вече две години давам шанс на връзката ни. За всеки случай се появи и бебчо, да ме мотивира допълнително! Не бързам да режа с ножа, никой не е тръгнал да умира и да се тръшка! На Мари съм обяснил, че не живеем в перфектен свят. Най-важното е, че има и Мама, и Тати, които много я обичат! И това е най-важното! Тя има достатъчно примери около себе си (които и аз съвсем тенденциозно посочвам) на деца без татко или майка, деца изоставени от родителите си. Ходили сме и специално в Дом за деца в неравностойно положение да направи малко разлика и да бъде по-земна и реалистична в желанията и очакванията си. И, че не е възможно всички да я обичат, така както Мама и Тати. Разбира детето и приема ...
Мари има силно изострено чувство за справедливост, което се опитвам да поддържам постоянно! Тя страда от това, че преди са се разбирали прекрасно с Лили, а сега тя е толкова студена. Тя казва: " ... Тате, аз правя всичко, което ми кажеш, не се сърдя на забележките и, когато съм сбъркала нещо. Аз съм много по-добра от преди, а тя се държи, по същия начин, без промяна. Защо? Не е честно! ...". Тя иска поне мъничко от предишната Лили и полага много усилия за това. Прекалено много ли иска според вас?
Ами ако и аз започна да се държа хладно, студено и дистанцирано с нейното дете! В края на краищата, аз не искам Лили да бъде майка и на Мари! Искам само, когато и прави забележка за нещо, да го прави с благ тон, а не хладно и студено. Не с присвити устни и очи, не с ирония и сарказъм. В края на краищата Лили няма никакви задължения към Мари. Нито и готви, нито и прислугва нещо. За всичко се грижа само и единствено аз. Мари е научена сама да си пере бельото и чорапките. И чиниите мие, и парцала хваща, без да съм и обещал награда за това ...
Г-жа Смутена-Засрамена, не случайно пиша тук, а не при "Татковци". Радвам се на вашите коментари, на вашите критики. Някои от тях приемам, с други ми е трудно да се съглася. И мисля, че това е нормално. В никакъв случай не мисля, че сме перфектни. Не!
Поздрави!