Алкохолизъм

Не става принудително, освен ако не го изкарате невменяем с лекарска бележка, а той явно не е такъв.

Никой не се е променил заради желанието на друг, били те и най-близките. Баща си няма да промениш. Можеш да работиш върху това да приемеш, че това е неговият избор, неговият живот с всички произтичащи последствия.

Против желанието му не можете, а той явно не желае. Щом е с цироза, съжалявам да го кажа, но дните му вероятно са преброени. Учи, работи и се махай от това жилище.

Насила не става. Нито можете да му въздействате, ако сам не иска да си помогне, нито можете да го вкарате принудително някъде (нито би имало ефект, ако не иска сам да си помогне).

Цирозата е тежка диагноза, това го знаете.

Единственото, което можеш да направиш, е да помниш, че ти не си баща си, че не е нужно да повтаряш неговия път и неговите избори, и че те не са твоя отговорност или вина. Не го оставяй да те счупи, пази се. Само това можеш да направиш, струва ми се.

Мен ме притесни споменаването на побоища.

за съжаление съм минала по този път и то баща ми никога не е бил агресивен, просто бавно се самоуби.
Най-доброто , което успях да направя е да се изнеса от къщи, защото не можех да търпя да го гледам пиян.

Алкохолиците им трябва психолог и психиатър, но в България няма закон за принудително хоспитализиране.

Трябва да викате полиция всеки път, когато посегне да се бие. Може би не искат да поемат риска да го задържат с цироза, но може да не го приемете обратно под предлог страх. А не може ли да се изнесете? Майка ви там ли живее и женена ли е за него?

От пияния и лудия бяга. Подавайте жалби всеки път! Консултирате се и със социални грижи или адвокат, Анимус. Има ли непълнолетни лица в дома?

Кураж пожелавам и ви прегръщам силно.

И как точно няма да го приемат обратно, когато той е в собствения си дом?

Минала съм по този тежък път. Няма да забравя, как в училище ме наричаха дори и учителите- дъщерята на алкохолика, спрях да ходя, бягах, то от правописа си личи. Баща ми беше прекрасен баща, макар и пиян лошо от него не сме видели, но мама много изтърпя, както спомена побоища. То не беше бой, то не бяха изневери, кака до ден днешен не може да им прости. Аз го направих, силно вярващ човек съм, и моето наказание към тях е- прошка. В момента е на 65г, дробовете му отказаха, получи инфаркт..... и продължава да пие. Благодаря на Господ, че го държи жив, и че не ме оставя сираче, но такъв човек не се променя. Дори, когато знае, че смъртта идва, той не се променя. Ако, случайно успеете да го вкарате насилственно, в което се съмнявам, мислиш ли, че ще спре? Не, няма. Ако имаха тази воля, до сега да са спрели да пият, но те нямат, това е наркотик, зависимост. Алкохолик, наркоман и комарджия не се променят. Ни-ко-га. Всеки път му казвам; Тате, какво ще правя без теб, как ще живея? Отговаря, че не пие. И се вбесявам, защото чувам, че е пил.

Викали сме полиция, но резултат няма.Казват ни, че това са битови проблеми, които те не могат да разрешат и едва ли не да се оправяме сами.Относно изнасянето, в момента би ми било доста трудно да се изнеса, понеже не разполагам с такива пари, пък и когато той пие гледам максимално да седя вкъщи, за да пазя майка ми от него…и да те имат брак, но непълнолетни лица няма, аз съм най-малката дъщеря.

Ужасна ситуация, авторке, да трябва да пазиш майка си от пияния си баща. Няма ли къде да се изнесете двете с нея? Кой издържа семейството?

Баща ми умря заради това. Никой не можа да му помогне, защото той сам  не поиска.

Моята майка цял живот е страдала от алкохолизма на всички мъже около нея - родители и съпрузи.

Избяга от втория си мъж, заради алкохолизъм, съчетан с психически разстройства и агресия.
 Няколко пъти лежа в психиатрия ( доброволно, насила не може), излиза трезвен, но спира да си пие хапчетата и започва да пие отново.

Избяга от него, заживя сама. После срещна мъж, който не близва алкохол, гледа я като писано яйце, плаща ѝ всички сметки и почивки (дори, когато той не ходи с нея на тях). И стана алкохоличка.....

Сега се чуди как да го отпрати, защото ѝ ограничава алкохола.

Баща ми също беше алкохолик много години. Цялото ми детство мина с пиян баща пред очите. Единственото хубаво е, че той никога не е бил агресивен. Напива се до безпаметност, ляга и заспива. Преди 7 години рязко спря да се напива, не близва твърд алкохол, само по някоя бира, но продължава да твърди, че е алкохолик.

Проклетия алкохол! Толкова съм страдала, заради алкохола.

Няма оправия. Никой не е спрял, защото друг е искал. Щом цирозата не ги плаши... Приела съм ги каквито са. Радвам се на всеки ден, в който са до мен. Пределно ясно ми е, че няма да доживеят дълбоки старини, но това е техния избор и се опитвам да го приема.

Аз пък не съжалявам моята майка, защото ние децата сме жертвите. Ние децата сме безпомощни, тя е имала избор, и това е бил този живот, ние не сме можели да избираме. Не се чувствай виновна или отговорна, всеки сам си сърба попарата.

не случайно в чужбина има групи за помощ на хора живеещи с алкохолици..
не разбирам как е възможно да кажеш за някой баща, че лошо не си видял от него, като е пребивал майка ти пред очите ти и вечно е бил пиян и неадекватен..
не знам в Бг има ли такива групи, хубаво е да се провери от авторката и поне тя да ходи, за да си помогне..

Няма как принудително да го вкарате в клиника. Ако се съгласи той самият само, но и дори той самият да иска е излишно,  престоят му ще ви струва хиляди левове, за седмица, до десетина дни и няма да му помогнат. Това е бизнес, прибират си парите, но лечение няма, разбира се. Изследват черния дроб, общото състояние, държат ги без алкохол в стаята, като започнат да буйстват, заради спряното пиене, намесват се тогава, по някой психолог включват / нали трябва да се оправдаят взетите пари/ трупат ви ги на сметката,  точно за нищо, защото като излезе той пак ще започне да пие. С цироза дните му са преброени, но иначе нищо не се знае. Аз имам роднина алкохолик, алкохолик е цял живот, от детските ми години,  цял живот се е наливал всеки ден, без пропуск, в момента е на 70г. и нищо му няма.  Вода буквално не пие, само бира, ракия, вино…  И нищо му няма. И аз малко съм учудена как приемате нещата. Хората се радват когато алкохолик си замине от този свят, отдъхват си, защото алкохолиците са много болни хора, които заради атрофиралите си мозъци са загубили всичко човешко в себе си. Те на практика се интересуват само и единствено от това да се наливат, това единствено ги прави щастливи - да имат алкохол, въобще не ги интересува нищо друго - нито партньора, нито деца, нито другите роднини, никой. Те реално са мъртви цял живот, просто тялото им отива малко по-късно в земята.

Ей такива, като вземете да си ги скалъпвате сте направо смешни. Къде видя да казвам, че е пребивал майка ми, че и пред очите ми? Побоищата ставаха навън, и тя се налагаше да го разтървава с хората. Работеше на 2 места, за да не ни липсва нищо, общуваше, играеше с нас и аз няма как да отрека всичко това. Да, сега болестите му са от алкохола, но и от тежката работа, заради нас, защото да работиш на 2 места по 8+ч не е лесно, и то с години. Имахме всичко, винаги ще съм му благодарна, за грижите, които е положил и продължава да полага за мен. И ако мога да избирам, пак бих избрала него, защото може да е пиянка, залянка, но е човек, на когото може да се рачита, винаги е държал на думата си и никога не ни е оставял в труден момент. Обичам го такъв, какъвто е и съм му простила, за подигравките, благодаря на всеки ден прекаран с него, защото с всички заболявания + бира може и да е последен.

така се разбира след предходните примери и така написано..
разбирам, че е малко по-различна ситуацията и не съм искала да засягам никого...
продължавам да съм на същото мнение, че хора живеещи и израснали с алкохолици се нуждаят от терапии и лечение също, за да не си съсипят и те живота си, този на околните и да го подобрят..

Хората(близките) живеещи с алкохолици стават съзависими. Постоянно мислят как да помогнат, какво да направят и тотално забравят за себе си и дори за децата си.( Както в моя случай със съпруг алкохолик). При нас побои нямаше, но бяха скандали, викове, трошене и хвърляне на мебели през прозореца. Живеем на 8-мия етаж. Аз самата усетих, че съм съзависима и започнах да търся информация. Трудно ми беше, но си наложих да спра да мисля за него и неговите проблеми.
  Имаше по-нагоре въпрос "защо наричат някого алкохолик, като той вече не пие?" - Алкохоликът си остава такъв  за цял живот. Дори и в момента да е в някаква ремисия, ако посегне напиването продължава от там, където е спрял - няма 10 гр, няма 20 гр. Той ще се напива от все по-малки количества   все по-тежко.
  Някой каза: Няма излекувани. ММ е спрял да пие - вече 2 години както твърди. Синът ни живее с него - също не го е виждал и усещал да е пил. Но аз все още му нямам доверие. Той до клиника не е стигнал, но една от приятелките му по чашка е била в Суходол. ММ е вземал и чел записките правени при  работата с психолозите. ( поне така ми разказва) Страхът, че ще ни загуби окончателно(мен и децата) са причината да се откаже(по негови думи).
   Аз го напуснах преди 4 години и почти 2 години отказвах всякакъв контакт с него.  Сега пак сме разделени, но се чуваме постоянно по телефона, понякога излизаме заедно, празнуваме заедно.

Някакъв шанс има А да спре, ако осъзнае и признае сам, че е алкохолик.. Ако приеме, че всичко зависи само от него(а не да обвинява другите и целия свят). И ако пожелае и има за каквокого да го направи.