Развод, защото излизам с приятели

Да, нещата ще се нагнетяват все повече и ще ескалират. Не мисля, че има път назад.

Единствената причина да не искаш да се разведеш е какво ще си помисли малкото дете ли?
И наистина - защо поведението на мъжа чак сега е станало проблем? Друг мъж ли има на хоризонта?

Извинявам се, разбрах първоначално, че и двете деца са над 18, а едното е ученик.
Това обаче пак не променя ситуцията и въпроса - защо??

Най-после един да потвърди това, дето писах още на втора страница.
На нас ни се дава върха на айсберг.
От нас се иска да зеклеймим лошия и да ожалим ощетения.
Не мисля че тук има лош и ощетен. Дори мисля че голяма част от детайлите се премълчават. И се получава търсения ефект -"ах тя има право да си почине", "ох, той е чудовище и иска да я държи завързана за себе си".

Ако това ще ти помогне - моите родители като се разделяха, по-точно майка ми напусна баща ми, той по същия начин заплашваше и ме манипулираше доста активно, че и успяваше. Почти ме беше изманипулирал да остана да живея при него, слава Богу, че останах при нея. НО - тя не поддаде на манипулациите, баща ми даже ходеше напред-назад да говори на техни познати измислени сценарии - как можело тя да го “изостави” така , колко била зла. След 1г. Тя намери своя нов мъж, с когото е и до ден днешен - щастлива и в хармония. Ето нагледно една история как човек, когато е достигнал своя предел на търпение, действа без задръжки и без да поглежда назад и да се колебае. Когато майка ми му беше казала, че ще се разделят и иска да напусне нейния апартамент, той отказа да се изнесе и стоеше още 1 месец. Тя спеше при мен - в моята стая. Чак когато се задвижиха нещата с делото, моя баща реши да прибегне и до други методи - да вика социални и така нататък. На майка ми ѝ беше много тежко, не спеше, плачеше , но беше силна. Тя беше убедена в това, което иска, а то беше развод. И въпреки манипулациите му, и въпреки неговите мисловни атаки.

Именно. Без значение какво прави и какво решение ще вземе, все тя ще е виновна. Затова е време да помисли за себе си. И за децата. Те са израснали с усещането, че това манипулиране и бягане от отговорност е нормално, не се знае как ще се отрази на бъдещия им живот. Не може да върне времето назад, но не е късно да им покаже, че не е правилно.

Никой не искам да заклеймявате, попитах за конкретна ситуация и дори си извадих изводи,че явно не е съвсем ок такъв тип покана, но другите неща са факт, това е само пореден повод.
Не, няма мъж на хоризонта, не желая и да има, поне за сега съм на мнение,че ако се разделим искам да съм сама със спокойствието си.
Ние не сме един за друг, той с друга може да е прекрасен и това не е нищо лошо или нередно за да се заклеймява някой. Няма как да разкажа живота си в няколко поста  за да няма премълчани подробности, няма как да разкажа през какви перипетии съм и сме преминали и двамата с разширените си семейства и това е оставало на заден план нашият евентуален развод, а такива имаше доста. Няма значение какво и колко дълго е било, днес положението е такова и трябва да взема решение

mihaela0101 да, това ми трябва и ще ми помогне! Благодаря!

Преди няколко поста писа, че искаш "нормално семейство с него, общуване, излизания, заедност..." След всичко, което е показал през годините като баща и съпруг, аз честно казано недоумявам как си представяш от сега нататък да бъдете нормално семейство?! Ми вие сте коренно различни и с годините няма да се сближите, напротив, ще се раздалечавате още повече и накрая ще се намразите. Разделяйте се е моят извод от всичко прочетено, децата ще разберат, в това съм убедена, не ги подценявайте.

Това е мечта, знам много добре,че няма как да стане, давахме си шансове стотици, Да, точно това се случи заради различията си се доотчуждихме необратимо

Ами то няма гаранция, че като има хора от отсрещния пол няма да станат работите ..

Абстрахирайте се от това кое е редно о кое не е за вас!
За мен пък е супер нормално мъжете и жените да си излизат единично с приятели от време на време-даже е наложително за щастлива връзка!😀 И к’во правим сега?
Ние бяхме на почивка заедно, другия месец той може пак да ходи за няколко дни с аверите си, аз още съм на почивка с детето-на друго място, пък той се прибра заради работата…
Почвам да се чудя как още сме заедно и не сме се разделили!😁😁😁

И пак лошо няма.
Миналата година ме поканиха на гости при колеги от университета.
Само колегите. Те почти всички са изпоженени с деца, но събирането си беше само за нас, без деца, мъже и т.н.
И няма нищо лошо в това.



И мен това ме озадачи.
Децата не са тези, които ще контролират личния живот на родителите си. Когато те порастнат, ще си решават за кой да се женят и с кой да се развеждат.
Разбирам да беше супер баща, но този не е.
Като чета, той много не му е дремело за болното, че е по болници. Все тя е там, не си е мръднал пръста.
Такъв баща дори няма привързаност, камо ли обич към децата си. Не и истинска бащина обич.

Ако тя се разведе, той ще прави номерца. Ще настройва, ще плюе. Но не защото обича авторката, не защото обича децата. А наранено его.

Авторке, малко е смешно мъжът ти да ти определя приятелите, кой добър и кой лош, при положение, че със сигурност не ги познава освен по имена. Едва ли ти е виждал и повечето познати.
Аз от дете много под 16, не позволих на баба, мама,тати, стринка да ми казват с кой да си играя и с кой да се сприятеля. Правили са опити да ми казват - с тази Ани няма да излизаш, не е хубав човек, щото родителите и са еди какви са. Ей така напук им казвах да си гледат работата и ще излизам редовно.
Разбраха, че колкото повече се опитват да ми забраняват, аз правех обратното. И ме оставиха. Започнаха не със заповеди, а отдалече, като ми дадоха да разбера, че аз решавам все пак.
И да, понякога са били прави, ама точно грешките и общуването ме е довело до това да разпознавам хората. А не си позволиха в златна клетка да ме затворят. Не че щеше да се получи с говедо като мен.
Не винаги, ама си усещам хората.
Представям си само да съм на 30, женена и мъж ми да ми каже, че еди коя си не е читава и да не говоря с нея.
Ще плаче дълго и повече няма да посмее да се обади.
Според мен тоя човек от немай къде си го взела, даже и не го обичаш, просто явно някакъв стокхолмски синдром те е хванал.
Впрочем след развода, майката на баща ми беше промила мозъка на брат ми, че тя го е родила, а майка ми не му била майка. Такива неща правят простите хора от злоба. И много други неща. Имаше и отвличане, ама да не се разпростирам.
Баща ни се бореше за да ни вижда, но това беше борбата на майка му. На него не му пукаше.
След делото ние прекарвахме там - при татко, баба и дядо. Съдът рече през събота и 30 дни лятото. Но на баща ми казвахме само здравей, а ако се заседявахме, той ни казваше да изчезваме, защото му пречим.
Всички съботи и 30 дни лятото прекарвахме с баба и дядо. Те ни водеха на екскурзиите. Баща ми да ми е купил 2 пъти сладолед със зор. Той седеше на горния етаж, а ние с брат ми долу при баба. Сякаш съдът ни е присъдил на баба, не на него.
Та той нямаше обич към нас. Защото беше мързелив. Ходеше на работа и си изпиваше половината заплата в повечето случаи. В дома си не е пипвал нищо. На нас ни памперс е сменил, не ни е нахрани. За да има изградена връзка, трябва грижа. В грижите се ражда и обичта и привързаност.
Сега не пие, но защото щеше да се разболее и да умре.
Сега вече има интерес да поддържа контакт с нас, ама аз нямам интерес и не ми пука.
През годините е влизал в болници, не ме е интересувало. Аз като съм влизала, той не е бил до мен.

Мъжът сигурно е особняк, авторката си го знае. Обаче поставете се на негово място. Живеете си 18-19 години с половинката в мир и сговор. Той/тя си гледа детето, стои си вкъщи, вечер сте си у дома всички. За вас е идеално, защото не обичате шумни компании и излизания. Случили сте на партньор/ка домошар, какъвто сте и вие. И изведнъж, след 18-19 години вашата половинка започва да излиза с компании, прибира се късно, а вече настоява и да ходи на купони с преспиване, където вие дори не сте поканен. Това не е моя теория. Самата авторка го написа - поради здравословни проблеми на първото дете не е излизала никъде. Едва сега, когато е вече пълнолетно и добре със здравето, е дошъл този порив да "живее". Нормално е да излезеш с приятели, бракът не е робство. Но при така описаната ситуация, когато целият ви брачен живот до тук е преминал по гореописания начин, е стряскащо половинката ти така рязко да промени ежедневието и навиците си, настоявайки да излиза късно вечер. Нормално е да я ревнува, да си мисли, че има друг. Не може 18 години да си с едно поведение и после рязко да станеш друг човек. И да очакваш половинката ти да не се шокира и да не реагира по някакъв начин.
Ако авторката не го понася, ако й е харесало да купонясва, да се среща с приятели, ако си иска свободата, това е нейно право. Но пък е негово право да реагира по този начин, когато така внезапно и неочаквано се променя битието му и се нарушава рутината, с която е свикнал.

Разни хора , разни идеали .

Дара, теорията ти е грешна. И си чела по диагонала.
Авторката няколко пъти е написала, че е общителна за разлика от мъжа си.
Това че е била вкъщи 18 години е било защото е имала болно дете и мъж,  който не си е мръдвал пръста. А не защото е заклет домошар. И защо пишеш "живее" в кавички, сякаш е нещо грозно да си общителен и да искаш да се видиш с приятели 1-2 пъти в месеца.
Не е могла да общува както и се е искало, защото е имала две дини под една мишница.
Така както мъжът проявява претенции жена му да стане необщителна, така и тя има пък право да има обратните претенции. Как ще реагирате ако тя почне да го ръчка да излиза и общува?
Ще кажете, че това е характер и няма право.
Същото важи и за нея.
А бракът е преминал по този начин, защото авторката не е имала избор. Не е имала реално мъж.