Вече не знам какво да правя с този шофьорски курс, моля за съвети!

Не мисля, че е нужно да се шофира всеки ден. Много съм щастлива от факта, че не ми се налага. Особено с бебешката количка би било ад пред това да се кача на красива Песа. Не съм безкрайно опитна, но карам без проблем. За разлика от шофиращите всеки ден, много често шофирам на непознати места, което е натоварващо и полезно. Инструкторът ми никога не ми е викал и ме е поставял в сложни ситуации.
Аз бих пробвала с нов.

Докато шофираш не мисли за набиране на гаджета, може да се концентрираш по-добре върху скоростния лост така. Смени поне няколко инструктура преди да стигнеш до заключението че причината е в теб. А и колко часа си навъртял досега общо? Нормално е да се учиш с месеци. Ако само скоростите са ти проблем минавай на автоматик и виж пък там как върви, вички сме различно устроени, едни имат добра координация на крайниците други не, какво толкова. Не се ограничавай само до дилемата или ръчка или нищо, щом и като евентуалното ти семейно бъдеще зависи от това

Авторе, а аз не разбрах ти взел ли си листовките пред ДАИ? И в тази връзка да питам - колко време е валидността им (ако не изкараш практическия пред ДАИ)? 1 година или 6 месеца?

Подкрепям Черна станция! Хич не е добра идея да се учиш на автоматик с идеята после - ръчка. Няма такова "надграждане", ако някой дава подобен съвет с тази идея! Касае се за различен начин на управление, и ако сега ти е трудно с ръчните скорости, веднъж свикнал с автоматичните, ще е още по-трудно в навиците си да вкараш превключване на скорости и ползване на съединител! Виж, обратното е в пъти по-лесно, но трябва да внимаваш да не нагазиш по навик рязко с левия крак спирачката, поради липса на съединител.
Не казвам, че има нещо лошо в автоматика - избор за много хора е. Ти си реши дали автоматик или ръчка, но изкарана книжка на ръчка дава възможност и за автоматик, докато обратното не е в сила. А пък автоматикът не е панацея за други необходими и важни умения - преценка на габарити, прецизност при маневрите, паркиране.
Намери си търпелив и спокоен инструктор, а често усвояването на ново умение е като изкачването на стълба - ако не се повдигнеш достатъчно, се плъзгаш по вертикала пак до първото ниво, но като набереш повече височина - изкачваш цяло стъпало и така...

Въобще не меря мъжете по това дали карат автоматик и ръчка. Виж, някаква кола е хубаво да можеш да караш, понеже с времето си става необходимост - пазаруване, деца, лекари, ангажименти, мен това ме мотивира да взема книжка и да почна да шофирам. Да мъкнеш дете по таксита не е готино.
Обаче не мога да разбера какво става с инструкторите, че се държат по подобен груб и просташки начин. Записвам се аз мотивирана, 25-годишна в много хвалена школа в града.  Основната причина да се запиша там беше, че се бях наслушала на истории за ругатни, крясъци, викове и точно това не исках. Да, ама не. В последствие разбрах, че е много хвалена, ако при записването заявиш, че искаш да се учиш при шефа. Ако не, разпределят те на общо основание, но няма лошо. Хубаво, обаче ми се падна един инструктор, на когото много му се слушаше радио, обсъждаше му се политика, говореше му се по телефона и най-вече на всяка моя грешка почваше да ми крещи. Стисках зъби, стисках волана. Той ми се разкрещи за една грешка, след нея черно петно и още пет грешки. Един ден не издържах, в крайна сметка не съм в трети клас, плащам си, не може да се държи по този начин и му казах, че не ми е приятно да ми крещи, че ме разсейва, разконцентрира, паникьосва и че като го питам нещо, бих искала да ми отговори, а не да ми се подиграва, че съм на 20-ти час, а не го знам (болна тема ми бяха престрояванията и кръговите движения). Ей, онзи човек като се засегна, начумери, вече нищо нямало да ми казва! да съм си правела каквото искам! много емоционална съм била! Двойно побеснях.
Изкарах още десет часа кормуване, като ми се ревеше преди, по време на и след часа с него. Всеки път намираше начин да ми вметне мазно и присмехулно някое изречение от сорта на "нали не те разстройвам сега?". Последния час преди изпита ми заяви, че трябвало да се явя на курс за автоматик и не съм готова за изпита. Мен не ме беше страх толкова от това да ме скъсат, колкото, че пак трябва да се върна при него, направо ми причерняваше. И действително ме скъсаха, което според мъжа ми не било съвсем правилно, понеже не знам си какво си, ама според мен си беше напълно заслужено, защото тия кръгови така и не ми ги обясни освен през крясъци и подигравки.
Изпитваха ме в четвъртък, в понеделник си получих документите, отидох на друго място, където не ми се подиграваха, че за 30 часа не съм научила нещо, не ми крещяха и унижаваха и си взех изпита след месец. Вече година и половина карам активно, смятам се за внимателен шофьор, возя си детето, т.е. толкова доверие си имам, обаче още като видя първия инструктор в колата на въпросната школа и се разтрепервам.
Така че ослушай се, поразпитай, потърси човек, който няма да си избива комплексите върху теб, а действително ще има желание (или поне мотивация, понеже взима заплата за тая работа в крайна сметка) да те учи.

Откъде и защо се навъдиха тези викащи и обиждащи  инструктори? Не е единствен случай,  даже е доста често срещано. Супер чудно ми е как оцеляват с това отношение като частни фирми и кой се записва при такива....
Велт, ти оплака ли се от него във фирмата,  поиска ли да го сменят или да ти върнат парите?

И на мен инструкторът си ми викаше чат-пат, беше доста нетърпелив и доста гръмогласен. Не го взимах присърце. Но пък и доста добре обясняваше човекът, спор няма. Знаех си ги нещата, но това не ми попречи нещо да се ошашкам на изпита и брутално да се изложа. Дотук с шофьорските ми напъни, повече няма да се занимавам.

Файър666, не се отказвай. Като си се хванала, довърши, вземи си изпита. По-натам ще видиш колко е добре да караш. Съвсем различно е от влаченето по ГТ или таксита. Неслучайно хората си карат колите, колкото и да е по-скъпо.

По принцип около мен ми казват същото. Но нямам нерви да се занимавам с това - нито ми харесва шофирането, нито имам желание да карам. Не е за мен тази работа. Не всеки става за шофьор.

Същото си мислех и аз, като изкарах книжката. Страх ме беше, лудницата в София, отделно нямах лична кола и  просто не се качих да карам интензивно.  10 години по-късно просто нямах избор, детето трябваше да се кара насам-натам и не можех да разчитам само на ММ. Затова страх не страх.....
Както казах, сега и до магазина пред входа ходя с колата (образно казано)....

Моят инструктор беше страхотен. Единствената ми забележка към него беше, че ме научи по грешен начин да спирам - първо съединител, после спирачка, а то трябва в обратната последователност, но това го научих няколко години по-късно. Спокоен, търпелив, обясняващ по различни начини докато сам не види, че си разбрал. За жалост вече работи в друга сфера. Намерих го с препоръки - съпруг на приятелка на майка ми. Съответно и аз го препоръчах на всичките си приятелки, които искаха да взимат книжки и всички минаха през него.

След като взех книжка, нямах кола. Купих си няколко години по-късно и съответно нямах никаква сигурност. Имах нужда от опреснителни курсове. Тогава една колежка караше курса и ми препоръча нейния инструктор. Е, нямаше такъв ужас. Изкарах само един час с него и не го потърсих повече. Сама си опресних знанията. Някакъв чичак на възраст около 60, подхвърляше малоумни шеги със сексуален подтекст от рода на как всички жени обичаме да стискаме здраво лоста, придружено с мазна усмивка... Отделно на едно кръстовище не видях, че аз съм с предимство и спрях, а той вместо спокойно да ми обясни какво да правя, ми се разкрещя с пълно гърло "Тръгвааай!" Друга ситуация - на главен булевард виждаме, че свети червено, но сме още на 300 метра от светофара. Накара ме да изключа от скорост и да се влача на свободна като умрял охлюв до кръстовището, защото било важно да се шофира икономично. Да де, но можете да си представите колко коли ме освириха и ме задминаха, изнервени от пъпленето ми и колко опасно бе това. Супер голяма предпоставка за птп... Бях изумена, че ми е дадена препоръка за това същество. Като разказах всичко на колежката ми, която ми го препоръча, тя отвърна "Ами да, знам, такъв е"... Нямам думи. Ниски стандарти ли са това, или липса на себеуважение? Не знам, но не може по този начин...

Аз затова се чудя колко време е валидността на листовките. Взех си ги от първия път и без грешка, та ако реша някой ден да възобновя практиката, поне да не карам пак теория. Засега не ми се занимава, но ако съм на друг акъл, ще мина на автоматик.

Въпреки разнопосочните мнения и негативните такива за автоматика, на мен си ми е супер.

Аз карах курса след като си взехме кола. Не виждах смисъл преди това. Моят съпруг направи обратното. И двамата се справяме, но определено е по-добре да е по-пресен курсът. Сещам се за неща, които иначе бих забравила.

Ами старчок с познания от миналия век... Някогашните Лади може да са икономисвали бензин на изключена скорост, но не и модерните коли. При модерните коли като вдигнеш педала от газта спира подаването на гориво, а всичко по колата се задвижва и захранва от инерцията (обърната посока на енергията), но ако изключиш от скорост двигателят продължава да се върти с минимално гориво, но все пак харчи нещо. Да не говорим, че с изключена скорост имаш по-малък контрол над колата и ценните мигове докато включиш на предавка може да са много важни.