Много злобна и конфликтна колежка, не мога да се справя с нея

Не е завист, злоба е.

Ми като не знаеш  как да отговаряш на такива.
Кажи и, че маската и няма да помогне и ще си остане дебела свиня.
Млада си.
Проблемът е, че тя е видяла, че си мълчиш и продължава, трябвало е да я нахраниш веднага.
И началник да е, съвсем не бих позволила такова нещо.

 А защо е темата всъщност. Ти нали напускаш?
Но реално винаги където и да отидеш ще има някой, който да не те харесва.
И всеки път ли ще напускаш?

Аз все се правя, че не я чувам и си мисля, че така и е по-гадно, ама явно не. "Ти защо не идеш да си оправиш ноктите в някой салон?", "Защо не си сложиш грим?" Ми така, щото нямам проблем да си ходя без грим за разлика от теб...  Елора, видях допълнението към коментара ти. Аз напускам, защото завършвам курс и се ориентирам към друго, не заради нея. Просто не мога да разбера защо така се държи. И ако в началото нямам достатъчно клиенти и искам да работя допълнително там, тази ще ми бърка в здравето. А си познавам колежките, познавам хората от офиса, знам, че графика е супер гъвкав, че лесно дават отпуска и т.н. Неща, които на много места ги няма. Уговаряш се нещо, после почнат да те изнудват да идваш допълнително, извънредно и т.н.

Там ти е проблема, че мълчиш.
Криво възпитание.
На такива глупости не се мълчи и се поставя на място.
Ама друго си мисля. Тя като ти казва да си оправяш ноктите как го казва?
Или ти просто се дразниш на това.
Защото и моята колежка ми казва това. Да ходя в салон. Аз и казвам, че не искам. И се приключва.
Защо ли имам чувството, че може би неправилно възприемаш това което тя ти казва и не всичко е заяждане.
А за грима. Просто отговаряш, че си е твоя работа и ако искаш ще се гримираш.
Тоест имам чувството, че ти преекспонираш отношението и.
Ето пример. Бях години дебела, ама много. Над 110. 30 години от живота си съм била прасенце. Болести един тон.
И почнах да чета книги и се оправих. Храната му е майката.
И колежката също е пълна. Знае за моя режим, усещам я, че я яд, но това мен не ме касае. Никой ни и пъха сладкишитие и хляба насила все пак. Случвало се е да прави коментари, но отвръщам подобаващо, но не да звучи грубо. А като я затапя с научни термини  - млъква. И всъщност нейното мнение нали се сещаш през къде ми е.

Иначе на предишната работа е имало и по-нагли. Примерно някаква смята, че жената трябва да е с дълга коса и почва да ме пита, защо не съм с дълга коса. Обяснявам възпитано и мило първо, че всеки човек има правото да поддържа коса каквато поиска и търпи. Аз дълга коса  вече не търпя. И второ мнението и не съм искала.
Та първо обясних възпитано, но като виждам, че е нагла и продължава, даже настоява да си пусна дълга коса, се наложи хубавичко да я поставя на мястото.
И се приключи, стопли жената. А и като я подхванах за излишните кила и като почнах да и намилам колко е дебела, скочи. Защо съм и засягала теглото? Та трябваше да и обясня, че имам право да имам каквато си коса искам, а тя е в правото да яде и да си поддържа 60-те излишни кила.

Не бих се върнала, млада си, не се знае коя врата съвсем скоро ще се отвори.

Колежката я постави на място, но не ден преди да си тръгнеш, а още при следващата ѝ забележка.
И не допускай повече такова поведение от никого.
Някои хора просто не разбират от намек или мълчание, а тази дама няма да е последният човек с такъв манталитет, който ще срещнеш в професионалния си живот.

Не мисля, че преувеличавам. Мислила съм си ги нещата от тази страна. Просто е много тесногръда и смята, че трябва да изглеждам и да се държа по точно определен начин. Трябва непременно да ходя на маникюр, да се плескам с всякакви глупости (друго си е да си мацнеш червено червилце на фона на зъби, почернели от зъбен камък), да ходя на кръчма всеки петък, да си харча заплатата всяка седмица за нови парцали. И настоява на това! Обяснява ми, че съм била странна за възрастта си. Никой от обкръжението ми не ми е казал, че съм странна! Общувам и с по-малки, и с по-големи. 90% работят и си правят сметка на парите, нищо че са на по 20. За да обясня колко е тесногръда жената, ще разкажа случка от преди 2-3 дни. Едно детенце плаче в магазина, ама много! Майката идва да плати и колежката пита детето и каква зодия е. Клиентката вдигна вежди и каза "Не знам, на 8ми декември е!" И си излезе. И тази почна да върти ръка зад гърба на клиентката, че е ненормална и ми казва "Тая не знае каква зодия и е детето!!" И аз с равен глас отговарям, че не всеки се интересува и вярва в зодии. И тя веднага вдигна децибелите "Какво, не се интересува от детето си ли бе!!" Та, ако не се интересуваш от зодии, не се интересуваш от детето си. 😃 Това били важни неща от обща култура.

На тази и хлопа дъската тогава.
Ами проста жена е. С такива се налага с техните камъни.
Просто казваш, че е никоя да ти казва дали ще се гримираш, дали на  кръчма ще ходиш.
Но това се прави веднага. Ето, сегашната колежка три пъти ми вика да ходя. Обяснявам три пъти, че аз обичам да се лакирам сама и не бих си давала 40-50 лв всеки месец за това. Тя обаче почна да ми казва какво са тия пари. Като и казах, че тя ще ми ги плати тогава, вика защо. Викам, защото с моята заплата мила моя разполагам аз, ти коя си точно, че да ми казва за какво да я харча. И дотук.
Оттук насетне на следващите работи да се научиш веднага да парираш такива поведения, защото пак ще ти се качат на главата.

За грима се е случвало да казвам - нямам нужда от грима, и така съм си хубава, а и няма нужда да се правя на нещо,  което не съм и да лъжа хората.
А веднъж на една такава нахална като я видях без грим, тя се оказа красива жена.
Ама така се гримираше, че се правеше грозна.
И тя така вика, че трябвало да се гримирам. Пък като и казах, че да спре да се гримира, че е с грим е грозна, спря с тия забележки. Даже малко се разсърди и почна да ме избягва, но на мен не ми пукаше особено.
Това за случката показва колко е глупава, но това и поведение теб отново не бива да те касае. Всеки с поведението си излага себе си. Теб какво ти дреме за нейните глупости. Подхилкваш се там и това е.
Имам един колега и то мъж и често за зодии говори. Та веднъж му казах, че не ме интересуват зодиите и няма какво да ме занимава. Да си чете там, вярвай си, но не ме занимавай.

Какво невероятно ниво струи!

Интересно. Като бях студентка на 21-22, започнах работа почасово в една туристическа агенция. Собственичката, почти 60 годишна(или поне така си мислех) ходеше с ярко червено червило и тежък грим. Един ден ми каза, че трябва да си слагам по-ярко червило, не толкова бледо, и че поне спирала и молив за очи трябвало да си слагам. Аз и отговорих, че не обичам да се гримирам, и че червило ми е достатъчно. Тогава тя ми каза, че в такъв случай трябва да напусна, защото тя обичала силно нагримирани момичета, трябвало да приличат на нея. Та така, уволнена бях заради недостатъчно ярък и тежък грим. Толкова години след това, така и не разбирам все още защо трябва в туристическа агенция да приличаш на държанка в публичен дом, а подчинените на кабаретни танцьорки. Но всеки с лудостите си. Сега май за такова нещо може да осъдиш за дискриминация.

Ужас.
И мен такива бабички нагло са ми казвали да се гримирам.
Отговарям винаги "аз не съм проститутка и няма да приличам на такава, ти си прави каквото искаш"

Не знам, има такива ограничени индивиди, които като видят някой различен от тях и се чувстват застрашени по някакъв начин, некомфортно. Така си го обяснявам. Тази същата колежка, макар да не е много възрастна, има нулева компютърна грамотност. Гледа компютъра като полезно изкопаемо. А е управител. Да не казвам колко пъти я заварвам сутрин да помпи копчето за включване, щото компа не бил работил, а той просто е бавен и му трябват 1-2 мин да светне. И като вижда, че се оправям с офис пакета, с програмата с която работим и за нея е нещо невероятно това. Пита това как съм го направила, онова от къде го знам...какво да обясниш, че това е елементарна компютърна грамотност от 5-6 клас, Excell, Word...просто кошмар. И по тая причина ми вика многознайка, дървен философ, все много съм знаела аз. Някой път като се запъне с някой клиент, не знае да му издаде фактура например и се излага. Пита хората за тел. номер, все едно е за loyalty club за клиенти, не знае, че фирма се намира по Булстат. И се мота, аз се изнервям, клиента се изнервя, но тя е инат и иска да покаже, че тя МОЖЕ и задържа човека. И 1-2 пъти така си позволих пред клиент да и дам акъл къде да кликне и кво да направи и после последва лют скандал. 😂

Божеее, къде ги намирате такива екземпляри?! С мен никой не си е позволявал да се държи така... Честно казано не знам как бих реагирала, ако ми се случи, защото просто не ми се случва такова отношение, няма начин.
Аз винаги ходя с много лек грим, макар че съм почти на 50, само молив на очите и нюд червило, без излишни мацаници, но винаги ми казват, че изглеждам стилно, че съм много хубава (не съм, все пак имам огледало ), че ми е хубава косата, че ми е хубава роклята... Аз от жени съм получавала само комплименти, а интересното е, че аз самата рядко правя. Затова ми е странно някой да ви говори така... Особено колеги, хора, с които сте заедно всеки ден...

И аз не съм срещала някого да ме обижда за такива неща. Преди да дойда в София, 6г работих като сервитьорка на различни места, още от 10ти клас. Както знаем, в този бранш работят най-големите утайки (изключвам студенти и хора, на които им е временно). Имала съм търкания с тъпи колежки, но те си бяха проблемни и си ги знаеше целия колектив, даже сме подавали групово оплаквания. Никъде не съм срещала такова поведение, като тук. И въпросната ми крещи "Да не си си у вас на село, та така ще ми говориш бе!!" Друг е въпросът, че не съм от село, а от голям град. Тя тая не е с тежък грим, като вашите случаи, ама си слага спирала, оплеска си клепачите и отдолу седи черно, все едно има торбички и си мацне розово червилце върху почернялите зъбки, дето не са виждали зъболекар от 20г и смята, че различно от нейното е неподдържано, т.е аз съм била млада, а съм неподдържана с гадни нокти к коса, хаха

А ти действително не се поддържаш ли?