ОБЪРКАНА- Медицина?

Лесно е много обширно понятие. Трудно-също. Със сигурност не е адско и непосилно, да, особено за човек, който желае с това да се занимава.
Тези, които имаме в семействата си лекари/служители в здравната система/студенти медици със сигурност говорим от личен опит и наблюдения, а не на база кой какво чул и една съседка ми каза.

Това е може би най-тежката следване - изисква се наистина отдаденост. В този смисъл не е за купонджиите, които отиват да следват с идеята "абе да уча там нещо,че да тече купонът още четири години". Искат се и родители, готови да осигурят издръжката на студента в следващите 10 години, защото това е специалност, при която възвръщаемостта е най-късно.

С 99,99% от написаното от фаастък съм съгласна.  Малката разлика е само във винаги толкова горещата/спорна тема за издръжката. Да се самоиздържат не могат, факт, но да  допринасят с нещо  за финансирането - да. Докато дъщеря ми си караше една от практиките в Пирогов, се засече с работещо момиче от МУ София, май  3 курс.  По време на престоя си след операция в  Аджибадем Сити Клиник - Сърдечно-съдов център майка ми пък си беше контактувала с две девойки  от СУ. Става по-натоварено така, да, но не и невъзможно   Самата ми дъщеря с почасова работа си изкарва около 1/3 от нужната й на месец сума за издръжка. Бонусът в такива случаи не е  само финансов, трупа се и опит. Не знам, може  би има един ден някакво значение това и при търсене на  специализантско място...

Точно!
Човек който е свикнал да учи, отговорен е ще се справи. А лекарите си знаят и почивките и семейства си имат, като в повечето случаи се свързват с хора от същата професия. Майката на колежка на сина ми е ендокринолог - 2-3 пъти в годината е по конгреси в различни краища на света -   Маями, Сидней, Берлин, през повечето време това си е почивка. Понеже преди да станат колеги в университета бяха съученици, знаем че като по-малка и когато беше вмъзможно,  дъщерята ходеше с майка си. Това е просто един малък пример, но и много други са така.... Работели на 2-3 места, по света много хора работят втакъв режим и без да са лекари, само българина се отучи от работа и висна по кръчмите.
Ако учат редовно, а не да чакат сесиите, че да се разбързат, няма да е и чак толкова трудно, това което ми е казвал моя студент, химията първата година не е чак толкова страшна, мисля си че може да е заради това, че са добре подгряти от КСК. А по латински го освободиха от изпит, защото през годината е само с отлични оценки от писмени и устни изпитвания по предмета. По физика след 2 от контролните на тези с отличните оценки им казаха че от конспекта за изпита ще им отпаднат няколко от въпросите. Дават ли от себе си - получават по заслуги! В групата му има деца които пътуват всеки ден в две посоки общо по 120 км за да не плащат наем във Варна. Моя близка учи в Москва - каза че има колеги от другия край на града, който се простира на 5000 кв.км. които тръгват с метрото в 5 сутринта и пътуват повече от 2,5 часа до университета/болницата, вечерта пак така за да се приберат у дома... Мотивацията която имат тези деца е силна, трудностите и лишенията докато следват, само още каляват волята им. За кървищата вече казах, повечето, ако имаха възможност биха избрали хирургични специалности, още от първите дни в пъви курс обожанват упражненията в дисекционните зали. Още в първи курс им дават да държат в ръце органи, срезове на глави, и прочие, дето повечето хора които са компетентни по всяка тема във форума не биха си и помисляли докоснат, но тези деца се справят, досега не съм чула някой да се е уплашил. По-нататък като поработят в болтница или поне на задължителните стажове виждат и реални човешки съдби, но свикват. Ако някой от тези деца е искало да учи икотномика, нямаше да се занимава с КСК за МУ, а после с лека ръка да се откаже от собствения си труд.

Никъде не съм, отричала някакво участие в някакво финансиране. Тук говорим за самоиздръжка такава, каквато все пак едно 80% от студентите могат да реализират още на 1, най-късно на 3 година от следване.
Апропо, споделила съм и за наличието на стипендия, което също си е допринасяне.
Да, тук-там някой успява нещо да закачи и да поработва (основно за "жълти стотинки" и по-скоро е усещане за допринасяне и вътрешно удовлетворение). За ползата от някаква работа не е темата.
Състуденти на детето работят и в кол-центрове, като основно отработват човекочасовете си събота-неделя и всякакви други почивни дни. Роднинско дете пък "допринасяше" с едни около 400 лв. на петата година, работейки като санитар и т.н. и т.н. Говорим за наистина ниско заплащане на не лек труд.

В допълнение на Беллора - в МУ не се ходи от изпит за изпит, образно казано. Имат картон, в който се вписва всичко. Колоквиуми, контроли, реално на изпита се гледа всичко. Учил ли си редовно, показваш ли редовно участие с качество, нищо адско няма, нещата текат закономерно и гладко.

Прави каквото ти искаш, а не какво ти казва някой, страховете му, предросъдъците и т.н. По тази логика не трябва да има лекари, да не говорим за обикновените професии.

Медицината е невероятна професия, може би една от най-значимите на света. Аз лично съм медицинска сестра, може би трябваше да избера медицина, но не съжалявам за избора си. От опит на мои познати-медици (97набор съм, тъй че информацията е прясна)- най-трудно е да влезеш в университета, въпреки че от година на година бала спада тоест влиза се по-лесно всяка година. Минеш ли 2ри курс- предметите стават по-лесни, а и човек има основа така да се каже. Ще ти споделя плюсовете на моята професия като сестра спрямо тази на лекарите
-учи се само 4г, след 3ти курс спокойно може да започнеш работа
-по-близък си до пациента- лекарят минава на визитация, преглежда пациента и горе долу до там се изчерпва самия му допир с реалния човек. Медицинска сестра е тази, която взима кръв, изпълнява назначенията на лекаря, планира изследвания и т.н. и т.н. което значи, че и тя общува с пациента много повече, което ако обичаш да работиш с хора е много зареждащо случвало ми се е следното- минаваме с лекаря на визитация, след 15мин се връщам в стая на болния- сестра, аз.. такова... не съм ходил до тоалетна 4дни. Защо не каза на лекаря като минахме? Защото ме беше срам. И защото някои пациенти имат повече доверие на медицинската сестра ^_^ и ето такива моменти ме карат да обожавам професията си
-в края на деня лекарят е над теб. Той взима решенията за живота и здравето на пациента. Аз си приключвам смяната, събличам си екипа и си отивам вкъщи. Да, сестрата трябва да е достатъчно компетентна да изпълни стриктно назначенията на лекаря, защото както обичам да казвам на колегите- "Ей, вие много неща можете да искате по някой пациент, ама като няма кой да ги свърши е тегаво", но в края на деня на мен определено ми е по-спокойно
- има ог-ром-нооо поле за развитие. Харесваш хирургията? БАМ операционна сестра. Харесваш спешната медицина? БАМ работа в спешното. Харесваш спокойната обстановка? БАМ работа в кожна клиника. Не искаш да работиш в болница? Отиваш при зъболекар.  Не искаш да виждаш болни хора? Работиш в детска ясла. И най-хубавото? Винаги може да смениш работата, нещо което при лекарите също го има, но не толкова мащабно колкото при медицинските сестри.
Сега, да драсна и няколко реда за заплащането на специалистите по здравни грижи. Еми, няма да забогатееш. Но и гладна няма да останеш работа има, човек когато върши с желание и отдаденост нещо, бива забелязан и съответно това се отразява на възнаграждението. Има частни болници, има варианти. Винаги има почасова работа. Важното е човек да влага сърце и душа в това, което прави.
С две думи помисли си за медицината, тя в изключително благородна професия. Не е толкова страшна колкото е била навремето и колкото казват, но проучи и други опции успех

От скоро (мисля, че бяха две години) има нова програма и профилирана подготовка в 11 и 12 клас, която покрива материал, който се учи в 1и 2 курс на университета. Смятай как се взимат матурите по тези предмети. Оценката от тези матури влиза в дипломата и доста учители не препоръчват въобще да се държат, нито по биология, нито по химия, а да се отиде директно на изпит по предметите.
Не знам как е извън София, но с тези матури може частично да кандидатстваш в СУ университет и то не за Медицина
https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/priem/priem_za_obrazovate … fakultet/medicina
За фармация може едната балообразуваща оценка да е от матура. В СУ се взима и успеха от дипломата.
В МУ с оценки от матури не може да се кандидатства към момента. Оценките от дипломата не ги интересуват. В балообразуването участва оценката от матурата по БЕЛ.

За да се учи медицина не се изисква някакъв специален талант, а упоритост и нагласа да се запаметяват обемни количества факти.
За да учиш висша математика напр. се изисква талант. Творческите образования изискват талант.
Медицината е образование, в което могат да се впишат хора с много вариращи и различни способности. Това е едно много теоритично образование, което няма как да даде достатъчна практическа подготовка за всичките медицински специалности, заради големия обем информация заложена в него. За разлика от стоматологичното образование напр., което е много конкретно, тъй като се учи само “една” специалност.
Медицинското образование дава голям избор в много и различни специалности, но избралият това образование трябва да е наясно, че самото дипломиране е просто начало/база за истинското начало- конкретната специалност. Отнема време, но разбира се специализациите са работа със заплата.

Напълно съм съгласна с горното мнение. Мога да говоря от личен опит тъй като в момента завършвам медицина и ми остават два държавни изпита. Съветвам те да послушаш вътрешното си усещане. И аз бях така в началото, нашите ми казваха, че е много трудно и да си помисля дали е за мен. Аз нямах други опции и единствено това ми беше интересно. Сега като се върна назад не знам дари направих правилния избор, но и не си се представям да работя нещо друго. На теория и аз знаех, че е трудно, има много учене, но като го изпиташ на своя глава е съвсем друго. Няма нищо общо с ученето в училище. Майки на ученици 11-12 клас ще имат едно мнение, майки на курсисти 1-3 курс второ, на завършили - трето. В началото държат повече на посещения и самите студенти и родители са много ентусиазирани. До 3 курс си е сериозно обучението, ходи се на упражнения, лекциите не са задължителни и обикновено малко хора ходят. От 4 курс става пълна фантасмагория и всеки се оправя кой както може. Повечето колеги започнаха работа в болница. Взимат се някакви пари, не е нещо особено, но пак е нещо. Възможности за работа има, но е за сметка на ученето. Ако родителите не помагат финансово, нещата биха били изключително трудни. Такива колеги не познавам обаче. На всички поне 2-3 години са им помагали. Вече накрая човек като се сблъска със системата, нещата не изглеждат толкова розови колкото в началото. На повечето асистенти въобще не им се занимаваше с нас, разкарваха ни напразно, пращаха ни да пием кафе. Дори и сега на стажовете е така. Всеки сам се оправя, учи си сам. Ученето за изпити е доста неприятно, материалът е много, но с добра организация нещата се получават. Накрая вече на всички им е да гуша от четене и изпити, защото тези неща нямат край. Поне като се започне специализация, ще се чете само по едно нещо, сега е по всичко. Нещата са много неясни и с работа и специализации до последно. Ако няма кой да помага и по време на специализацията също е кофти. Повечето колеги започват на тристранни договори без заплати или на някаква супер минимална, която стига само за храна. Сам човек няма как да се оправи в София с тези пари. И затова, тъй като на повечето колеги родителите са с възможности, се купуват апартаменти и проблемът се решава. Хубава заплата се взима след страшно много време и усилия. Връстниците ме вече имат семейства, деца и стабилна работа. Аз не мога да се похваля със същото засега, просто нещата стават бавно. Някой беше писал нещо за дежурствата. Работи се до когато има работа. Това не е офис и в 17ч ставаш и си тръгваш. Смените са 12 часови или 6,8 (зависи от мястото и щата). Но ако има работа не може да си тръгнеш когато удари 8-мия час. Остава се докато има работа и не поеме следващата смяна. Много често и няколко часа отгоре. Има и много леки специалности, в които почти нищо не се прави. Но и това е след много време и усилия и вече след специалност.
И също така познавам доста лекари без семейство. И има причина за което. Трудно се създава семейство, ако си по цял ден в болницата и почти не се прибираш. За това с веществата е на кантар. Да, има хора, които употребяват. По-скоро бих казала, че масово се пие много и се пуши.

Няма какво да се чудиш, на твоята възраст 2 г. са нищо време, за да бъдат загубени, но са много важни за подготовката и успешния прием. Ако ти харесват точните науки, пробвай, иначе цял живот би се чудила какво би било, ако беше опитала. И въобще не слушай тези, които ти казват да не си го причиняваш. Те най-вероятно не са учили медицина. Да, трудно е, но в никой случай не чак толкова, колкото изглежда.
Имаш 6 години на студентската скамейка, като често последната година е основно практика по болниците. Това е супер интересно и научаваш много. Ако учиш право, няма да са по-малко годините, освен това после се държат изпити, за да станеш адвокат или нотариус. Специализацията е между 4 и 6 години в зависимост от специалността, но реално е работа в болница (вярно, за не много пари, но все пак трябва да се започне отнякъде) и накрая изпит за защита на специалност. Не е лесно, но както казват англичаните "No pain, no gain". Важното е да имаш тръпка и да ти е интересно това, което учиш, а в допълнение, когато започнеш да работиш с пациенти и изпиташ удовлетворението, че си помогнал на някого да оздравее, тогава разбираш, че наистина е имало смисъл.
Иначе, при добра организация и време за себе си ще имаш, и на купони ще ходиш, и семейство ще създадеш. Аз не познавам лекар, който да няма семейство.
Успех и вярвай в себе си!

basalmembrane, много ми беше интересно да прочета написаното от теб, защото въпреки
че съм завършила медицина в БГ преди много години, се “разпознах” в твоя разказ. Ние завършихме напълно неподготвени за практика. Получихме заветното “Licence to Kill” и солидна тренировка в запаметяването на огромно количество материал.
Специализациите тогава също бяха предимно теория- колоквиуми и изпит за специалност накрая.
Моят опит е, че е много важно още докато учиш, да започнеш да проучваш медицинските специалности, защото специалността определя начина ти на живот в бъдеще.
Как се става специалист сега? Ако имаш време да разкажеш, ще съм ти благодарна.

Привет Радвам се, че има и други колеги, които също могат да споделят някакъв опит.
Мога да кажа, че и ние завършваме сравнително неподготвени. Последните години има тенденция колегите масово да работят докато учат последните години и то не толкова за парите, колкото за опитът и контактите и евентуално място за специализация. Това за единият начин, но пък се водиш на работа най-често като болногледач/здравен асистент и много често нямаш време да се навърташ около лекарите, особено ако отделението е по-натоварено. Правиш сестрински неща. Разбира се трябва да те харесат и доста време да отделиш и евентуално да решат да ти отпуснат заветното място за специализация. Доста често това обаче не се случва и се започват едни увъртания. Много е на късмет със специализацията. Хубаво е да те познават и затова се ходи да се "доброволства". Отиваш и работиш безплатно, за да те харесат, да се покажеш, че си качествен и кадърен кадър. И ако те харесат и има възможност и търсене, се отпуска място. Има кандидатстване, но то е формално, вече изборът е ясен, но трябва да има конкурс, изпит и обичайните процедури. Случва се също и да се отпуска място, защото има недостиг и то не е определено за някого и има реален конкурс и се избират хора въз основа на оценки, знания и т.н. Разбира се другите начини с връзките и парите под масата са ясни. Всяка година е различно, търсенето също, късмет е. Много колеги работят и/или доброволстват с години и пак не ги взимат. Някои ходят 2-3 месеца и са ги взели. Въпрос на шанс и разбира се на вида специалност. Има много желани, от друга страна и дефицитни и непривлекателни специалности. Винаги човек докато чака, може да започне в спешно, за да взима заплата и все пак да не се отдалечава от истинската медицина и пациентите, ако това е крайната цел.
Вече като специализант се водиш на работа и работиш наравно с останалите колеги, в началото си с някого, дават ти по-прости неща и по-лесни пациенти. Постепенно се трупа опитът, взима се някаква заплата или не (зависи от договора, който се сключва). Има различни модули, които се покриват. Ако болницата, където се провежда специализацията, не може да покрие всички модули, има разпределение в друга, по-голяма, където специализантът изкарва няколко месеца, за да придобие съответния опит. До колкото съм чувала някои се водят и просто формално. Има и колоквиуми. Накрая изпит за специалност, който е 2 пъти годишно.

Благодаря, basalmembrane
Много неорганизирано и хаотично…и скъпо е все още следдипломнато обучение на медиците. Жалко че за толкова много години не се създаде структурирано и планово разпределяне на специализациите.
Желая ти късмет и не се примирявай, с която и да е специалност въпреки сложния път, повтарям се, но с това ще се занимаваш целия си живот и не прави компромис.
Успех на последните държавни изпити.

Много благодаря, Digte
Аз съм си избрала вече специалност и то още преди 2-3 години. Доста го обмислях и се надявам да е правилното нещо за мен.