Майки на единствено дете!

То пък щото е много чудесно и като го каже, какво ще спечели? Повече имоти от живите си още роднини ли..? Неблагодарно дете. Горките му родители.

За мен тази жена е егоистка. Дали пише или не, не променя фактите. И животът не е грозен, просто някои хора са с такава нагласа.

За съжаление знам за много братя и сестри, скарани заради имоти. Тривиално е, даже.

И хората да остават с по едно дете, сакън да не се скарат за имоти.... ?!?

Затова родителите продават всички имоти, правят си един круиз според възможностите, пък децата да се оправят, както могат!

По-добре е да се самоубият ритуално, след като си изготвят завещанието. Преди да легнат на легло или да трябват харчове за старчески дом. Така детето ще ги споменава с добро! А това е най-важното

Човек да реши да сподели анонимно и пак ще го оплюят.

Защо не? Тя може да сподели колко сестра й й пречи, а аз като майка се плаша, че би могло да има такова дете, с такива разсъждения. Никаква благодарност за нищо, само кривини, че и разпределяне на имоти при живи родители...кофти.

Това идва от възпитанието на родителите и средата, която са създали в семейството.

Човек има право да сподели. Както и хората имат право да споделят, че подобни виждания за живота и семейството не са задължителни и като цяло не са красиви. Има и нормали семейства, не всички са изтрещели.

Проучете добре наистина ли е генетичен проблема.
Аз имам починал по-малък от мен брат, с порок на сърцето, на 6 годинки.
Детето ми има увреждания. Няколко пъти е лежало и изследвано за генетични проблеми, никога не са ги свързвали с брат ми.
По време на бременността, инвитро, също не са се притеснявали от този проблем в семейството.

Не, не е генетичен проблем. Изследвания са правени много и след раждането на детето със сърдечна малформация и по време на следващата бременност.  Но двата спонтанни аборта изостряха вниманието на генетиците.
Най-притеснен за друго дете в семейството беше съпругът ми.

Всеки има право свободно да сподели какво мисли и какво е преживял. Да се дават оценки кой как е възпитаван и какъв бил от един пост без да познава човека - няма да коментирам. Може би не съм се изразила достатъчно ясно за въпроса с имотите, тъй като акцентът въобще не беше този. Написах го, защото през годините имаше такива случаи на роднини, които с години не можеха да се разберат за даден имот и се изпокараха. Доста често се случва като се съберат много наследници, трудно да се реши как да се процедира. Дори и майка ми и леля ми не можеха да се разберат за една къща, те също не са близки. Не съм виновна, че техните отношения са такива. За времето и способностите си са направили максималното тогава. И тъй като родители ми и от двете страни са ставали свидетели на дразги за имоти, тези неща с нас са изговорени още от рано, за да се знае кое на кого ще бъде.

Със сестра ми като деца и млади до 30г не бяхме изобщо близки. После се посближихме, но истинската сила на сестринската обич усетих когато майка ни почина. Общата мъка и спомени, има неща, които може само брат/сестра да разбере.
Имам едно дете на 15г. и 2 загубени бременности последните 3 години. Люшкам се в крайности между това колко много искам още деца и дали не закъсняхме прекалено и накъде сме тръгнали.

Специално за писанията на basal membrane, вярно е че всеки може да пише каквото му е на сърце, ама на мен ми е гадно да го чета. Горките й родители!

Поздравления за този коментар. И моя брат не струва, погреба ме за половин жилище, няма никакъв морал. И не е само този примерът, имаме още много мръсотия от него. Той остана необразован, със средно е, не успя и да развие добри лични качества. Завижда, злобее, лъже, въобще… Имам достатъчно, не съм за две стаи, но постъпката му е нискоморална, поне да ме беше попитал, преди да ми вземе полагащите ми се по закон наследствени идеални части. Родителите ни са живи, с тяхно участие се случи всичко, симулативна покупко-продажба, той е любимото детенце на майка ми и затова. Кръвта не означава нищо, ножовете са ми били забивани от тия близките, по документи обаче само. Дали имам брат, не нямам, как някой, който не ти мисли доброто, може да ти е близък, няма как. Има човек, от когото семейството ми трябва да се пази. Мъжът ми го видя още в първия миг, каза ми: твоя брат е боклук, но аз му казах, че се е объркал, защото не го познава. Прав се оказа мъжът ми. Ние дръпнахме напред, изградихме прекрасно семейство, наредихме си всичко така, както го искаме и злобата и завистта стартираха отвсякъде. Не става въпрос само за финансовото ощетяване, започнеш ли да успяваш, започва и злобата на някои роднини. Не могат да преглътнат нищо от хубавото, което се случва в моето семейство, включително и нематериалното - плюе, че си гледаме детето, такива неща. Брат ми беше и е маминият глезанчо и все има нужда от помощ, не се справя въобще с живота, необразован е, ужас някакъв. Напоследък и пие всяка вечер, уж две-три малки, но на пътя е вече. Не се справя, и жена не си избра стойностна, същата злоба е, а децата им са все по баби и дядовци, неспособни са да ги гледат с жена му. Много е жалко,  когато някой се размножи, за да има детето дружинка. В повечето случаи едното дете е много по-назад от другото, говоря най-вече  за достойно поведение и лични качества, не за финансовата част, макар че и относно нея сме по-напред, без никого да сме излъгали или навредили на някого някога с мъжа ми. Подобни случки са правило, не изключение.  Често едното дете няма нищо общо с другото, с начина на мислене, образователното ниво, често алчността и злобата превземат някое от децата. Също е жалко, когато се създават деца с идеята да ни гледат на старини. Децата не са длъжни с нищо на родителите, не децата са решили да се родят.  Партньорите и те за същото се държат, ама че могат да се разделят и да не остареят заедно, че може някой да се влюби в друг,  някой да умре без време…Много тъпо мислене, животът е непредвидим. Най-грозното нещо са подобните предварителни сметки. И в други семейства виждам, че децата нямат еднакъв потенциал, едното дръпва много напред, а другото въобще не се развива.И какво можеш да си кажеш с човек, който само може да коментира някоя глупост по телевизията. Жената е права, преобладаващата част от хората са невежи и недостойни, откъдето тръгват и всички проблеми във взаимоотношенията. Не може роднина да е неспособен да се зарадва на житейските ти успехи, на детето ти даже и това да е нормално. Не, не е нормално и няма как това да се нарече близост. Това е нищо, разбирам я жената.