Смятате ли,че градините дават добро възпитание?

Възпитание- със сигурност, нали прекарват основната част от деня там. Дали е добро- зависи.
Моите са станали много любезни. Но също и научиха мръсни думи.

Напълно съм съгласна с написаното по горе че:
Възпитанието се дава от родителите,градините създават навици.

Възпитанието идва от семейството. Градината създава навици.

И родителите, и градините дават възпитание. Аз съм доволна от учителките на дребосъка.

Чак пък добро възпитание-не мисля!
Навици-може да се каже!

Ако родители и градински персонал са добри и възпитанието ще е добро. Не разбирам защо говорите за навиците  като за нещо отделно и независимо от възпитанието на човек. Ако в градината дъщеря ми придобие навика да плюе по земята или хората, да псува, да си бърка носа или да играе с храната и я разлива, това лош навик ли е или лошо възпитание?
За мен възпитанието е непрекъснат процес и не бих могла да игнорирам влиянието на градина, училище, извънсемейна среда, медии и т.н. Като в бирената реклама ' Всичко е от значение!'

Флаш,   

Според мен зависи първо от учителката, след това от градината. като цяло не бих могла да кажа, но за сънът ми знам, че получава добро възпитание в градината си 

Като как си представяте изграждането на навици от градината - едва на 3 год започвате,а възпитанието го даваме ние ,родителите.Това си е направо неразбиране на проблема.Има наследственост,среда и възпитание.Израза :"Липсват ти първите 7 години" не е насочен нито към родителите,нито към градините,а към всички фактори, оказващи въздействие върху детето.Градините попълват пропуските на родителите направени до 3 год възраст. Колкото и гадно да ви звучи моето мнение,но да чакаш ДГ да ти учи детето да си сгъва и подрежда дрехите и играчките....Сори ,ама къде му е възпитанието.Навиците на детето определят неговото възпитание.Навик е да казваш :"Приятен ден" без да те подбутва майка ти ,навик е и да си служиш с нож и вилица и всичко това е основа на добро възпитание.Навик е да псува малкия мъж,на тате златото и радост се лее от всички когато малчугана изговаря простотии,а след това кой е виновен за лошото му възпитание,ами градината разбира се и лелките-простачки.Я,се замислете когато говорите пред детето си за ваши приятели например на какво го учите - не е на добро възпитание,със сигурност.А изграждането на навици ОСНОВНО е задължение на родителитге и особено здравно-хигиенните навици на детето.Какво ще чакате ДГ за да го научат да си почиства носа с кърпа или салфетка и ред подобни примери.
                   Децата,които идват в ДЯ/ДГ с изградени навици просто се отличават и бързо свикват с обстановката.Това е така ,защото изградените от мама и татко навици го правят по-лесно приспособимо към различните режимни моменти - то знае,че трябва да си мие ръцете преди ядене и не се травмира,когато му кажат да отиде и да се измие,а другото пищи и не иска - от къде на къде някой ще го кара да се мокри  Същото е и със следобедния сън - който мама и тате са му изградили навика да си почива след обяд не се стряска когато го сложат в леглото,а моята хубавица не ще и да чуе за сън в ДГ.Е,аз съм си виновна да не съм я оставяла да спи до 11 часа и след това в 13 да я слагат в ДГ да спи - ами не се получава.Само,че вината си е единствено моя,а не на учителките.
                   С една дума или родители и персонал в ДЯ,ДГ и училище си помагат в обучението и възпитанието на децата или децата си патят от разнобоя най-много. 

Да, така е! Всичко възпитава. Обаче ...
Ако детето е чуло в градината `мръсни` думи и това дете обаче е дете, което е наблюдавано от родителите си, побутвано, насочвано, с една дума - възпитавано, то употребата на мръсните думи ще е ден до пладне. Ако детето е от семейство в което тези думи така или иначе са речник, ясно е какво се случва. Ако пък е от трети тип семейство в което самите родители са възпитани, интелигентни, но да речем прекалено ангажирани със себе си, тогава вероятно думата ще си остане в речника на детето.
Обратно, ако в градината научат детето да се храни с вилица и нож, а в къщи мама и тати ръфат копана с ръце и салфетки купуват само за Коледа, мисля че детето няма да изгради навик да се храни с нож и вилица. Ако в градината са учили детето да яде кюфтетата с ръце /каквото ми се случи да видя тази вечер  , но няма да оставя нещата така  /, но родителите държат детето им да се храни правилно, то те ще намерят подхода и ще го отучат от вредния навик.
Мисълта ми е, че градината може да е от полза на родителите във възпитанието, но основите се леят другаде 
Ако учителките посаждат семенцето, то трябва да има почва в която да го направят 

   



          Много точно казано 

И в други теми са го казали възпитанието е съвкупност от примера , който получават децата от:
1. Родители
2. Общество
3. Учебни заведения
Това е , всеки сам си прави изводите.

Мисля, че стават по-самостоятелни, но нещата на които ще го научиш в къщи там няма да го научиш. Да не мислиш, че ще им мият ръцете след пишкане и т.н. дребни нещица, които са от значение. Просто мисля, че две лелички немогат да обърнат достатъчно внимание на 20 дечица. Много е важен примерът в къщи. Моят малък човек е на 2,3 месеца, но съм ужасно горда с него. Мие ръчички винаги след тоалетна, мие си купичката след хранене, помага ми в домакинството до колкото може, когато кашля си слага ръчичката на устата, пребира си сам играчките, казва "доро уро", " лека ноч", "лек ден" и винаги иска нещо с "моля". Мисля, че едва ли някой ги учи на тези неща. Извинявам се, че стана толкова дълго.

Съгласна съм със секстет.

Да - градината, която посещаваше синът ми, му даде много добро възпитание. Смятам и дъщерята да запиша там. тя е нещо като семейна градина - аз и брат ми също сме започнали там.