Ефективни трикове за успокоение при детски истерии

Да се остави на безопасно място сам, докато не се успокои.
Казваш, че няма да търпиш и после излизаш.
Вън по сходен начин, като при всяка истерия пътя за дома. Ама не след малко, на момента.
Да се опитваш да го залисваш или успокояваш няма да свърши работа, само повече ще се разгорещи, когато има публика в твое лице.

Дъщеря ми беше от спокойните, засега и бебето върви така. Въпреки това е имало(при нея) и ще има(при синът ми) такива изблици. Работещите трикове при тях са: гушнати с лице към мен, шептейки в ухото любима песен. Разсейване с нещо любимо. Ако сме навън сменям мястото(ако сме на шумно отивам на тихо, и обратното), като през това време говоря със спокоен и равен тон, и след 5 мин. пак си имам усмихнато човече.
За моите емоции, вечер чаша вино върши чудеса😆.

Как е с говора? Много влияе...

Не съм съгласна със съвета двегодишното да се оставя само. Не стига, че му е зле, ами и мама го отхвърля и изоставя.

Отвличаш му вниманието. Аз така правя. Лесно се манипулират толкова малки деца.
С по-големите е трудно.

По принцип единственото наистина безопасно място, на което да се остави, е кошарата, но при нас това има обратен ефект. Той по принцип вече много мрази да стои в кошарата и щъка навсякъде и ако го "затворя" там, става по-зле. С говора как е - засега казва отделни думи, не може да състави изречение. Съответно не мога да разбера от какво е породена истерията, започва внезапно. Нахранен е, сменен, пие течности, има много играчки, излизаме два пъти дневно за дълго, среща се с други деца, играе си, не му липсва внимание. Не мога да си обясня от какво е.

Всеки път различно съм ги успокоявала. Като малки понякога по метода на огледалото - те ми пищят и аз отварям една широка уста, като първо започвам с по-нисък тон и уж крещя, но тихо. После постепенно повишавам тона, но не и звука. След около 30 до 90 секунди, децата истински учудени направо спират да пищят и започват да се занимават с нещо друго. Понякога са се тръшкали и на земята, и аз така, даже се ядосват, че ги имитирам и се стремят да не правят нищо, че да спра.
Друг път пък съм използвала тактиката на изгубена любима играчка. Следя кои са им били любимите неща за игра. От време на време някое от тях "мистериозно" изчезва и естествено се появява точно в такъв момент (малко след това изчезва нещо друго любимо, което се появява следващия път).
Като станаха на по 4-5 вече вкарах вербални манипулации. Децата винаги искат да могат повече неща и да са по-големи отколкото са. Та, по тази линия - "Ти нали не си вече бебе, а сега всички ще чуят как ревеш", "Големите момчета/момичета не правят така", "Ела да ми помогнеш (с нещо си), защото не мога да се справя без теб", и т.н.
Обаче логопедката на малкия така го беше дресирала (непонятно за мен как) , когато започне да се лигави когато го вземам и с нея двете говорим, тя се навежда към него, поглежда го в очите и поставя пред лицето му дланта си (като за дай пет) и му казва с равен тон "стоп" и малкия веднага застава мирно. Не знам как го беше дресирала така, не го е била или пък крещяла, а и той много я харесваше.

Логопедката е чужд човек и авторитет
 Първо го е спечелила, а след това вече я слуша. Децата си "отпускат" душата с майките си. Помня дъщеря ни като беше малка и като излезеше от градинта беше най-капризното дете. Всичко си изкарваше вкъщи.
Иначе аз ей сега минах през поредната истерия на 3 годишния. Толкова ми е паднало пердето, че просто го изкъпах (драмата беше да се къпе с баща си). Облякох го и го зарязах. Млъкна бързо.

Той още дълго време няма да може да обясни защо е в тантрум, а може и да не знае. Сега му узрява нервната система и не го прави напук или за да те дразни. Заедно сте в тази ситуация, а не един против друг. Моята дъщеря е на 2.3 и през последния месец тантрумите намаляха до нула, вероятно временно затишие. Основно помага това, че вече се изразява донякъде. Иначе използвах разсейване, смяна на обстановката (излизаме да викаме асансьора, да хвърлим боклука). Веднъж в мол баща ѝ я отнесе, но той е силен. На улицата я оставям да си поплаче, като стоя до нея и ѝ говоря някакви неща - за мечката, за катерицата, как живеят в гората. По някое време се заслушва и спира. Сега е в етапа всичко да иска да прави сама и пресичам истерията с хайде да дърпаме пердето, ела да ми помогнеш да прострем прането, да изпразним миялнята, може ли да ми носиш чантата, я избери кои ябълки да купим, някаква дребна задача, с която да е полезна. Аз като съм болна и изнервена и тя се изнервя, затова гледам себе си да овладявам някак, макар че е трудно. Много попиват...

Пълно игнориране в ситуации, когато  не наранява себе си и околните.
Отвличащите маньоври ( гледай зайче, ще ти купя сладолед, да отидем на мол) не помагат.
Те :
1. отдалечават момента, когато детето трябва да се научи да се справя само със собствените си емоции
2. Не му дават да осъзнае, че с истерии няма да получи това което иска.

Отвличащите маньоври всъщност са точка в полза на детето и неговите истерии. Те подхранват този истеричен подход.

Първо признайте чувствата на детето и после отвличайте вниманието! Ако не "влезете в положение" то ще се почувства неразбрано, игнорирано и че няма право на чувства и емоции. Ако вие сте тъжни или ядосани и някой почне да ви говори за доматите на пазара дали ще се почувствате по-добре?
Децата разбират повече отколкото изглежда. Пробвайте на малко по-бебешки език с подходяща съчувствена интонация тип "ти си ядосан, искаш баня с тати?" Или "удари се и боли?!" Кратки изречения с думи, които разбира.
Препоръчвам книгата "Най-щастливото дете". Там доста се говори за този принцип на комуникация. Това са периоди през които всяко дете минава. Иначе за да расте емоционално интелигентно човече, трябва да се говори за емоциите и да даваме способи на децата да се справят с тях.
Много бързо успяхме да тушираме тръшкането на двегодишно вкъщи. Тя започна да се доверява много повече и да слуша много повече. Сега е на 3 и предизвикателствата са малко по-различни, защото за всичко е на въпреки и на обратно.
Що се отнася до нашите лични емоции... Ами стискам зъби и се опитвам максимално да се контролирам и да бъда спокойна. Заставям се на момента да говоря с най-спокойния глас, на който съм способна. Така или иначе друга реакция не помага, тествала съм. И си намерете отдушник за вашите емоции, защото се трупа. Тренировки, масажи, музика... нещо което да изкара напрежението от вас.

Първо се опитвам да разбера какво иска и какво не се е случило по начина, който на него му харесва, за да крещи така. При двегодишно е много по-трудно, защото още не може да каже нищо, но обръщай внимание дали нещо не тригер. Ако няма такъв, моя съвет е да го оставиш да се накрещи. При моя син гушкане к успокоителни думи също не помагат, сякаш още
повече го разпалват. Навън е изпадал в истерия броени пъти, вкъщи - най-редовно. Много е емоционален и изживява всичко 10 пъти повече от нас, но няма никакви поведенчески проблеми. Някои деца са си така.  Аз лично придобих способност да изключвам изцяло, след като знам, че е в безопасност и няма нищо тревожно. Гледам си телефона, нареждам чинии в съдомиялната, простирам.. той си реве. После внезапно спира и идва и ме пита нещо напълно успокоен. Толкова пъти е ревал за няма нищо, че вече ми се е пренаситил мозъка и някак усещам кога има повод за притеснение и кога е само шоу. Гушкане и целуване помагат само в случай, че се е ударил и го боли нещо. Така че - търпение !

При сина ми имаше такъв момент, когато беше между две и три. Сега, след три, случаите са значително по-рядко, при някаква превъзбуда. Това, което имаше най-добър ефект при него, беше разсейване. Ако сте навън, показвате кола, камион, птиченце, каквото и да е, за да го отвлечете. Ако сте вътре, търсите нещо, криете се, вадите прахосмукачка, зависи какво му е интересно на детето. Не съм особено съгласна, че проблемът е, че не могат да се изразяват. Той говореше с изречения преди две.  Най-вероятно е наистина незряла нервна система + майката е човекът, пред който децата се отпускат най-много. Повече проблеми ще има при превъзбуда, глад, желание за сън и пр.,така че е добре да се следва режимът. Поне при него беше така.
П.п. аз нямам търпение и лесно се ядосвам. Ако сте същият тип, имайте предвид, че две минути разсейване ще спестят двайсет минути криза. Струва си да се положи малко усилие, за да се спестят нерви след това.

Разбирам ви, в някои случаи може да е много трудно и според мен няма лесни трикове. Съгласна съм, че трябва да се влезе в положението на детето. Няма значение само казаното и направеното от родителя, но и в какво състояние на духа се намира той в момента. И това е трудното. Помага човек да се съсредоточи върху дишането си, за да не си изпусне нервите, но аз съвсем не винаги успявам и често просто оставям мъжа ми да я усмири (моята е почти на 3). Усетила съм, че ако е буйна и вбесена от нещо и аз съм ядосана или уплашена (понякога си е страшно, защото удря здраво), тя го усеща и е по-добре да се отстраня. В моменти, в които е усетила истинското ми съчувствие обаче, ме е оставяла да я гушна и се успокоява. Имали сме случаи на такъв бяс обаче, сравнително редки, в които помага едно единствено нещо при нас - видео връзка с баба й, която й чете молитва против уроки, действа безотказно и моментално. Това обаче само баба й го умее, предположението ми е че най-важното е вътрешното състояние на човека, който успокоява детето - преди молитвата баба й се подготвя, мие се, личи си, че определено влага душа, и помага! А що се отнася до първопричината за тези истерии, които изглеждат необясними, смятам, че при нас е или от твърде много натрупани впечетления - много хора (вероятно с не много добра енергия), смяна на обстановката (при ваканция) или, най-вече, напрежение в родителите или във връзката между тях (уви). В психоанализата се казва, че психиката на малкото дете е функция на тази на родителя, та да му мислим...

Нарича се саморегулация и освен под въздействието на външни стимули, умението се развива и чрез физиологично съзряване (на фронталния лоб от мозъка предимно). Не е завършена до около 16-18-годишна възраст, а при някои хора - и никога, затова ще ги видите и като възрастни да изпадат в необясними пристъпи на гняв или насилие.