Кое ни кара да вярваме(да не вярваме) в съществуването на Бог?

  Получих толкова съобщения на ЛС, в които хора, неписали досега в темата съжаляват, че се оттеглям,  искам да ви предупредя:Внимавайте какво пишете! Хората ви наблюдават! Не подозирате колко хора четат тук!
Явно е имало смисъл да се води дискусия и с това,че с моите и на другите християни постинги сме накарали толкова хора да се замислят, да искат да продъжи темата, защото много въпроси остават незяснени, аз реших да се върна тук.  Явно има хора, които дори се срамуват да пишат и да задават въпроси в теми от този род....Но, аз не!Но сега мисля да не съм толкова толерантна към безочливото подигравателно отношение към това, до което хората са стигнали с искреното си търсене в сърцето!
Розе, ти ще прочетеш ли поне веднъж какво пишем, съответно да отговориш адекватно, защото тук хората ти пишат едно, а ти отместваш темата, забелязвам съвсем съзнателно в друга посока
От важните въпроси ти много тактично    се изплъзваш и обръщаш разговора, мислейки си, че ще заблудиш някого! 
Не се прави на шут, моля ти се, имаш мислещи хора насреща! Разбирам, че си в шоу бизнеса, но хората искат сериозен подход  към въпроси свързани с вярата! (A, иначе, възхищавам се на хората на изкуството, особено на музикантите! Бог ти е дал такъв талант!  Само как ти завиждам... ..)
Видяхме те, в какво ти се изразява щастието(на основата на медитации), всеки средно интелегентен човек ще прозре...
Не можеш и да си представиш какви усилия хвърлят много християни за да помагат финансово (кой както може), с молитви, с морална подкрепа! Но, никой от тях няма да видиш да си развява байряка...
Така, че не ми парадирай, защото не знаеш за какви мащабни помощи има нужда тук в България и как хората дават от залъка си, за да помогнат на някой в нужда!
Забележките ти относно нашата снимкова  "легитимация" са смешни! Няма да откажа на никой, който иска да се запознае лично с мен да се видим! Но, нямам нужда от форумско възхищение по повод физическите ми качества!  Всеки решава дали да си сложи снимка! Аз не искам да  ми кажат някой ден, че са ме видяли в някой еротичен сайт!Защото има и такива случаи! А аз съм доста красива!!!!!   И скромна очевидно 
Ако се интересуваш от външния ми вид, ще ти пратя снимки на ЛС.

Така, затова, че се опитваш да извъртиш проблема с "греховете", ще ти кажа, че никой не очаква от теб да си безгрешна и никой от вярващите не е написал, че е безгрешен! Всички сме грешни! Имаш много закостеняло виждане за християнството! Понятията като Добра християнка и Лоша християнка са само в твоята глава.
ОчевАдно не си прочела и ред от Библията! И това, че продължаваш да цитираш "тълкувания", без да си направила справка с оригинала....говори само за себе си.... Като бях ученичка, ни даваха да правим литературен обзор, отговор на литературен въпрос, но ПЪРВО от нас се искаше да прочетем разглежданото произведение!

Лиляна, Честит Рожден Ден! (малко със закъснение  ) 
Да си много здрава най-вече! И много победи да имаш в живота си, във всякакъв план-личен, професионален!
Радвам се, че се запознах с теб, макар и виртуално, защото виждам, че си стойностен човек!
 

SilIli, горещо благодаря, че си отново тук

Roze, извинявай, че те нападнахме , но то е заради едно единствено нещо (или поне на мен така ми се струва) - няма да конкретизирам, само бих искала да ти задам един въпрос: Какъв е според теб Исус Христос? За учителите, от които си научила много, разбрах какво са за теб и отношението ти, само Христос остана малко ей така настрани. Какво мислиш за Него конкретно? Уточнявам-въпросът ми не е заяждане. Много се радвам, Роза, че си изчерпателна в отговорите си и най-вече, че си търсеща личност, поздравявам те искрено!!! 

Бих казала, че много хора четат и се забавляват, но едва ли някой проявяващ интерес  и сериозност към християнството би се задоволил с това, което се представя в темата. Още повече, че в част от постовете просто струи фанатизъм, неприсъщ на традиционното християнство. 

Включвам се пак. Вярваща съм. Като че ли винаги съм била. Семейството ми е атеистично, крайно нетолерантно към всякаква религия. Като дете не съм мислила за тези неща, но към пубертета започнах да си задавам философски въпроси. И някак естествено винаги приемах че Бог има. Само че тогава представата ми за Него и за вярата беше много размита. Едно лято, вече бях студентка, след малък подтик от мой приятел, прочетох "Mere Christianity", на К.С.Луис. Така започна всичко. Интересът ми към подобна литература нарастваше лавинообразно. Бях възхитена как целият свят се напасваше в съвършена система, като че ли вече нямаше тайни за мен, имайки опорна точка , можех да намеря отговор на всеки въпрос. Аз съм доста разумна и аналитична, и вероятно затова ми допадна протестантския начин на изповядване на вярата. От години съм член на Методистката църква, която много ми допада с простотата и консерватизма си. Православието е прекалено мистично за мен, макар че, благодарение на интернет и форумите, се убедих че и там има мислещи хора, които знаят в какво вярват и защо правят определени неща. Откривам някаква дълбочина и стремеж към освещаване в него, което ме очарова, но като страничен наблюдател. Някак ми е чуждо и несвойствено.
Що се отнася до другите религии, приемам ги като част от световното културно наследство, но не бих черпила от тях философия. А смесването на християнството с езически вярвания ме отвращава - независимо дали става дума за народни обичаи или източни философии. /не че съм против тях принципно/.
По духовни въпроси не споря и нямам намерение да просвещавам никого. Светът е пълен с информация, само да искаш да я намериш.

Да, пълен е с всякаква информация и то с невероятно изкривена, според фокуса на логиката

Mama Nana, кое за теб е "традиционно" християнство?
Това, че някой си отстоява вижданията по даден въпрос фанатизъм ли е?

Съгласна съм с това, че тук няма изчерпателна информация по въпросите за християнството, темата тук е друга.

Получила си страхотни прозрения   

Това, което е прието за официална религия в Бг - православно християнство, това имах в предвид като го писах. Това не значи, че съм против каквито и да било религиозни общности, но поне да става ясно каква теза точно се защитава.

Всъщност защо задълбахме в религии, като темата беше за вярата в Бог?!    Само чрез религиозната си принадлежност ли можем да обясним вярата си? 

Без да задълбавам в религия, аз мога да отговоря само на въпроса "Вярвате ли в Бог" и отговорът ми е "Да". На всички последващи въпроси и полемики, обаче, няма как да не се опра на религията, която изповядвам - православното християнство.

Вярващи или фанатици, атеисти или егоисти - всеки явно си има "прозрения".
Аз обаче, нямам никакви прозрения, защото  не ме интересува дали съществува някой извън битието ми, пък бил той
дори и Бог.
От това следва, че е безсмислено и да вярвам.
 А пък да вярвам на неща, за които доказателствата са ирационално изместени в пространството и времето е просто фантастика.

"Прозренията" ми са по-скоро наблюдения върху Вашите  прозрения.

Нека всеки сам си направи изводите за себе си:

Чуите една легенда

В една история със съмнителна достоверност се разказва за човек, който отишъл на лов за зайци. Когато почти настигнал дългоухият Изведнъж се озовал на самия край на една пропаст, заека разбира се има преимущества. Малък и пъргав той бързо се обърнал и избягал, а човека не успял да се задържи и се свлякъл в пропастта. Падайки забелязал някакво клонче и го сграбчил. След това започнал да вика за помощ.
- Има ли някой там на върха, крещял той, но отговор не получил.
Тогава се развикал по силно.
- Има ли някой на върха?
Накрая отгоре се издал величествен глас.
С кого желаеш да говориш?
Човекът отчаян, че вейката вече се прекършвала извикал:
-С някой който иска да ми помогне .
Този странен обмен на реплики продължил, разказва легендата.
Гласът от горе попитал.
Имаш ли вяра?
- Да отговорил човекът.
Той се надявал, че това е така.
- Прекрасно – произнесъл гласът, ако имаш вяра пусни тази вейка.
Човекът се разколебал, той погледнал на долу, там зеела бездънна пропаст. Изглежда между него и вярната смърт стояло само това клонче.
Накрая след дълго мълчание нещастникът възкликнал:
- Има ли там горе още някой.
Ето това е историята просто една легенда, но колко много тя прилича на живота.
Ние считаме, че имаме вяра в Бога, говорим за нея и се гордеем с нея.
Ние се чувстваме прекрасно докато нашата вяра с нищо не е застрашена, но когато това се случи, когато попаднем в рискова ситуация, където напълно трябва да се доверим на Бога. Когато или трябва да покажем вярата си или да се отречем от нея, нещата коренно се променят.
Не е лесно да пуснем вейката, за която се държим, дори тя да напълно не надеждна и безпрекословно да се доверим на Бога.
Когато Бог изисква пълно подчинение, много хора се оглеждат наоколо в търсене на някой друг Бог. В търсене на вяра, която не изисква такава безусловна преданост.

Прочетох историята и най-силно впечатление ми направи първото изречение: "В една история със съмнителна достоверност", както и някои правописни грешки.

 Мисля, че достоверността в историята не е най- важното. Това със сигурност е приказка, но за сметка на това е доста поучителна!

Я хвана Дядо Господ за шлифера, я не - предпочитам де не пускам клона
Все някой дявол, желаещ да посети Рая, ще мине през това време