Баланс в отношенията с родителите

  • 27 752
  • 685
  •   1
Отговори
# 435
  • София
  • Мнения: 19 454
За първи път споменаваш, че домакинът (собственикът) е там.
Коментираше посещение на майката с приятелки в отсъствието на децата.
Ако децата са там, да си канят и посрещат който искат.

# 436
  • Мнения: 2 179
Това са модели от миналото, 3-4 поколения заедно и подчинение и сега ги има
наистина албанците са пример за това.  Аз съм била свидетел на 7 човека в две стаи, но считам, че това не е било единственото решение, при наличие на 2 жилища, било предимство, че имало парно и топла вода, а на другите 2 възможности било на бойлер. Всъщност това съжителство и модел на живот е абсурден за всички, но е факт има го и дори когато има други опции, дали ще е топлата вода, дали ще е да помагаме за децата...защото и за такъв случай се сещам, преместиха се от собствино жилище при родителите в тристаен апартамент за да помагат за детето.

# 437
  • Мнения: 2 153
За първи път споменаваш, че домакинът (собственикът) е там.

Никъде не съм казала, че собственикът е там. Просто собственикът няма проблем с посещението, дори и да не е там. Каква разлика намираш?

# 438
  • Мнения: 5 471
Janelle интересно ми е какво е твоето разбиране за лично пространство?

# 439
  • София
  • Мнения: 19 454
Написала съм достатъчно в темата какво и как разбирам.
Щом вашето семейство обича да живее като в хан, никой не ви пречи.

# 440
  • Мнения: 2 153
Janelle интересно ми е какво е твоето разбиране за лично пространство?

Лично пространство е когато ме боли главата, да отида в другата стая и никой да не ме безпокои, докато ми мине, че съм кисела тогава. Разбира се с хора, с които не съм близка, спазвам лично пространство (защита). Обаче на хората, които обичам и ме обичат, разрешавам да ми навлизат в "личното пространство", защото им имам доверие и зная, че няма да ме наранят. За такива хора съм на разположение по всяко време на денонощието.

# 441
  • Мнения: 9 233
казваш, че ако имаш доверие на някой, нямаш нужда от лично пространство и може да бъде нарушено по всяко време на денонощието..
разбира се, че няма как да научиш децата си на граници, като ти не знаеш какво е това..
и все пак те имат право да искат, да имат такива..
и да продължат да са ти деца, ако не си твърде закостеняла в убежденията си..

# 442
  • Мнения: 2 153
казваш, че ако имаш доверие на някой, нямаш нужда от лично пространство и може да бъде нарушено по всяко време на денонощието..
разбира се, че няма как да научиш децата си на граници, като ти не знаеш какво е това..
и все пак те имат право да искат, да имат такива..
и да продължат да са ти деца, ако не си твърде закостеняла в убежденията си..

Не се притеснявай за границите. Всеки човек научава в един момент от живота си къде са му границите.
Просто с децата и родителите ми нямаме граници в обичта и доверието. Както казах, децата ми имат ключ от домовете ми, аз имам ключ от техния, със сигурност няма да си организираме обири едни на други. Wink

Да обясня за Доверието - че няма да прецакаме нещата. Споко, не съм умряла да тичам в 6 сутринта у тях, нито пък те у нас. Не им светя в спалнята, не акам в банята, докато се къпят Sweat Smile, не акам у тях по принцип, не им ровя в гардеробите, въобще, не ги посещавам толкова често, колкото на тях им се иска (техни думи). Чуваме се, пишем си по разни платформи, все пак, възпитани хора сме, не сме талибани.
Всеки си има свой живот и занимания.

Последна редакция: пн, 06 ное 2023, 20:38 от Janelle

# 443
  • Мнения: 9 233
представи се, че децата ти по някаква причина решат да ти отнемат ключа за техния дом..
разбира се, че не допускаш това да се случи, но хипотетично се случва..
ще бъдат ли все така безгранични обичта и доверието ти към тях, или веднага ще се направиш на засегната от "недоверието"?

# 444
  • София
  • Мнения: 19 454
Че то и ние имаме ключове от домовете и на родителите, и на децата ни, и на сестра ми, и на брат му. И те имат от нашите.
И това какво общо има с воденето на чужди хора в отсъствие на другия, нахлуване рано сутрин и подобни?
Да имаш ключ от чуждия дом не ти дава неограничени права. Единствено задължения да наглеждаш, когато има нужда и другият отсъства или да влезеш при нужда (по молба на отсъстващия да пуснеш инкасатор или да му изведеш кучето).

# 445
  • Мнения: 2 153
представи се, че децата ти по някаква причина решат да ти отнемат ключа за техния дом..
разбира се, че не допускаш това да се случи, но хипотетично се случва..
ще бъдат ли все така безгранични обичта и доверието ти към тях, или веднага ще се направиш на засегната от "недоверието"?

Ако ще говорим хипотетично, кажи причината първо и да обсъдим хипотезата.

Че то и ние имаме ключове от домовете и на родителите, и на децата ни, и на сестра ми, и на брат му. И те имат от нашите.
И това какво общо има с воденето на чужди хора в отсъствие на другия, нахлуване рано сутрин и подобни?
Да имаш ключ от чуждия дом не ти дава неограничени права. Единствено задължения да наглеждаш, когато има нужда и другият отсъства или да влезеш при нужда (по молба на отсъстващия да пуснеш инкасатор или да му изведеш кучето).

Това с "неограничените права" откъде ти дойде на ума? Къде съм казала такова нещо?

# 446
  • Мнения: 3 394
Сега пък и причина трябвало да има да вземеш ключа от собствения си дом.

# 447
  • Мнения: 9 233
кажи ти какво би приела за основателна причина?
освен смяна на ключалката..
или приеми въпросът като риторичен..

# 448
  • Мнения: 1 025
Сега пък и причина трябвало да има да вземеш ключа от собствения си дом.
Защо собствен дом, техния дом- или не е чужд..обърках се..и аз риторично питам.

# 449
  • Мнения: 2 153
Сега пък и причина трябвало да има да вземеш ключа от собствения си дом.

Ако ще го взимаш без причина, защо въобще си го дала?

Общи условия

Активация на акаунт