Т.е. любов и доверие се изразява само в това родителите ти и децата ти да могат да се ползват неограничено от всичко твое, както и когато им хрумне.
- Публикувана: 4 септ. 2023, 23:36 ч.
- Последно мнение: 11 ноем. 2023, 01:35 ч.
Баланс в отношенията с родителите
Оттам нататък територията на загубено доверие и градене отново е отворена.
Допълваш се. Сега видях, другия път може и да пропусна. Отново свеждаш нещата до доверие. Отново казвам - не е въпрос на доверие. Ако единият смята, че винаги, когато не правиш това, което той иска, значи му нямаш доверие и трябва да го изграждаш от нулата - или е неадекватен, или е манипулатор. И в двата случая не виждам оправия, така че най-добре да не се занимавам. Той или ще се осъзнае, или не. Ако го направи, е добре дошъл, ако не - c'est la vie.
Не е до правене, а до обяснение ЗАЩО не правиш нещото, това се мъча да обясня.
Всяко нещо на този свят си има причини, те трябва да се казват честно, за да няма недоразумения.
Тука една жена каза, че не иска майка си у тях с приятелки, защото са "вмирисани бабишкери". Казва го на майка си в прав текст и всичко е ок. Майка й ще я разбере и няма проблем.
Т.е. любов и доверие се изразява само в това родителите ти и децата ти да могат да се ползват неограничено от всичко твое, както и когато им хрумне.
Ако така го разбираш, добре.
Аз казах какво разбирам, оттам нататък всеки си прави сам изводите.
ако някой изтъкне като причина, че просто не му е приятно нещо, с което трябва да се съобразиш, ще я приемеш ли за откровеност или ще го приемеш враждебно и като липса на доверие?
Искам да ми кажат всичко честно и почтено. Нямам проблеми и оценявам високо това.
Скрит текст:
Допълваш се. Сега видях, другия път може и да пропусна. Отново свеждаш нещата до доверие. Отново казвам - не е въпрос на доверие. Ако единият смята, че винаги, когато не правиш това, което той иска, значи му нямаш доверие и трябва да го изграждаш от нулата - или е неадекватен, или е манипулатор. И в двата случая не виждам оправия, така че най-добре да не се занимавам. Той или ще се осъзнае, или не. Ако го направи, е добре дошъл, ако не - c'est la vie.
Оттам нататък територията на загубено доверие и градене отново е отворена.
Допълваш се. Сега видях, другия път може и да пропусна. Отново свеждаш нещата до доверие. Отново казвам - не е въпрос на доверие. Ако единият смята, че винаги, когато не правиш това, което той иска, значи му нямаш доверие и трябва да го изграждаш от нулата - или е неадекватен, или е манипулатор. И в двата случая не виждам оправия, така че най-добре да не се занимавам. Той или ще се осъзнае, или не. Ако го направи, е добре дошъл, ако не - c'est la vie.
Не е до правене, а до обяснение ЗАЩО не правиш нещото, това се мъча да обясня.
Всяко нещо на този свят си има причини, те трябва да се казват честно, за да няма недоразумения.
Тука една жена каза, че не иска майка си у тях с приятелки, защото са "вмирисани бабишкери". Казва го на майка си в прав текст и всичко е ок. Майка й ще я разбере и няма проблем.
Но ти си тази, която сведе причините до "липса на доверие". Честно казано, не би трябвало да има никакво значение какви са причините. Те са си лични на човека (в случая - детето). Ако са глупави, то си е за него. Какво води до това родителят да приема толкова лично нещата? Ако пък наистина е лично - дали не си го и заслужил с нещо? Ако отива в къщата и прережда всичко - детето има ли право това да не му е приятно?
Скрит текст:
Допълваш се. Сега видях, другия път може и да пропусна. Отново свеждаш нещата до доверие. Отново казвам - не е въпрос на доверие. Ако единият смята, че винаги, когато не правиш това, което той иска, значи му нямаш доверие и трябва да го изграждаш от нулата - или е неадекватен, или е манипулатор. И в двата случая не виждам оправия, така че най-добре да не се занимавам. Той или ще се осъзнае, или не. Ако го направи, е добре дошъл, ако не - c'est la vie.
Оттам нататък територията на загубено доверие и градене отново е отворена.
Допълваш се. Сега видях, другия път може и да пропусна. Отново свеждаш нещата до доверие. Отново казвам - не е въпрос на доверие. Ако единият смята, че винаги, когато не правиш това, което той иска, значи му нямаш доверие и трябва да го изграждаш от нулата - или е неадекватен, или е манипулатор. И в двата случая не виждам оправия, така че най-добре да не се занимавам. Той или ще се осъзнае, или не. Ако го направи, е добре дошъл, ако не - c'est la vie.
Не е до правене, а до обяснение ЗАЩО не правиш нещото, това се мъча да обясня.
Всяко нещо на този свят си има причини, те трябва да се казват честно, за да няма недоразумения.
Тука една жена каза, че не иска майка си у тях с приятелки, защото са "вмирисани бабишкери". Казва го на майка си в прав текст и всичко е ок. Майка й ще я разбере и няма проблем.
Но ти си тази, която сведе причините до "липса на доверие". Честно казано, не би трябвало да има никакво значение какви са причините. Те са си лични на човека (в случая - детето). Ако са глупави, то си е за него. Какво води до това родителят да приема толкова лично нещата? Ако пък наистина е лично - дали не си го и заслужил с нещо? Ако отива в къщата и прережда всичко - детето има ли право това да не му е приятно?
Ето колко е хубаво да обясним добре нещата.
Казваш си честно и почтено, естествено, че няма съвършени хора.
Колкото и да са детински причините, или дори прищевки, то те трябва да се кажат. Това е то, доверието - откровеността. Отваряш вратата към личността си, хората те виждат такъв, какъвто си.
Смяташ, че майка ти е вмирисан бабишкер, ок, кажи си й го, да ти олекне. Това имам предвид. Може пък и да вземе да се изкъпе (това в рамките на майтапа).
Откровеността не значи да казваш абсолютно всичко, което ти мине през главата. Но ми прави интересно впечатление, че ти явно смяташ, че хората нямат право не само на физическо лично пространство, но и на психическо такова. Те трябва да споделят както дома си, така и всичките си мисли с теб. Това е пълно издевателство над личността и тоталното й сливане с другите хора. Доста болно.
Откровеността не значи да казваш абсолютно всичко, което ти мине през главата. Но ми прави интересно впечатление, че ти явно смяташ, че хората нямат право не само на физическо лично пространство, но и на психическо такова. Те трябва да споделят както дома си, така и всичките си мисли с теб. Това е пълно издевателство над личността и тоталното й сливане с другите хора. Доста болно.
Пак не се разбрахме.
Аз с това започнах много страници назад.
Като те кефи едно нещо, прави го, като не те кефи - не го прави.
Но е важно да има реципрочност, равнопоставеност. Не може да очакваш да получиш нещо, което ти самият не си склонен да дадеш, независимо дали е на психическо или на битово ниво, това казвам.
Слагаш граници - получаваш граници. Това е то, баланс.
Най-нормалното за децата, е с порастването да се отделят от родителите си физически и емоционално. Да не са зависими и да могат да се справят сами. Да имат свой живот. Да правят своите грешки и да печелят своите победи. Родителят трябва в един момент да пусне децата да се развиват самостоятелно. Да не ги манипулира. И тогава децата отвръщат с обич и добро отношение.
Само, че повечето родителки трудно пускат децата да имат свой живот, който може и да е различен от този в представите им. Трудно приемат, че няма те да казват и да се разпореждат с живота на децата си. И от там следват всички драми и простотии.
И пак казвам, адекватният родител дава обич и подкрепа на детето си безусловно. За всички други случаи може да има условия, за децата не. А ако пак се набъркат апартаменти, за себе си знам - ако имам и мога ще дам, без да очаквам ключ от апартамента, и без да се натрисам непоканена. И не бих натяквала, че ето видиш ли дала съм ти апартамент, пък ти не ми играеш по свирката. Направо се потрисам от такива отношения.
Само, че повечето родителки трудно пускат децата да имат свой живот, който може и да е различен от този в представите им. Трудно приемат, че няма те да казват и да се разпореждат с живота на децата си. И от там следват всички драми и простотии.
И пак казвам, адекватният родител дава обич и подкрепа на детето си безусловно. За всички други случаи може да има условия, за децата не. А ако пак се набъркат апартаменти, за себе си знам - ако имам и мога ще дам, без да очаквам ключ от апартамента, и без да се натрисам непоканена. И не бих натяквала, че ето видиш ли дала съм ти апартамент, пък ти не ми играеш по свирката. Направо се потрисам от такива отношения.
Откровеността не значи да казваш абсолютно всичко, което ти мине през главата. Но ми прави интересно впечатление, че ти явно смяташ, че хората нямат право не само на физическо лично пространство, но и на психическо такова. Те трябва да споделят както дома си, така и всичките си мисли с теб. Това е пълно издевателство над личността и тоталното й сливане с другите хора. Доста болно.
Пак не се разбрахме.
Аз с това започнах много страници назад.
Като те кефи едно нещо, прави го, като не те кефи - не го прави.
Но е важно да има реципрочност, равнопоставеност. Не може да очакваш да получиш нещо, което ти самият не си склонен да дадеш, независимо дали е на психическо или на битово ниво, това казвам.
Слагаш граници - получаваш граници. Това е то, баланс.
Балансът не се постига напременно със същото нещо. Може да е аз ограничвам А, ти опозволяваш А, но ограничваш Б, аз пък позволявам Б. И воала, пак имаме баланс
Но това е извън въпросът. Както вече казах, аз нямам проблем да ми бъдат поставени граници - същите или различни. Напротив, уважавам границите на хората. Щом ги изискват, те имат своите съображения. Естествено, че няма да поставям граници, а да очаквам безграничност. Това би било супер нагло.
Изпускате другият момент, който се случва при Janelle. Те взаимно си използват къщите: тя води гости в домовете на децата си, те вдигат купони в нейната къща, когато нея я няма. Така всички са доволни.
На мен не би ми хрумнало да правя купони в дома на родителите си, след като не живея там, те пък не биха си водили приятелите у нас в наше отсъствие. И пак всички сме доволни.
Честно казано, ако майка ми или свекърва ми доведат свои приятели у нас, докато с мъжа ми сме на почивка, те ще останат неприятно изненадани, не аз. Или няма да е подредено, или ще липсва кафе, празен хладилник. Въобще пълна излагация, защото като отивам на почивка, изпразвм хладилника и после пазарувам наново.
На мен не би ми хрумнало да правя купони в дома на родителите си, след като не живея там, те пък не биха си водили приятелите у нас в наше отсъствие. И пак всички сме доволни.
Честно казано, ако майка ми или свекърва ми доведат свои приятели у нас, докато с мъжа ми сме на почивка, те ще останат неприятно изненадани, не аз. Или няма да е подредено, или ще липсва кафе, празен хладилник. Въобще пълна излагация, защото като отивам на почивка, изпразвм хладилника и после пазарувам наново.
Аз нямам проблем със ситуацията на Жанел - там всички са доволни, драма няма. Проблемът е, че тя смята, че това е редно за всеки един човек, и ако някой не го допуска, значи няма доверие на родителя си, неблагодарен е, параноичен и т.н. твърдения, които са доста манипулативни и отнемащи личната воля.