Камък на желанието/Dilek Taşı

Превратът от 12 септември 1980 г.
Новоизбраното правителство на Сюлейман Демирел е свалено от власт. Пет дни по-късно началникът на Генералния щаб Кенан Еврен обявява, че военните са отговорили на вътрешната политическа анархия.

Планиран месеци по-рано, превратът е посрещнат с одобрение от повечето турци като реакция срещу предходните години на икономическа и политическа стагнация.
В предходните години враждуващите екстремистки организации отново се заемат с политически убийства и други форми на насилие, а партийните лидери не вземат адекватни мерки за противодействие. Демирел оправдава акциите на крайно-десните екстремисти, докато Бюлент Еджевит разглежда левичарските атаки като "легитимна реакция срещу социалната несправедливост".
Икономиката отново е в криза, инфлацията през 1979 г. достига 117,4 процента, безработицата нараства от 20 до 25 на сто.
Анкара се принуждава да предоговори споразуменията си с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и МВФ, като обещава да въведе мерки за либерализация на законодателството за чуждестранни инвестиции.
Междувременно нарастват притесненията от радикалните искания на ислямската фундаменталистка Национална партия на благото на Неджметин Ербакан и на крайно-дясната Партия на националното действие на бившия генерал Алпарслан Тюркеш. Политическата криза води до там, че парламентът провежда над 100 неуспешни опита да избере нов президент след края на мандата на Фахри Корутюрк.
Въоръжените сили също са засегнати от нестабилността. От 1978 до 1980 г. двадесет турски провинции са поставени във военно положение. Шест месеца преди преврата нападенията на фундаменталистите се насочват и към служителите на армията.
Към септември 1980 г. около 25% от 475-хилядната армия на Турция е ангажирана в различни операции по поддържане на обществения ред. Идеологическите сблъсъци навлизат и сред редовите военнослужещи.
На 27 декември 1979 г. Върховното командване на армията изпраща писмо на президента, в което настоява държавните ръководители да "потърсят решения и да приложат мерки в рамките на националната програма на Ататюрк и парламентарния демократичен режим".
На 1 януари 1980 г. е публикувано писмо от генерал Еврен, в което той изисква спешно формиране на широко коалиционно правителство и бързо приемане на антитерористично законодателство.
Седмица по-късно Еврен публикува списък с над 60 политически изисквания, които въоръжените сили поставят като задължителни цели. Демирел приема ултиматума, но не успява да ги прокара през парламента.
Несигурността продължава през следващите 9 месеца, а междувременно социалистът Еджевит и Неджметин Ербакан започват преговори за общи действия, които се приемат като заплаха за налагане на антизападна и проислямистка власт.

На 6 септември 1980 г. Ербакан призовава за връщане на Шериата в Турция по време на митинг. На следващия ден Еджевит призовава всички членове на синдикатите да използват сила, ако смятат, че са жертви на политическа несправедливост. Правителството не успява да отговори адекватно на провокациите.

Кенан Еврен и още четирима командири решават да свалят цивилното правителство на 12 септември. Слабата съпротива срещу военните им позволява да завземат административния контрол над държавата чрез 5-членен Национален съвет за сигурност. Назначен е цивилен кабинет. Военното положение е разширено до цялата територия на Турция.

През 1981 г. Съветът за сигурност налага забрана на лица като Демирел и Еджевит да участват в политическия живот на страната. Преходът към цивилно управление започва, когато новата конституция на страната е одобрена с национален референдум през 1982 г. Краят на военната власт идва на 6 ноември 1983 г., когато се провеждат парламентарни избори и на власт идва Отечествената партия на Тургут Йозал.
Който желае да види цялата статия, тя е за турските преврати- ето я.
https://webcafe.bg/international/394753242-istoriya-na-turskite- … nni-prevrati.html