Споделете 6.4.

Споделям, че събота и неделя не ми стигат дори да се откъсна от стреса и да се настроя за почивка, какво остава за истинска такава... Ей го, то вече свърши, а аз все така съм скапана 

Всичко било в главата, ама пусто не успявам с автотренинг..

Споделям, че в петък бях на ресторант с още 3 майки и си прекарахме чудесно. Не усетихме кога мина времето.

Май само тук мога да споделя и да съм сигурна, че човека няма да го прочете... Моля Бухтичка и който друг види това и знае за какво става дума, по скоро разбере, да не споменава на въпросния човек.

Скарах се с най добрия си приятел... Разказвала съм з анего из старите теми, много го обичам и той значи страшно много за мен...

Той кандидатства тази година, нервен е и го разбирам. Винаги съм се старала да го разбера и да се държа с него така, че да не се скараме, защото той се скара с почти всичките си приятели и не мисля, че му трябва още, и досега успявах. Никога не съм имала проблем с това и винаги ми е било пиятно да разговарям с него, въпреки че е нервен, понякога ядосан, сърдит и тн... Обаче онзи ден и на мен се случи да съм нервна. Той каза нещо не на място и аз избухнах. Не съм му казала нищо кой знае какво, казах че не ми се говори по една тема, той продължи да говори по нея, попита ме какво ми е, аз казах нищо, каза че ще пита обща приятелка и тя ще му каже, а аз избухнах че не е нужно всеки да знае за мен всичко, че няма причина да не ми се говори, просто не ми се говори, той се ядоса, аз се ядосах... И така нататък. Написах един много гаден пост в блога си, той се е обидил, но аз не съм виновна. Негов дълг беше да ме разбере, поне веднъж той да разбере мен, а не аз него...

И сега сме скарани, той не иска да ми говори и  така нататък. Аз естествено се правя че не ми пука, но ми пука. Не съм тръгнала да умирам, но той ми е най добрият приятел и не искам да сме скарани... Сега от него зависи дали всичко ще се оправи, но аз го познавам и той няма да направи нищо, ако преди това не му се извинявам поне месец. А аз не искам да се извинявам, няма за какво...

И така, криво ми е...

Мърморано, мисля че си влюбена в него.

И тя наистина е...

Оправиха ми колата.... 
Само дето ме мързи да отида да си я взема 

Мня, определено не съм. Просто ми е най добрия приятел. Да, знам, Спрайт. Колко хора съм се опитвала да убедя в обратното, вече не се и опитвам. Както и да е.

Ей това като го прочетох и ми стана много щастливо.

http://dnes.bg/article.php?id=33181

Да отида АЗ да я взема тогава.

Бъркаш ми в раните, ама поне не върти пръстче,а? 

Хм, може и да не е.
Изпитвала съм същите чувства като Мърмораната, когато се скарах с най-добрата си приятелка.

А може и де е.
Аз така се омъжих.

Според мен не може да има най-добър приятел от различен пол, ако и двамата са хетеросексуални.

Както казах - вече не убеждавам никого. Няма смисъл. Не съм влюбена в него и нямам нужда да убеждавам в това никого. Просто ми е криво че сме се скарали. Би ми било по същия начин криво ако беше момиче, стига да ми е толкова добра приятелка колкото той ми е. Та така.

Снощи е бил пребит свекър ми,жестоко.С камъни.Починал е.Отивам в провинцията на погребение.А дори незнам как да утеша съпруга си....
   Докога само лоши неща в тоя живот,мамка му....

Ужас!
blizna4e, моите съболезнования.
И кураж!