Детски ясли-"ЗА" или "ПРОТИВ"

За! Поради същите причини

Бях наскоро в една ясла и честно ви казвам насълзиха ми се очите като видях тези сополиви, жадни за майчина ласка създания. Запиши детенцето си единствено ако нямаш друг избор. Децата до 3 г възраст не са психически готови да бъдат в група и отделени от майките.

Аз съм твърдо за. Естествено единствения недостатък е, че боледуват. Но ако си мислиш, че и в детската градина няма да боледуват просто е лъжа. Нормално е. В контакт с други деца са и боледуват.НО да се дадат на ясла на 1г ми се вижда много рано. МОже би като станат вече на 1г.9-2г. това е разумно поне според мен. Е мъчно ми е, че няма да съм си със слънчицето, но така или иначе няма да мога да бъда с нея.

Благодаря за съветите,мами!Незнам да ли пребързваме,но днес го записах на ясла.Не мога да ви опиша какво чувствам... Като,че ли нещо се къса от мен...Споделям състоянието си в момента с вас и дано ми улекне,защото от както съм се върнала от яслата не спирам да РЕВА Но пък си мисля и се надявам да му е приятно да общува и играе с деца на неговата възраст и да свикне бързо.А пък за мен е голям удар...От 8г.го чаках да се появи на бял свят,едва го износих,проблеми по време на раждането...еееееееееее време е за нещо по-приятно

Ивалина, успех, не се тревожи.

Аз смъм за яслата, сина ми посещава, няма проблеми. Научи се на много неща, забавно му е.

  Аз съм ЗА,и двете ми деца са ходили на ясла/малкото все още е в яслата/.Свикнаха много бързо,ходят с желание и бързо придобиха доста добри навици.

Твърдо ЗА детска ясла!!!

Еее, ти пък, ще кажеш, че за дом за сираци става въпрос Мисля, че много се драматизира темата с яслите.

А към авторката - храненето е последния проблем в яслата. Дъщеря ми е много злоядо дете и като тръгна на ясла първите няколко месеца просто продължи така - нищо не ядяла там или само хляба. Лелите бяха много притеснени, но аз им обясних да не я насилват, че и при мен не яде и няма страшно. След няколко месеца дъщеря ми явно гледайки децата, започна да яде и даже си искала допълнително И го вярвам, защото наддаде на килограми и забелязах, че като я водя някъде с други деца доста добре хапва. Друго - беше доста дива, не искаше да приближи други деца, въпреки че с възръстните беше контактна. Като тръгна на ясла още след месец се промени много и сега като види деца, се втурва да играе с тях, не мога да я спра. Обожава да ходи на ясла, сутрин тръгва с усмивка и като отиде там блъска на вратата, за да й отворят и само като я открехнат се шмугва вътре без даже да ми каже чао. Ако питаш мен, условията хич не са добри, групите са огромни и персоналът не успява да отдели нужното внимание на децата. Но факт е, че дъщеря ми много обича там. Единственият проблем с яслите е прекалено честото боледуване. Около 6 месеца непрекъснато беше болна и почти не можеше да ходи. Но сега спря да боледува. Явно си изгради някакъв имунитет.
Разбирам те, че си притеснена и ти е малко тъжно, но ако погледнеш малко по-ведро на нещата и детето ти ще приеме положително промяната. Не забравяй, че децата са много чувствителни и ако те усети, че си тъжна и то няма да приеме добре нещата. Усмихвай се, не се притеснявай за дребни неща и всичко ще е наред с детето ти. И моята дъщеря тръгна на ясла точно на същата възраст.

Според мен пък, възрастта му е много подходяща за ясла

Аз също съм ЗА яслата.Единственото,което може да те тревожи са болестите,които за съжаление са неизбежни.Но все пак всичко си зависи от детето.

За.Много съм доволна.Сина ми беше на същата възраст.

Аз съм твърдо против яслите и градините.
На първо място Бог е дал децата на СЕМЕЙСТВОТО, не на държавата нито на чиновниците. Най-доброто място за отглеждането и възпитанието на едно дете е неговото семейство. Най-загрижените за неговото състояние и благополучие хора са неговите родители, не някаква си лелка, която заедно с тва се грижи за още трийсетина деца. Всичко, което се надяваш да научи твоето дете, може да го научи в семейството, още повече, ти като майка си мотивирана да го учиш. Относно така наречената социализация, детето се социализра ПЪРВО в семейството и СЛЕД това в обществото. Детето има нужда от сигурност, любов и щадяща среда. Тогава то пораства като една уверена личност, уверена в себе си и в любовта на околните, личност която не търси удобрение от околните (а повярвайте ми вие не искате вашите деца да търсят удобрението на другите деца и техни съученици - няма нужда да ви казвам какви неща научават децата в училище и сред връстниците, подтикнати от конформизъм...вестниците са пълни с тези неща няма да се повтарям и да споделям личен опит)
 Най-нелогичното нещо е да дадеш едно малко детенце на чужди хора, ето защо на майката й се къса сърцето, а детето плаче, страхува се и се чувства изоставено.
Не сте ли се замисляли, че най-хубавото нещо от живота ви като майки е времето, когато отглеждате децата си и прекарвате време с тях. Вярно, ако детето е на детска градина, имате време за повече неща...време за себе си или каквото там правите, но времето, когато децата ви са мънички и зависими и се нуждаят най-много от вас, не е безкрайно и никога не можете да го върнете назад. Това е времето, в което можете да дадете толкова много на децата си, да преминете заедно с тях през едни от най-важните моменти от живота им. Това е най-прекрасното време, не го заменяйте за кариера и  ходене по кафенета с приятелки. Аз докато бях в гимназията си мислех, че трябва да избера подходяща професия, която ще осмисли живота ми, (по-късно учих психология, защото си мислех, че помагайки на другите ще живея пълноценно) но сега съм много щастлива защото знам, че моето ИСТИНСКО призвание като жена е да бъда помощник на мъжа си и да се грижа за децата си.
Това си ЗАСЛУЖАВА времето и усилията, а и жертвите. Зная, в България не е лесно само единия родител да работи, понякога се налага, но сопред мен това е въпрос на приоритет. Ако една майка иска да гледа детето си, тя може да намери начини за това. Аз и моята кума (тя чака трето) например си работим в къщи. Имам и много други приятелки, които си гледат децата в къщи (някои имат и по 4) и се справят, а техните деца са най-щастливите, които познавам. Те са много добре социализирани, веднага намират общ език с другите деца или с възрастни. Тези деца са уверени и спокойни. А и не малък плюс е, че майките им не само си стоят в къщи и ги гледат, но активно се занимават с тях, стимулират ги там, където виждат че децата проявяват интерес и постигат много добри резултати без да насилват децата.
Пример за изцяло институционализирани деца - такива за които се грижи само държавата без намеса от родителите, това са децата в домовете за сираци. Аз съм работила години наред с такива деца в различни възрасти и мога да ви кажа, че това са деца, които НЕ МОГАТ да живеят в обществото, не успяват да станат самостоятелни и уверени личности, които един ден да се грижат сами за себе си, а тяхната интелигентност е много под средната, не защото нямат капацитета, а защото няма КОЙ да го развие. 

Аз явно нещо не съм наред,щом детето ми е ходило на ясла и в момента е на детска градина
Повярвайте ми имам здраво,любвеобвилно и много контактно дете.Нищо,че е гледано през деня от някакви си лелки.
Аз съм за яслите и градините.Смятам,че ако някои майки имат късмета да попаднат на мъже с финансови възможности,това не означава,че всеки може да си позволи да си стои вкъщи и да отглежда децата си.
Много неща мога да напиша по темата,но не ми се изпада в подробности. 

Напълно съм съгласна с МамаЕжка. Децата ни са мънички и имат огромна нужда от нас само през много кратък период от време. А най-важни за психическото оформяне на личността са първите 3 години, колкото обич получат през това време, толкова ще могат да дават до края на живота си.

Ако финансово не можем да се справим само тогава - ясла!

Защо имам чувството,че си мислите,че децата които ходят на ясла не получават обич