ПОЛУДЯХ, хора!

...а те каквито са бързи...и само като чуят за какво става дума, като вземат да се разтичат....
тъжна работа:(
промени в закона трябва, но кой ти мисли за това:(

А не може ли ....
.... нещо от сорта: размахваш бързо пред очите на гадния дядка карта за градския транспорт/абонаментна карта за видеотека/каквото и да е с вид на документ, така че да не успее да го види и започваш да му крещиш: "Какво е това безобразие, как смеете, знаете ли, че можем да ви отнемем детето за ... месеца или дори завинаги за такова отношение! За Отдел за закрила на детето чували ли сте? Утре в 8:00 ви чакам на ул."...." - следва адреса на Отдела за закрила...
Де да знам, иначе просто безсилно да седиш е супер кофти... Така поне ги стряскаш малко от малко!

А може би трябва веднага да се съобщи например  на https://www.detstvobezsalzi.org

За съжаление това се случва постоянно...толкова е невъзможно за вярване, че чак ми се струва че не мога да си поема въздух като гледам такива неща. Много често срещам такива родители по улицата...и отдавна някак нечовешки съм претръпнала...Когато мога се намесвам, но не карайки се на майката или таткото, а просто примерно хващам хлапето и се опитвам уж да се намеся за да помогна....но се старая да го отдалеча от "възпитаващия" родител....някой се успокояват и спират да налагат, дори усещат вината си....други просто си хващат детето и продължават да налагат....абе гадост отвсякъде
Преди години имах съседи, съвсем врата до врата. Две сестри, едната нямаше деца в продължение на около 10 години. Помня как ми съобщи че е бременна, как плачеше и как се радвах с нейната сбъдната мечта....Роди се прекрасно момченце, развиваше се бързо и бе много приказливо и комуникативно. Родителите вече бяха на възраст...в смисъл на около 35-40. Предполагам че вече са били с изградени навици относно спокойстивието и начина си на ежедневие....не мога да ги оправдая, просто се опитвам да си обясня изкривените им чувства и отношение....Та една вечер на вратата им станах свидетел на нещо което ме отврати завинаги. Беше вечерта, не помня точно но май беше някакъв празник и ние отивахме на гости. Обувах си ботушите на вратата, дъщеря ми подскачаше по стълбите нагоре нодолу....съседите за които ви говоря също излизаха ...Момченцето им което тогава беше на 3 годинки излезе от вратата ревейки, не искаше да слага шапката на главата си. Баща му вместо да се опита спокойно да обясни и да му я сложи крещеше неистово...уплаших се...не знаех дали да се опитам да се обадя или не....бащата не изглеждаше това, което съм свикнала да виждам...майката стоеше отстрани и мълчеше. Всичко преля когато таткото започна да удря детенце по главата и още по-силно да крещи, така го блъсна с ръце че милото детенце падна в краката ми....посегна с ръчички и започна да се крие в мен....и сега изтръпвам и душата ми се свива....направо го грабнах и започнах да говоря с бащата....последва невероятен скандал....онзи ми се разкрещя, изблъска ме и грабна детето наново....почувствах се виновна....адски виновна гледайки сълзите и очичките на детенце....и моите нерви не издържаха и стана една.....признавам си че се постарах да обърна гнева към себе си, само и само майката да прибере детето у дома....така стана и си отнесох няколко шамара и невероятна камара от цветущи епитети и пророкувания....заплахи....От този ден нататък просто спрях да разговарям с тези хора...майката се опита да ми обяснява защо си замълчала в този момент, но някак никакви думи и обяснения и до ден днешен не могат да скрият отвращението ми и погнусата от такива изроди!
Наистина смятам, че е нужен закон за такива родители. Ама в нашата държава май само Господ може да помогне на този етап

отвратително нещо си преживяла....колкото до Господ...като гледам май си е взел много дълга ваканция на изолиран остров...
няма оправдание за такива хора!
може да си изнервен...да викнеш, да го плеснеш по дупето....това и аз го правя, когато Елина ми танцува на главата, но да крещиш на дете и да го биеш....това е изродщина. Да не говорим, че системния бой има обратен на възпитателния ефект.

PrincesaDundesa...когато видиш такова нещо на улицата е доста трудно да сигнализираш където и да било....хората и хващат децата и си заминават, не ги познаваш, неможеш да ги задържиш.....
виж...сако имам такива съседи....е друго нещо, но слава богу моите са нормални хора:)

И аз като вас се ужасявам от такива неща. Къса ми се сърцето!

Но трябва да знаете, че имате право да вземате отношение в такива ситуации. Можете да се обадите в Агенцията за закрила на детето. Ако реагирате навреме, те веднага ще изпратят човек.

Потресена съм от всички истории до тук !!! Наистина е ужассно да го видиш със собствените си очи и да се чувстваш безсилна. Нека и аз да ви разкажа на какво бях свидетелка: Едно момиче от студентските общежития роди момченце с 1м по-малко от моето. Децата ни нямаха и годинка, когато нейното се разболя и повърна на килима. Боже какви шамари и ритници последваха, защото килима бил изцапан         Детето плачеше и протягаше ръчички и викаше "мама", а тя продължаваше да го млати      , а след това женски бой гледали ли сте?   Представя те ли си - детенце на по-малко от годинка и е болно.......                

Ужас!!! Какви са тия родители и дядовци!!! Това възрастни хора ли са изобщо!!! Горките дечица...
Аз по-миналото лято бях свидетел как на плажа една майка до нас нарита момченцето си, защото влизало във водата (бяха само на метър разстояние, как да не се намокри детето!). Беше около 3-годишно. През цялото време му крещеше: "Бронхопневмония да та тръшне дано! Изрод! Чума!" и разни подобни... Накрая на се стърпях и й се развиках да престане! Да не мислите, че имаше ефект?!!! Продължи да го бие и обижда! А то горкичкото я прегръща и й вика "Мамо, няма да правя вече така, мамо, моля ти се, много те обичам, мамо!". И тя: "Аз те мразя, ти не си мое дете, махай се!!!" Просто нямам думи...

Стига бе хора    
Как може такива неща , отвратително е !!!
Аз лично не съм ставала свидетел на подобно насилие над деца и се замислих наистина , как би трябвало да реагирам в подобен случай , какви телефони трябва да знам и т.н. ......

Би трябвало да с еобадиш на Агенция закрила на детето!
Телефоните са различни за всеки квартал в София и град в страната. Можеш да ги вземеш от интернет, от сайта на Държавна Агенция за Закрила на Детето

Мой личен съвет е да не разчиташ много на тях - няма да помогнат с нищо.

Другия вариант е полицията.
Там също ще ти кажат да си гледаш работата.

То май няма къде  
Подминаваш поклащайки глава и това е. Молиш се за малко повече разум в главите на тези хора и толкова.

Аз много плаках когато пред едно районно (няма да споменавам кое) докато полицаите се разправяха с майката, едно куче - очевиден представител на породата пумияр, захапа детето и за дупето и му дърпа панталона. Детето се разпищя, майката се опитва да го успокои и плаче (тя беше там защото бяха закопчали мъжа и и се молеше да го види) а полицаите се заливат от смях. Единия даже имаше наглостта да каже : Накарай това дете да спре да пищи! А то милото в ужас от болка, че и кучето продължава да се навърта наоколо.
Никой, казвам ви никой не направи нищо за да успокои детето. Дори и майката му се скара да спре да пищи - това защото ако детето продължава няма да могат да видят бащата и жената нямаше особен избор освен да се скара на детето
Мисля, че е излишно да уточнявам, че става въпрос за роми.
За мен обаче това си е реалността за всеки независимо от расата. Ти си зависим от инстанциите и за да се нагодиш потъпкваш себе си и децата си.
Заради мизерията и немотията се изнервяш, стискаш зъби и търпиш а парата изпускаш в къщи и то наказвайки най-невинните.
Мисля, че е крайно време хората и управата да се замислят за последствията от постъпките и решенията си. Жалко, жалко, жалко, но факт - невинните и беззащитните страдат най-много