Перфектните

Ами ти определено имаш доста ниска самооценка.
А  ,този коментар ,че са здрави ,децата им също ,просто ме ужаси.Не мога да повярвам ,че има такива хора.
Научи се да се приемаш такава ,каквато си ,не живей в състезание с идеалните при положение ,че ти си предубедена ,че си обречена в него.Живей си своя живот и остави "идеалните" да си жиевея   те живота.Радвай се на това което имаш......... .Никога не знаеш някой друг какви проблеми има.

По-щастлива ще си ако перфектните станат по-малко перфектни, а ти си останеш смотана.
Ако е така просто си комплексарка. Съжалявам че ти го казвам, но е така
Примири се че винаги ще има по-умни, по-богати, по-красиви и по-стойностни хора от теб. Ако не можеш просто има риск да се поболееш от злобичка.

Съгласна съм с мнението на Как`Сиика.
Надявам се никога да не изпитам твоята завист.

Пази, Боже, от такива хора!
Кака ти Сийка много хубаво го е казала.
Перфектни хора няма. Да, отстрани нечий живот може да ти изглежда като в приказките, но сигурна ли си в това.
На тези хора може да не им се налага да си измислят истории, защото гледат позитивно на живота и успяват да открият хубавото, а не лошото в него. Животът може и да ги е сривал, но те да не са "били барабан", а да са се вземали в ръце. Може да не се е налагало да спят с някого, защото са се стараели, учили, работили - не по 12, ами по 24 ч. на ден.
Какво като имат перфектни мъж и деца. Завистта помага ли ти да имаш същото?
Откъде знаеш колко са здрави и безпроблемни?
Защо, щом се чувстваш под тяхното ниво, не се опиташ да ги достигнеш, вместо да се самоижяждаш.
Защо, вместо да използваш магически фрази, не използваш времето да направиш думите реалност?
Чувала ли си, че мисленето определя битието ти/живота ти. Сама си вредиш с това.
Аз пък се моля да те познавам, защото това би били условие да няма втори човек, като 1 моя позната. Защото, за жалост, аз познавам една такава жена, като теб. Изпълнена с комплекси и омраза, която успя да изрече най-отровните думи, които някога съм чувала. Имах етап от живота, когато всичко изглеждаше добре - бях щастлива и постигах много неща със собствените си усилия (просто не съм разтръбявала какво ми е коствало постигането на тези успехи) и тогава изгубих момченцето си. И тази особа каза, че се радва, защото най-после съм била видяла, че животът не е розов и подобни. Това същество отдавна не е между моя приятелски кръг, животът си върви (с всички низове и спадове), а скоро разбрах, че преди година са открили, че тя не може никога да има деца. Боли ме за нея защото това е огромна болка за една жена. Но, дали това не е повлияно от нейната злоба и от радостта за моята загуба  ...
Гледай позитивно на живота. Радвай се на това, което имаш. Вярваи, че можеш да постигнеш повече и го постигай. Не се сравнявай с другите и не завиждай на щастието им, за да не изпиташ болките им. Живей своя живот и не го пилей в негативизъм. Бъди щастлива.

Много сериали гледаш

Перфектни хора няма .
Поне аз мисля така.

абе то и аз създавам такова впечатление,поне така ми казват,ама мислиш ли ,че всичко ми е наред.

Скъпа гостенеке,недей така!Сама си тровиш душата !Поработи над себе си!Разгледай собствения си живот и ще видиш,че и ти имаш победи .Явно живота ти е бил труден и си натрупала горчилка,но не си дослагвай с тази завист .Помисли над няколко неща:
1-во.Няма перфектни хора.Та ти направо ги изкара богини.И това те дразни ужасно.Това ме кара да мисля,че ти не ги познаваш от близо,защото мамите са прави-зад кулисите нещата не са така лъскави.И в това няма нищо лошо.Това са нормални човешки същество.Би било много скучно,ако всичко е идеално.
2-ро.Не мисли върху това какви са те,не се сравнявай,а се  опитай да се гордееш с това, каква си ти .Със сигурност има неща,за които може би дори тези жени ти се възхищават,но ти си заета да се ядосваш на тях и неможеш да се порадваш на себе си.Не си сигурна в себе си ,защо?Някой тъпанар ли ти внуши ,че си нищо и те заряза ли, какво?
3-то.Били много интелегентни,затапвали те и ти се усмихвали мило-с един поглед ти казвали,че си им ясна.Това е само в твоята глава-ти си мислиш,че си им ясна.А те може да ти се усмихват,защото си им симпатична просто!И като гледам не си проста,защото правописа ти е много добър,което означава,че на училище си ходила с главата -не само с  краката.
Стига бе ,момиче!Не си права !Научи се да уважаваш себе си,за да те уважават и другите!Що не дадеш друга насока на чувствата си-вместо да ги мразиш ,ти им се радвай на тия ''перфектните''.Възхищавай им се за това което са,щом ти харесват.А щом им завиждаш,значи наистина ти харесват!Кажи им евала,мацки!Супер сте !И ще видиш как ще ти олекне
на душата!И давай напред!Зависта е гадно нещо и трябва да я изхвърлиш от душата си!И първата крачка е да си признаеш пред себе си-ДА !АЗ ИМ ЗАВИЖДАМ!И от там вече ще започнеш да се бориш със себе си,за да се отървеш!Чак ми е жал за теб.А пък горките жени,които те си знаят колко са перфектни,ще вземат да се разболеят от лошата ти енергия.Поне за здравето им не мисли,моля те!Още повече,че са мили с теб,както си писала.
Айде усмихни се!Живота е прекрасен и започни да му се радваш!Не си губи времето!Незнам нищо за теб,дори на колко години си,но със сигурно има за какво да харесваш и себе си и да не се мачкаш така .
Да започнем от правописа-поздравления!  

Винаги съм била на мнение,че човек трябва да разрешава своите проблеми и да се стреми към по-висши идеали,а не да гледа тоя и оня какво има и как изглежда.Докато си тровиш душицата с това нищо няма да постигнеш.Замисли се за своя живот,обърни внимание на себе си,на семейството си и тогава нещата ще се променят.Явно е,че си злобна(съжалявам),докато самата ти не се промениш,не очаквай нищо хубаво от живота.

Освен това те,перфектните жени не знаят що е анонимност.
Ето къде е ключът-пробвай веднъж да кажеш истината,без да се покриваш.Това може да е твоята първа крачка към перфектността.

А сега де! Тя твоята малко като на шопа :" Я не сакам я да съм добре, само сакам къде на Вуте да му е зле". Момичетата са прави перфектни хора няама. Има и по-умни от нас, и по-хубави и по-подредени. - така е живота е шарен. Човек трябва да наблюдава другите за да има стимул да ги настигне. Защо не кажеш "тя е по-дора от мен я да взема да се постарая малко повече и аз", ами веднага те дразни. Дай си реална преценка за способностите си - човешките възможности са почти безкрайни ако много искаш нещо значи можеш да го направиш. Ама ти май само завиждаш и не искаш да положиш никакво усилие. Ми и аз завиждам на сройните и слаби жени - ама ей така просто ги "облажавам" както казваше баба ми. Само че аз знам че нямам волята и упорството да тренирам и да отслабна така и не им се дразня. Ми така де кой ми е крив, че ме мързи. Вместо да хабиш емоции в "дразнене"  опитай с положителна нагласа. Всичко се случва първо в главата ти.

Мисля, нещо ти е натопорчено просто. И аз съм изпитвала на моменти разни такива чувства, ама не съм им се оставяла... Ще ти мине, когато обаче ти решиш.
Ако не е някоя конкретна сега, в друг момент нещо друго ще те кара да се мъчиш сама себе си.
Хубаво е човек да има идеал и да го следва, но още по-хубаво би било този идеал да е постижим и да ти е приятно да го следваш, без да жертваш собствените си "хубости".
Като се сравняваш с тея перфектните, нищо хубаво ли не видя в себе си? Махни черните очила и съм сигурна, че ще видиш...
Дерзай, не се давай...

Това е , защото са обичани като деца, родителите им са изградили техния силен дух, вяра че света е добро и сигурно място........Обичай детето си, раздавай се за него, направи света му красив и то ще стане от тези уверени хора, от които ти не си успяла да бъдеш 

имам принцип да не пиша в анонимни теми и да не отговарям на анонимни постинги, но
очевидно анонимния потребител е регистриран тук или прилежно чете, защото е пуснал темата на точно място, а именно в този подфорум; това ме навежда на мисълта, че темата е пусната срещу някой друг форумец - това е от ясно по-ясно. хубаво е като имаш проблем с някого да идеш и да му го кажеш, явно ти се иска ама не ти стиска.
все пак всяка една от нас може да си има едно наум - защото според мен всяка една от нас може да се окаже че е всъщонст обектът на завистта.
иначе подкрепям всички мнения - много добре казано.