Октомврийски книжен клуб

И аз мисля, че темата беше създадена с идеята за романи, а не нехудожествена проза или на английски non-fiction. За non-fiction, предполагам имаме най-разнообразни интереси и си четем такива заради работа или друго. Но пък можем да изберем различни жанрове от романи--фентъзи, трилъри, literary fiction и т.н.

По принцип, за книжните клубове е добре да се избират книги, които предразполагат към дискусия, поне в моя скромен опит от клуб в реалния живот. Обикновено такива съдържат някакви по-значими социални теми и т.н.  Първите няколко книги, които четохме, като "Момичето с гръмовния глас", предизвикаха интересни коментари. Съгласна съм с мнението горе, че чиклитите са много предвидими и не създават предпоставка за обсъждане. Когато имахме трилъри (2 пъти), мненията бяха много кратки и от сорта, "Да, хареса ми".  Ами какво да се коментира на трилър?

Аз лично не чета любовни романи или чиклит.  Не бих участвала в тяхната дискусия. Но пък ако мнозинството си ги гласува и избере, може да си ги дискутира на воля.

P.S. Две книги на месец не е практично и трудно ще се поддържа насока. Подкрепям да останем с една книга на месец и 2 разказа.

Предлагай на воля, до сега (май) няма случай да съм пропуснала предложение Един от бонусите на темите по 4-5 страници Обикновено в средата на месеца подсещам, около 20то число пускам анкета за 3-4-5 дни, просто този месец беше малко по-пришпорено

Аз познах на 50% кой е убиецът. Малко се разочаровах, че беше една идея предвидимо за мен.
Не си падам по чиклит книжки. Четох последно на Анна Тод "След".. ох, ами можех и без нея 🙂 Не знаех, че може да предлагаме списък с книги за четене. Ще потърся и ще се включа с предложения. Пращат се на лично или.. да предлагаме в дискусията последно?

Kateto-S, просто си пишем предложения тук в темата, които Inferiya е така любезна да издири из всички страници и да сложи в месечната анкета.

Някой не е чел правилата По-лесно ми е тук, честно казано, така ако забравя нещо има повече шанс някой да ме подсети А и са ми на едно място

Признавам, четох ги на две, на три 🙂

На мен всичко в клуба ми харесва и най-вече, че стигам до книги с едно приятелско намигване, които съм пропуснала в океана от заглавия. Плувам в различни за мен жанрове и ми харесва.
Миналия месец така и не довърших "Един аристократ в Москва", започвах на два пъти и все на едно и също място ме губеше, а вървеше леко.
Но в никакъв случай не е по вина на книгата, просто тия месеци съм се вглъбила в книгите си с билки и илачи.
Така, че поне разказите за октомври ще ги всмукна като глътка свеж въздух.
Агата съм я чела преди 20 години като ученичка в училищната библиотека, но я обожавам. И за хората с афинитет към нея препоръчвам автобиографията й - дебело изкушаващо четиво.

Привет! Следя ви известно време с голямо удоволствие ...в момента чета Проходът на Джъстин Кронин -накратко...апокалиптична история за вирус и краят на света ,нищо ново ...но ми е много интересна
Киндъла от от няколко месеца ,ако не и повече поддържат epub формат и не е необходимо конвертиране в моби ....направо се родих...

Ха-ха. И аз! Но не се разочаровах.

От гимназията или първите университетски години не се бях докосвала до А. Кристи. Радвам се, че прочетох една от последните й книги за Поаро. Почувствах се уютно в този отдавна отминал свят, в място, в което обитателите се познават добре, с интересни характери, добри обноски (в повечето случаи), и приятни светски разговори. Ще се върна към някои от романите й със сигурност. Началото беше малко тромаво за мен, но след става по-динамично.

Този месец ще продължа да се плаша с "Тhe only one left" на Райли Сейгър. Не е точно хелоуинска тематика, но пък е трилър за стара, странна къща, в която се случват странни и страшни събития. Надявам се да е добра като първата му книга.

Да коментирам и аз предложенията. В последните години чета леки романтични романчета, харесвам и чиклит. Купувам от книгите със списание, и то определени. Харесвам Нора Робъртс,  тя пише трилъри, но в женски стил.   Трилъри в стил Стивън Кинг не са ми по вкуса, нито езотерична литература.

Прочетох книгата, тя се оказа доста кратка. С Киндъла е малко по-сложно да се усети, знаете.
Амиии, чак се чудя откъде да почна. Аз гледах филма през септември и, честно казано, ми беше много трудно да го проследя. Другите два филма на Кенет Брана повече ми бяха харесали - като кинематография и като сюжетно богатство.

И заради това, че бях гледаха филма, се чудех дали книгата ще е същата, дали ще знам нещо предварително. Е, честно казано, чак към края се сетих кой е убиецът. Оп, и аз като вас - на 50% познах. Чудех се какво имате предвид с тези 50%. Сега вече знам, но няма да обяснявам, че ще бъде грубо разкриване.

В книгата също ми беше трудно да проследя кой, какво, къде, кога... Някак ми се стори, че Поаро е леко изветрял (което определено беше впечатлението ми от него и във филма) и това отново ми беше неприятно, защото той се радва да статус на митичен герой при мен (наравно с Монк и литературния Шерлок).

Стори ми се, че има разни ненужни неща. Мда, съвсем неинтелигентно казвам "неща", защото се чудя какво точно - думи ли, обяснения ли, описания ... Някак твърде много "дрънкане" ми дойде и някои дами ми досадиха. Ще се отклоня да кажа, че на мен принципно дамите често са ми досадни - в изкуството също, както и в истинския живот.

Иначе - опитах се да внимавам за "логически несъответствия", за които deaf спомена по-рано (между другото - прочетох коментара, към който ме насочи, благодаря ти) и сякаш не намерих такива. Имам предвид, че всяко странно "нещо" намери добро обяснение и основателно място в сюжета и пъзела. А може моят типичен уклон да съм над детайлите, т.е. - да ги пропускам или просто да не ги схващам, да се е проявил.

Сега минавам към разказите - този месец е направо празник за мен - все любими мои автори. Едгар По ми е от най-любимите творци и много му се радвах и като читател, и като студентка. С него имаме разни общи неща (като почнем от зодията ), заради което ми е още по-мил и винаги ме изпълва с тъга (която пък ме прави щастлива и това може да го разбере друг козирог с поетични наклонности). Помня разказа донякъде, но не с подробности, затова ще се радвам пак да се срещна с типичните тройки епитети и сензационните думи, по които той си пада.

Аз чета и бавно напредвам, че нямам много време, обаче какво по ягодите беше това с компютри, екрани, информация??? Какви компютри по времето на Поаро? Направо подскочих от изненада като го прочетох това.

Прочетох разказите и книгата. Със срам признавам, че не съм чела нищо от Кристи и По. Но разказът на По много ни хареса, а и научих 2 нови думи

Книгата е от 1969, доколкото разбирам и действието се развива тогава или греша?
Ако се развива тогава, то компютри има от много преди това, дори по време на ВСВ са били ползвани за изчисления.

Изчислителни машини, да, но не и компютри. Даже не са се наричали така.

Compute = изчислявам.
Думата компютър като машина сe използва още от началото на 19в.

It was only from the end of the 19th century that the word began to take on its modern-day meaning, a machine that carries out computations.

https://www.taurho-transcribes.co.uk/origins-of-the-computer/
https://www.oed.com/search/advanced/Entries?textTermText0=Comput … ermOpt0=Etymology