ХАМАС нападна Израел

Точно по темата, защо неговата политика е такава се говори и в това изключително информативно интервю. 1 час е, но конкретно, причината за политиката на Стармър е, много просто и директно казано, неговите гласоподаватели, които той ще загуби, ако започне да казва истината и вземе да изрази подкрепа за Израел. А истината той я знае, не според мен, а според човека дал интервюто.

Полковник Ричард Кемп е бивш командир на британските сили в Афганистан, експерт по борба с тероризма.
Кемп се позовава на десетилетия военен и разузнавателен опит, за да обясни как антиизраелската пропаганда е заразила медиите, политиката и дори въоръжените сили. Той разобличава малодушието на западните лидери, мълчанието на Би Би Си и опасните електорални сметки, подхранващи политиката на помирение. Разкрива лъжите около Газа, заблудата за две държави и моралния провал на Великобритания пред лицето на джихадистките заплахи.
Демографията е променена, от там гласоподавателите, от там и политческите мотиви на Стармър.

Катар ще инвестира близо 11 милиарда евро във френската икономика през следващите 5 години.
11 милиарда евро.
Катар е най-големият политически и финансов поддръжник на ХАМАС — организация, която ЕС, САЩ и други държави класифицират като терористична.

Нидерландският политик Герт Вилдерс се подигра на решението на Франция да признае палестинската държава:
„Успех, Еманюел Макрон и Франция! Честито самоубийство!“, обърна се той към френския лидер.
В публикацията Вилдерс подчертава югоизточното крайбрежие на региона Прованс-Алпи-Лазурен бряг в червено и пише: „Тук ще бъде новата палестинска държава. Големи части от Франция вече са ислямски.“

Специалният пратеник за мирни мисии Стив Уиткоф, в X, но мисля, че вече всички/повечето медии го отразиха.

Решихме да върнем екипа си от Доха за консултации след последната реакция на Хамас, която ясно показва липса на желание за постигане на прекратяване на огъня в Газа. Въпреки че медиаторите положиха големи усилия, Хамас изглежда не е координиран или действа добросъвестно. Сега ще разгледаме алтернативни варианти за връщане на заложниците у дома и ще се опитаме да създадем по-стабилна среда за народа на Газа. Жалко е, че Хамас действа по такъв егоистичен начин. Решени сме да сложим край на този конфликт и да установим траен мир в Газа.

Емили Дамари разказа пред „Дейли Мейл“
(Съкратено)
Бившата британско-израелска заложница Емили Дамари разкри в петъчно интервю за „Дейли Мейл“, че един от похитителите ѝ се е отнесъл толкова жестоко с нея, че тя е обмисляла самоубийство. 

„Те бяха най-лошите хора“, каза тя. „Най-лошото семейство. Подиграваха ни се и ни се смееха. Казваха ни: „На никого не му пука за вас.“ Криеха храна от нас и ни казваха, че никога няма да напуснем Газа.“

Когато терористи я отвлекли от дома ѝ, заедно с приятелката ѝ Гали Берман, терорист прострелял няколко от пръстите ѝ, докато убивал кучето ѝ Чуча.

Когато терористът ѝ казал, че ще я заведе в болницата, Дамари разказала как е „разбрала, че това няма да е израелска болница“ и му казала: „Не, не, не, застреляй ме!“ Не исках да бъда отвлечена, предпочитах да умра"

След като е транспортирана до Газа и отделена от Гали, тя е откарана в болница Ал-Шифа, където терористите ѝ казват, че е по-ценна за тях жива, отколкото мъртва.

Лекар се представил като „д-р Хамас “ и след това ампутирал увредените ѝ пръсти под обща анестезия, след което зашил нервите на ръката ѝ, причинявайки ѝ значителна болка.

След ампутацията тя обясни, че е била отведена в дома на терорист и настанена заедно с брата на Гали, Зив, съпругата на терориста, и шестте им деца. Едно от децата, само на 14 години, е носело пистолет, разказа тя.

Докато е била в тази къща, ѝ е било позволено да се изкъпе само веднъж и не са ѝ дали дрехи за преобличане. Зив Берман и Дамари по-късно са били преместени, след като къщата е била ударена при въздушен удар.

„Мислех, че съм в рая“, каза Дамари. „Видях едно голямо огнено кълбо и после вече не виждах нищо. Навсякъде беше прах.“

След 40 дни със Зив, двамата били разделени и тя била транспортирана, преоблечена в традиционни дрехи. Отведена е в „град“ от тунели до малка клетка, съдържаща пет жени заложници, включително осемгодишно момиче.

„Беше вонящо, горещо, влажно и мокро. Не можеш да свикнеш с това“, каза Дамари, описвайки как стените са били покрити с хлебарки. „Пускат те до тоалетната веднъж или два пъти на ден – имаш дупка в земята. Мирише ужасно... Няма течаща вода, само бутилка с вода от един галон.“

„Бяхме напълно обградени от терористи. Пет момичета. Те имат оръжия. Те са по-силни от теб. Могат да правят каквото си поискат, когато си поискат“, каза Дамари, обяснявайки, че е трябвало да крие сексуалната си ориентация. „Криех това за себе си, защото знаех, че е по-лошо от това те да знаят, че съм еврейка или израелка – щяха да ме убият.“

Тя описва как терористите щели да я разпитват защо не е омъжена и щяла да обясни, че има трима братя, които я защитавали.

През целия си престой в плен, Дамари разпитвала охранителите и веднъж попитала терорист какво ще направи, ако разбере, че брат му е гей. Охранителят отговорил, че ще го „убие“, защото „е болен“.

След три месеца в тунелите, Дамари обясни, че е била преместена на около 30 различни места.

Терористите използвали видеорегистратори като импровизирани охранителни камери, за да ги наблюдават и да ги оставят в домове, пълни с експлозиви, за да бъдат убити, ако израелските отбранителни сили се опитат да ги спасят.