Както и да е, ако наложим начина на справяне на западното общество с всички новодошли в Европа и го приложим там... ми не мисля, че се справяме адекватно честно казано, в БГ си го казваме свободно, но явно и в Германия ще се покаже вече недоволство в тази посока, колкото и да се мълчи и да се правят на коректни.. Всичко звучи много хубаво - да се образоват, да могат да работят, да се управляват от нормални хора - ама всичко това не става от днес за утре - това виждаме и в нашата държава колко години отнема - 34 години са минали от 1989... и процеса да можем да пътуваме, работим, учим навсякъде беше много дълъг и никой не ни го даде на готово - колко изисквания трябваше да се покрият, колко пъти трябваше да се доказваме....И в Африка ми направи впечатление тяхното мислене - ама защо не ни давате да пътуваме и да дойдем свободно да работим в Европа - ама , чакай малко бе, на мен кой ми е давам да ходя в Европа само преди 20 години, аз можеше ли да уча там ако искам...? Замислете се колко неща ни бяха забранени съвсем до скоро. Всчико отнема време и си има цена и изисквания, която трябва да се спазят.... Та кой ще ги чака палестинците всичкото това време, наложено в тяхните желания и среда имам в предвид, като те са със съзнание на терористи и това е единственото, което ги интересува и така си решават проблемите... Някъде в миналото жестоко се е скъсала нишката с всякакво нормално развитие и момента ми се струва тотално изпуснат за контрол и каквато и да е била положителна промяна. Кой е виновен в цялата ситуация ми се струва тъпо да се търси, а по - скоро да се търсят решения. Очевидно такова не е намерено толкова години...
А за Израел - със сигурност трябва да се притиснат и да се спазват поне териториите отредени за тях... Каква им е целта с такава политика не разбирам, освен да си навлечеш още повече неприятности....
Naneto, съгласна съм с теб.
Какво да се прави - аз очевидно нямам рецепта. Мисля, че трябва да се прави, каквото трябва, за да се защитят нормалните хора (с цялата условност на израза). Понякога това включва и тежки решения, и страдания.
Но не трябва да е самоцел и не трябва да бъде водено от омраза и генерализации като "ама те са мързеливи животни, трябва да се избият".
Ако конкретен някой е получил шанс и е мързелив - да си ходи. Ако го е използвал, за да се развие - да му се помогне.
И трябва да се мисли в перспектива - така че да не създаваш повече проблеми, отколкото решаваш.
Интересно е, че правиш паралел с нашата действителност. Да, една част от хората се оправят всякак - пътуват, учат, борят се, не се оправдават с другите. Но те са - колко? 20%, 30%, 50% - от всяко общество, което търпи катаклизми?
Без да искам да политизирам излишно - ама изпадналите постепенно стават я от "Атака", я от "Възраждане", я нацисти, я от Хамас. Щото за мен това е много подобен процес по отношение на случващото се в човешките глави.
Да, обстоятелствата варират и се надявам крайният резултат - също. Но като механизъм се вижда доста консистентно, поне в моя живот.