Къде е тънката граница между профисионалния и личен живот, извън задължителното време на работното място умело се налага идеята, че фирмата сте едно семейство, наскоро в международното проучване което правят във фирмата ни имаше въпрос дали имате най-добър приятел на работното място. Аз съм на мнение, че трябва да има добра работна атмосфера, но човек трябва да разграничава личния от професионалтия живот, да внимава какво споделя и говори. Следя един психолог, който разказваше за случай от неговата практика и съсипана кариера на негов клиент, защото всичко което е споделил на своя приятел в работа си е предадено на шефа му и от там многото съпътстващи проблеми. А друга е темата той какво реално е казал, а другия предал. Лично аз съм против и тиймбилдингите за "разчупване" на междуличностните отношения, считам, че прекомерния обикновенно двудневен контакт не носят позитиви, особено поляти с обилно количество алкохол. Игри които понякога могат да са опасни, така моя позната остана с траен проблем за цял живот от отборна игра. Да, парти по някакъв повод, Коледа чудесно, но с мярка.
Така че жената изслушва, подкрепя, поддържа духа и баланса. 
Може би и другите колеги биха казали същото.Другите колеги също са готини. Бих казала, че ние сме си отборни играчи. Задълженията ни често се преплитат, някакви задачи се прехвърлят и се наместват графици, което винаги става лесно, без спорове и някак си от само себе си, така че - стиковали сме се. Също сме склонни да си правим услуги и в извънработно време - някой някого да закара, пари назаем за закъсал човек от колектива и т. н. Може би е от значение, че много от хората са сингъл и те нямат на кой да разчитат освен на приятели (или приятели/колеги).
Има случаи някой да харесва някого, но май са едностранни. На тиймбилдингите не знам да е ставало нещо неприлично.
