Кожусите бяха от овча кожа, през '80 те бяха много модерни. Носеха ги тираджиите, майка имаше от Иран, струваше 300 лв или долара, по вероятно да са били левове, долари нямаше свободно по онова време. Кожухът беше медено кафяв, с огромна яка и коланче на кръста. Боже, какви работи помня...
- Публикувана: 17 окт. 2023, 14:18 ч.
- Последно мнение: 1 ян. 2026, 11:47 ч.
Снимки – спомени от близко и далечно минало - 3
Кожусите бяха от овча кожа, през '80 те бяха много модерни. Носеха ги тираджиите, майка имаше от Иран, струваше 300 лв или долара, по вероятно да са били левове, долари нямаше свободно по онова време. Кожухът беше медено кафяв, с огромна яка и коланче на кръста. Боже, какви работи помня...
Доколкото си спомням дясната сграда е имала нещо общо с ДС
Това е - Московска 5
И дори и Георги Минчев я споменава в песента си
Музикантска съдба
Един скъсан блу джинс и една китара
за четвърт век на сцена това ми е кяра.
Но както казваше баща ми музикантска съдба,
благодарен съм му все пак че не ме разколеба. „
Пък и важното в живота е приятели да имаш
и повече да даваш от колкото да взимаш.
Важното в живота това е любовта
а богатството и славата те са суета.
Музикантската съдба обаче не е за всеки
и наистина така е не по дискотеки,
а в мазето на Московска 5 най-добре
човек можеше истината сам да прозре.
https://www.youtube.com/watch?v=u4HeXuwOINU
Това е - Московска 5
И дори и Георги Минчев я споменава в песента си
Музикантска съдба
Един скъсан блу джинс и една китара
за четвърт век на сцена това ми е кяра.
Но както казваше баща ми музикантска съдба,
благодарен съм му все пак че не ме разколеба. „
Пък и важното в живота е приятели да имаш
и повече да даваш от колкото да взимаш.
Важното в живота това е любовта
а богатството и славата те са суета.
Музикантската съдба обаче не е за всеки
и наистина така е не по дискотеки,
а в мазето на Московска 5 най-добре
човек можеше истината сам да прозре.
https://www.youtube.com/watch?v=u4HeXuwOINU
Не само, че е имала общо с ДС, но и там, в подземията са "обработвали" хората преди да ги вкарат в лагерите. От мноого години насам обаче сградата е собственост на Централния държавен архив.
Между другото в студентските си години и малко след това посещавах барчето на последния етаж.
Прекрасен изглед има от тези тераси горе.
Между другото в студентските си години и малко след това посещавах барчето на последния етаж.
Прекрасен изглед има от тези тераси горе.
Това са железничарските фенерчета. На другите имаше само един цвят.
Татко беше военен, вероятно и те са ги ползвали в работата си. Но никога не съм се сещала да питам за какво му е било, важното е, че ми даваше да си играя с него.
