Точно Видин е.
- Публикувана: 17 окт. 2023, 14:18 ч.
- Последно мнение: 16 юни 2024, 10:50 ч.
Снимки – спомени от близко и далечно минало - 3
Пловдив,х-л Тримонциум,80-те год.
...
...
Това е Бумбарникът (или Бумбарната според други). Прекрасно мяста, стига да не живееш в непосредствена близост!
Работеше от средата на април до средата на октомври, с жива музика, с една-две нови песни на сезон, останалото - едно и също. Намразих завинаги "Мишел", "Сузана", "Либерта" и прочее шлагери.
Иначе беше готино място, ако не се лигавиш с разни салати и гарнитури, а се придържаш към плато мешена скара, хляб, каничка бяло вино и лимонада, в средата на 70те вечеря за трима беше към 3-4 лв. Сервитьорите питаха дали желаеш да ти препекат филиите на скарата.
Приблизително през час минаваше един дебел, мургав чичо (забравила съм му името) с табла на врата и предлагаше "Цигааари, фъстъъъчки". За час обикаляше района - градината на ресторант "България" (където сега е Хепи", бирария "Златния елен" (с/у Макдоналдс), ресторант "Москва" (сегашния Ориндж) и бирхалето на "Каменица" (до надписа Together).
През кината не минаваше, там си имаше други "агенти", особено пред лятното кино, където сега е ресторант "Хемингуей". Те направо си разпъваха масички.
В края на 70те в ресторантите явно се усетиха, че изпускат хубава ниша, започнаха те да предлагат ядки и му секнаха бизнеса. Понякога старите сервитьори в Бумбарника го пускаха, уж е влязъл без да го видят, но явно ги глобяваха, защото после взеха да го гонят.
Ах, манифестациите!
Помня как майките ни обличаха с нови, чисти и изгладени дрешки. Момичетата - с плитки и панделки. Нови чепици задължително
и цветя, много цветя.
Тръгваме от училище, стигаме почти до центъра, след което ни отбиват в някоя малка странична уличка, да изчакаме да ни дойде реда.
Около 5 минути стоим мирни. И се почва- играем на гоненка, настъпванка и каквото се сетим.
В резултат - когато ни дойде реда сме заприличали на алкохолици - размъкнати и раздърпани, от цветята почти помен няма.
И в тия вид минаваме пред важните другари и другарки на трибуната. 😂
Помня как майките ни обличаха с нови, чисти и изгладени дрешки. Момичетата - с плитки и панделки. Нови чепици задължително
и цветя, много цветя.Тръгваме от училище, стигаме почти до центъра, след което ни отбиват в някоя малка странична уличка, да изчакаме да ни дойде реда.
Около 5 минути стоим мирни. И се почва- играем на гоненка, настъпванка и каквото се сетим.
В резултат - когато ни дойде реда сме заприличали на алкохолици - размъкнати и раздърпани, от цветята почти помен няма.
И в тия вид минаваме пред важните другари и другарки на трибуната. 😂
Току-що се върнах от манифестация, пардон, шествие. Официални лица на трибуна нямаше, те си вървят начело, но възторжени зяпачи отстрани - бол.
Хубаво си е човек да го изживее поне веднъж като ученик.
Хубаво си е човек да го изживее поне веднъж като ученик.
И се завръща 😆
Аз си се харесвам още. Нямаше чалга, нямаше силикон. Бяхме си млади, естествени момичета. Е, някои с по- големи цепки на роклите, а момчетата с много гел, но това беше модно
Като каза gargamela човек с табла на врата, та се сетих за едни лелки, с табли на вратовете, които продаваха закуски по гарите. И викаха с все сила "тооопли закускииии". 
Помните ли ги?
Впрочем, честит празник!
Помните ли ги?Впрочем, честит празник!
Аз, помня!
Мездра на гарата: "Топли закуски, моляяяяя"
Имаше наденица на скара , с питка, кашкавал и тъъънки резени краставица, в хартиена кесийка. Още му помня вкуса и ми се яде.