Нетърпим шум в офиса от колеги

  • 13 302
  • 314
  •   1
Отговори
# 150
  • Мнения: 1 710
Не виждам по какъв начин open space офис с 20 човека в него може да се превърне в комфортно място за работа на човек, който има нужда от тишина, за да се съсредоточи. Все съм се чудила как такива хора успяват да завършат основно, средно, че и висше образование в стаи и зали с поне още 20 други човека. Винаги ли всички са пазили тишина? Умението да се абстрахираш от обстановката би трябвало да се придобива в рамките на средното образование. Разбирането, че светът няма да се промени заради теб, е въпрос на интелектуален капацитет. Претенциите за промяна на колектив, в който явно не се вписваш и очевидно не си желана, ами...те просто говорят за липса на връзка с реалността. Ходенето при шефката с оплаквания тип "госпожо пък те не спират да говорят и ми пречат" от своя страна говори за едно възпитание и манталитет, които са си твърде български, и стоят в сериозен дисонанс с претенциите за стил, класа, възпитание, западност, велика-и-недостижима-квалификация-на-някой-дето-сефте-заработва-по-специалността.

# 151
  • Мнения: 19 651
Досега всички си работили и се смяли в пълна хармония и изведнъж шефът: "Колеги, вече ще пазим тихо и няма да говорим повече - на новата колежка й пречим! Който ще разказва виц на друг, стават и отиват в кухнята!"

Реално?

# 152
  • Мнения: 77 211
По мое време в часовете в училище, и на лекциите в унито, беше тихо. Слушаш си урока, записки си водиш...нормална среда. Цивилизована. Зависи си от учителя, от шефа в разглеждания в темата казус...
Сега що, да не е модерно на врякаш в час, да хрупаш чипс...?
Ако да..жалко.

# 153
  • Мнения: 22 642
Ако задължително трябва да се стига до охкания за манталитет, вие българите, ние надрастналите произхода си и т.н., аз бих насочила вниманието върху явно липсващия разговор в семейството, училището, университета и т.н. за това как в йерархична среда се налага различно поведение от това у дома, как в координатната система на обществото и на колектива няма как всички да са на една позиция, какво означава адаптивност, какво меки умения, как да изкълвеш учебника не те прави добър в работата, че не всеки, когото не харесваме, е простак, че с омаловажаване и обиди към тези, които са ни подразнили, не се издигаме в хорските очи и прочее уж очевидни неща, които обаче ту-там дори не са отчетени като съществуващи.
Нали знаете - едни се учат от чуждия опит, на други им се налага да е от собствен, а на трети колкото и пъти да настъпват мотиката може и да не им се изясни причинно-следствената връзка.
Ако ви е грижа за такъв човек, по-добре му обяснете как функционират колективите, вместо да го бутате към безработицата.

# 154
  • Мнения: 973
Хора, интересувайте се как е работната обстановка, преди да приемете дадена оферта за работа. Компромиси може и трябва да се правят, но не на всяка цена.. Може да потърсите познати или просто да попитате някой в мрежата. На интервютата разпитвайте агенти, HR, прекия ръководител, така както те разпитват вас. Поискайте да огледате работните помещения и евентуално да се срещнете предварително с бъдещите ви колеги. И винаги си имайте резервен план, друга оферта и фонд за спешни случаи. Когато собственика е токсична личност, той се заобикаля със себеподобни. Доверявайте се на първото впечатление и шестото си чувство. Има хиляди места за работа, за да правите компромиси с жизнено важни неща за вашето развитие и бъдеще. Комунизма отдавна отмина и човек има право на избор. Не се пренебрегвайте. Каквото и да е: нетърпим шум, кофти осветление, жестоки климатици, скапани столове, долнопробна техника, интриганти, ниско заплащане, кофти началник, извънредно работно време и т.н. ... - няма нищо по-лошо от токсичната среда. Човек минава през какво ли не, но всяко нещо си оставя белезите и си има цена - вашият живот, здраве и щастие.

Последна редакция: вт, 24 окт 2023, 10:54 от Нърд

# 155
  • Мнения: 2 179
Правилата на поведение са вечни, с времето се променят към по-добро, пример масовото пушенето навсякъде миналия век, днес това се ограничава и не се толерира, но в България си се пуши особено в държавната администрация, дори в репортаж на Господари на ефира показваха в Здравната каса го прави администрацията. Твърдението, че нещо така е било и идва някаква си нова и не я устройва, също не е коректно. Това ми го е казвала колежка, ами тя работела отдавна, новите няма ли думата. Което няма ама никакво значение, кой колко дълго работи, правилата са си правила. Факт е българите са шумни и несъобразителни. Пишете за йерархия, каква йерархия масово се говори на "ти", фамилярничи се, границата е доста размита.
И да при 20 човека в отворе офис може да се работи спокойно. В България не, но аз работя в чужбина и е много приятно и тихо, хората се смеят също, шегуват се, плачат също, защото сме хора и понякога не издържаш, но има граница и ред. Рядко някой казва, моля тихо и от това не следва агресия и заяждане,  извинение и работата продължава. При българите това е манталитет и модел на поведение. Бях на културно мероприятие, седя си кротко, си чакам реда и си говоря със съпругът ми, идва млада жена застава с гръб точно до мен, идват още познатите директно при нея предреждат  цялата опашка, никаква дистанция, аз се дрънах, говорят високо и аз просто още се отдръпвах назад. Как човек да се държи в такава ситуация, защо трябва да се вика, бута, предрежда и това не е някакво изключение, а нормално поведение. И аз считам, че тези неща трябва да се учат в училище, защото е трудно да дойдат от семейството. Просто повече уважение и съобразителност, това ще подобри взаимоотношенията и работната среда.

Последна редакция: вт, 24 окт 2023, 16:26 от Sephora

# 156
  • Мнения: 19 651
Вече е прието в офисите да се говори на малко име. Не е фамилиарничене, а така си е новата норма.

# 157
  • Мнения: 15 072
Добре, сега в друга държава ли да си търси работа авторката? Манталитетът на южните народи включва викане. Италианци, испанци - колко тихо да говорят?
Авторке, ей я Швеция, там си търси офис среда. Там може и с месеци да не говорят.

# 158
  • Мнения: 2 179
Вече е прието в офисите да се говори на малко име. Не е фамилиарничене, а така си е новата норма.
Да нормално да си говориш на малко име с колегите, но в България много рядко се ползва учтивата форма Вие за обръщение и учтиво, здравословно дистанцирани отношения с висшестоящи и в темата някой беше писал точно за клюките, знаят всичко, кой с кого точно фамилиярничене. Аз не мога да си представя да седна при шефа ми и да си говоря за такива неща, контакта е работен, някакви дребни лични неща и до там.

# 159
  • Sunshine state
  • Мнения: 12 877
А на мен цялата работа ми прилича малко на 'калпава ракета, космосът й крив". Wink

# 160
  • Мнения: 24 916
Хора, интересувайте се как е работната обстановка, преди да приемете дадена оферта за работа. Компромиси може и трябва да се правят, но не на всяка цена.. Може да потърсите познати или просто да попитате някой в мрежата. На интервютата разпитвайте агенти, HR, прекия ръководител, така както те разпитват вас. Поискайте да огледате работните помещения и евентуално да се срещнете предварително с бъдещите ви колеги. И винаги си имайте резервен план, друга оферта и фонд за спешни случаи. Когато собственика е токсична личност, той се заобикаля със себеподобни. Доверявайте се на първото впечатление и шестото си чувство. Има хиляди места за работа, за да правите компромиси с жизнено важни неща за вашето развитие и бъдеще. Комунизма отдавна отмина и човек има право на избор. Не се пренебрегвайте. Каквото и да е: нетърпим шум, кофти осветление, жестоки климатици, скапани столове, долнопробна техника, интриганти, ниско заплащане, кофти началник, извънредно работно време и т.н. ... - няма нищо по-лошо от токсичната среда. Човек минава през какво ли не, но всяко нещо си оставя белезите и си има цена - вашият живот, здраве и щастие.

Пазарът на труда не е еднакъв за всички. Както някои може да имат избор между множество работни места и да имат резервни планове, така други може и да нямат. Ама стажът в сферата си е стаж и може само ползи да донесе и да разшири опциите за избор.

# 161
  • Мнения: 12 198
Кой дава на случаен кандидат да се разхожда из отворения офис, че да видел мястото и колегите? Това е против всякакви мерки за сигурност в големите и сериозни компании. Като ги пишете тези неща, моля мислете малко...

# 162
  • Мнения: 12 935
Нито някой ще те пусне в производство да разгледаш, преди да те назначат 😉

# 163
  • Мнения: 973
Точно в големи и сериозни компании са ме развеждали в офиса. Дори са правели ден на отворените врати. Има си "clean desk policy" и т.н. Разбира се всичко е организирано и няма да те пуснат безпризорен из сървърното или счетоводството например. Говоря от 25 години опит, а мисленето го оставям на вас...

# 164
  • Мнения: 12 198
Наскоро шефа имаше интервю с някаква жена. Беше 10 сутринта, офиса беше пълен с хора, всеки си цъкаше работата. Как пък няма да я разведе из офиса да видела.. Ден на отворените врати е съвсем друго нещо.

Общи условия

Активация на акаунт