при нас е истински хаос 
и големия(8г) и малкия(3г) са във вечно съревнование за лидерския пост 
и големия(8г) и малкия(3г) са във вечно съревнование за лидерския пост - Публикувана: 25 ян. 2007, 21:35 ч.
- Последно мнение: 28 ян. 2007, 23:27 ч.
Детето ми иска все да е първо!!!
Щерката ми е така - иска да е първа, да е най-добра, да е победител.
Опитвам се да го науча,че човек може и да губи,не само да печели,ама пусто не ще да го проеме.
И каката ни е със същата диагноза.Иска всички да я слушат,децата да правят каквото тя каже...Или да си го кажем направо,"все тя да командва парада"
Говорим,обясняваме и уж разбира,че трябва да се съобразява и отстъпва,но само теоретично.На практика промяна няма никаква.
Аз да се намеся малко,така да се каже не с личен опит,но
понеже ние по късно от роднини приятели и т.н си родихме детето,и просто съм забелязала племенниците и на наши приятели децата,в определен период са си такива.Искат да командват и да са те първи,вниманието само за тях.Ами да си призная, аз съм била същата, та и не ме е срам да си призная че и до ден днешен съм такава.Дет се вика дърта магарица на всичкото отгоре и Дева.
Забелязала съм, и по мен де, че тези деца са борбени,но и много лесно се нараняват ако случайно някой друг печели внимание и ПЪРВОТО МЯСТО.
понеже ние по късно от роднини приятели и т.н си родихме детето,и просто съм забелязала племенниците и на наши приятели децата,в определен период са си такива.Искат да командват и да са те първи,вниманието само за тях.Ами да си призная, аз съм била същата, та и не ме е срам да си призная че и до ден днешен съм такава.Дет се вика дърта магарица на всичкото отгоре и Дева.
Забелязала съм, и по мен де, че тези деца са борбени,но и много лесно се нараняват ако случайно някой друг печели внимание и ПЪРВОТО МЯСТО.
Да си призная ние сме зодия Лъв. По принцип те са по-борбени, искат всички да командват. ЛОшото е обаче, че нещо почнахме да излизаме от границите. А в същото време е много чувствителен - мама Бобо - точно както ти казваш! Не дава друг да печели или примерно пръв да излезе от клас, или всякакви такива глупости (то те за мен са такива, ама явно за него не са).
Ще пробвам варианта със семейните игри. Аз когато играя с него не му се давам нарочно, ама другите - определено му дават да бие.
Той ни е първото дете в родата и както се досещате всичко досега беше за него - лели, чичовци, баби, дядовци и сие - все той е на върха. И затова се притеснявам, дали това не е някаква реакция на раждането на бебето, още повече, че и сестра ми роди също. защото като че ли нещата се задълбочиха през тази година в училище.
Ще пробвам варианта със семейните игри. Аз когато играя с него не му се давам нарочно, ама другите - определено му дават да бие.
Той ни е първото дете в родата и както се досещате всичко досега беше за него - лели, чичовци, баби, дядовци и сие - все той е на върха. И затова се притеснявам, дали това не е някаква реакция на раждането на бебето, още повече, че и сестра ми роди също. защото като че ли нещата се задълбочиха през тази година в училище.
Опитай се да му обърнеш внимание върху това, че е приятно да прави нещата, независимо дали е пръв. Просто самото правене е приятно. Избягвай да го сравняваш с други деца - както в положителен, така и в отрицателен смисъл. Говори му, че хората са различни, едни са добри в едно, други в друго, но всеки е важен и ценен.
Състезателната нагласа има и добри страни, но в хипертрофила форма може да отрови живота на човека, а и на близките му. Няма да забравя моя близка, която нахъсваше детето си за първи клас: "И всичките шестици ще са за тебе! За другите деца няма да останат!" Какъв е смисълът на това? Шестиците са някакъв лимитиран ресурс, до който се докопват само някои? Или за щастието е много важно другите да са по-зле от нас?
Състезателната нагласа има и добри страни, но в хипертрофила форма може да отрови живота на човека, а и на близките му. Няма да забравя моя близка, която нахъсваше детето си за първи клас: "И всичките шестици ще са за тебе! За другите деца няма да останат!" Какъв е смисълът на това? Шестиците са някакъв лимитиран ресурс, до който се докопват само някои? Или за щастието е много важно другите да са по-зле от нас?
По темата - съгласна съм със секстет. Аз усещам такава склонност у големия ми син, мисля, че при него е проява на перфекционизъм. Гледам да балансирам, доколкото мога, с вече цитираните приказки. Проблемът при моя син е, че ако не може да направи нещо така, че да е пръв и перфектен, може да се откаже да го опита изобщо. Понякога ни се налага да го побутнем насила за някои неща, за да си преодолее комплекса, че няма да се справи. След като се престраши, е доволен, разбира се.
Играем понякога и ние на "не се сърди човече", както някой вече спомена. За радост точно когато започна да се увлива по подобен вид игри, в училището дадоха възможност за такава извънкласна форма. Записах го и веднъж седмично играе с другите деца на туистър, дама, и др. такива. Харесва му много. След първото ходене брат му го попита дали е победил. Доволна съм, че много спокойно каза "понякога побеждавах, понякога губех, но беше весело".
Не че не може и у дома да играете на дама, "не се сърди човече", шах и други подобни. 
Но поне моят син се стимулира много по-добре в училището и сред връстници, домът и семейството имат друго предназначение.
След училище при нас се предлагат по един час занимания за децата, това е веднъж седмично, по избор и незадължително, заплаща се, макар и не много голяма сума. Могат да бъдат игри, художествени проекти, печене на курабийки, правене на фокуси и експерименти... Различно е. Имаш например някакъв талант, можеш да работиш деца, предлагаш си проекта до местния инспекторат, и ако го одобрят, сключваш договор (временен, предполагам).
На нас лично това с игрите ни беше добре дошло, затова се възползвахме.
Но поне моят син се стимулира много по-добре в училището и сред връстници, домът и семейството имат друго предназначение. След училище при нас се предлагат по един час занимания за децата, това е веднъж седмично, по избор и незадължително, заплаща се, макар и не много голяма сума. Могат да бъдат игри, художествени проекти, печене на курабийки, правене на фокуси и експерименти... Различно е. Имаш например някакъв талант, можеш да работиш деца, предлагаш си проекта до местния инспекторат, и ако го одобрят, сключваш договор (временен, предполагам).
На нас лично това с игрите ни беше добре дошло, затова се възползвахме.
няма нищо лошо в това според мен
аз самата съм така от малка
винаги във всичко, с което се хвана искам да съм най-добра
до момента това ми поведение и въобще тип мислене са ми донесли само дивиденти
разбира се, важно е и да се научи да губи, да прави компромиси, но това става бавно и постепенно
с времето ще осъзнае в кои области е силен и ще се съсредоточи върху тях (с ваша помощ)
харесвам такива деца
аз самата съм така от малка
винаги във всичко, с което се хвана искам да съм най-добра
до момента това ми поведение и въобще тип мислене са ми донесли само дивиденти
разбира се, важно е и да се научи да губи, да прави компромиси, но това става бавно и постепенно
с времето ще осъзнае в кои области е силен и ще се съсредоточи върху тях (с ваша помощ
)харесвам такива деца
Mimi,стана ясно,че всичките ни деца тук искат да са първи. 
Само че въпросът е в какво.Едни да стигнат първи в класната стая,други-първи да вдигнат ръка,трети-първи да кажат нещо.И въпросъте как-дали с лакти и юмруци,дали с чар,дали с напоритост,дали с хитрост.
Един въпрос,много отговори.
Така,както питаш,първата ми мисъл е,няма ли това нещо общо с дисциплината,със отговорностите в училище и не само и осъзнаването им и други такива неща ми се въртят в главата.Ти май спомена нещо за това?
Само че въпросът е в какво.Едни да стигнат първи в класната стая,други-първи да вдигнат ръка,трети-първи да кажат нещо.И въпросъте как-дали с лакти и юмруци,дали с чар,дали с напоритост,дали с хитрост.
Един въпрос,много отговори.
Така,както питаш,първата ми мисъл е,няма ли това нещо общо с дисциплината,със отговорностите в училище и не само и осъзнаването им и други такива неща ми се въртят в главата.Ти май спомена нещо за това?
Що бе, радвай се. И аз бях така като дете. Е чак за класната стая не бързах, ама за всичко останало държах а съм първа и доизвестна степен успявах. Майка ми си умираше от кеф. Мисля, че това качество доста ми помогна и продължава да ми помага в живота. Е.. не съм Лъв, Риби съм, ама пък може да е от Лъвския ми асцендент 
Не знам дали му липсва чак толкова дисциплината или просто гривата го тегли напред - ама мисля, че на моменти чак прекалява. Хубаво е да си амбициозен - ама чак пък толкова...
Бяхме го записали на спорт, обаче много го мързи....... Криеше се по ъглите, не тренираше и реших, че няма нужда да давам сума ти пари и той да си седи в ъгъла.
Сега обаче мисля вариант за някакъв групов спорт - май се ориентираме към волейбола, да видим дали ще помогне.
Благодаря на всички, които се включиха с мнения и съвети от сърце, защото наистина много се бях притеснила онзи ден. А сега като ви прочетох, определено се поуспокоих малко и вече се поформиха някои идеи за овладяване на ситуацията.
Бяхме го записали на спорт, обаче много го мързи....... Криеше се по ъглите, не тренираше и реших, че няма нужда да давам сума ти пари и той да си седи в ъгъла.
Сега обаче мисля вариант за някакъв групов спорт - май се ориентираме към волейбола, да видим дали ще помогне.
Благодаря на всички, които се включиха с мнения и съвети от сърце, защото наистина много се бях притеснила онзи ден. А сега като ви прочетох, определено се поуспокоих малко и вече се поформиха някои идеи за овладяване на ситуацията.
Мим75, а пък аз си мислех, че само моето дете е с такава "диагноза" 
Зодия "Стрелец" е, не знам има ли зодията нещо общо в случая, но той иска каквото и да прави, в игри било, във вървенето по улицата, във влизането в къщи, в игрите с децата и т. н., абе в абсолютно всичко.
И ако случайно не е пръв се дразни адски много даже може да се разреве
Зодия "Стрелец" е, не знам има ли зодията нещо общо в случая, но той иска каквото и да прави, в игри било, във вървенето по улицата, във влизането в къщи, в игрите с децата и т. н., абе в абсолютно всичко.
И ако случайно не е пръв се дразни адски много даже може да се разреве
Това е чудесно!То има много енергия и генетични дадености.Стимулирайте го и разширяваите дейностите,за да се усеща за самооценка и оценка и изразходва енергията.Тези деца много често при не успех търсят причината извън себе си и така изпадат в сложна психическа ситуация.Този процес се заражда около 5 години.Всеки родител трябва да стимулира детето си да бъде първо,но в същото време му изгражда критерии за оценка и самооценка.Така Вие ще го учите как да създава нови реални цели и да ги преодолява , за да бъде пръв.Родителя трябва да прави това заедно с учителите .
Много често деца,които нямат реална изградена оценка и самооценка,бързо падат от сцената на първото място и споделят даже и като по големи,че все някой ги притеснява, с една дума все друг им е виновен.Амбициозното дете,може да бъде радост на даден етап,но ако не се възпитава правилно,може да ви нанесе голяма болка в бъдеще.Това са най-тежките деца за възпитание и често казваме той беше много умен, но не успя да се реализира добре.Чака Ви много работа......пътят е дълъг до влизането на детето в живота,но и много къс,затова научете го да стъпва здраво в реалната обстановка.
Много често деца,които нямат реална изградена оценка и самооценка,бързо падат от сцената на първото място и споделят даже и като по големи,че все някой ги притеснява, с една дума все друг им е виновен.Амбициозното дете,може да бъде радост на даден етап,но ако не се възпитава правилно,може да ви нанесе голяма болка в бъдеще.Това са най-тежките деца за възпитание и често казваме той беше много умен, но не успя да се реализира добре.Чака Ви много работа......пътят е дълъг до влизането на детето в живота,но и много къс,затова научете го да стъпва здраво в реалната обстановка.