Obmisliame razdiala

Много мнения прочетох - и упреци, и изпълнени с разбиране.

 Някой беше писал "като не й е пасвал сексуално защо се е женила". Еми...то нещата не седяха то4но така, не можеш на 19 г да знаеш кой ти пасва и кой не...Имах желание,беше хубаво,но от позицията на времето виждам,че никога не е било нещо превъзходно. Подозориам,че не съм била и истински влюбена,емоционалното отчуждаване, физическото и т.н с годините наистина сякаш доведоха до това да търся тръпката другаде. Не се оправдавам с това, мисля,че човек не може да оправдва усещанията си- или чувсвташ нещо, или не...това е. Морал,принципи и т..н- много.  Казват,че нямам желание да оправя нещата сексуално..не е точно така- тръгнах и на терапевт с тази цел, първо мислех да ида на сексолог,но изчетох доста неща и едни от основните при липса на сексуално влечение се обясняваха с много по-дълбоки, чисто психологически конфликти в човека...Говорих и с терапевта за това, той също ми каза,че не съ мза сексолог, явно имам проблем със секса с точно този човек:((( Просто не мога и да се целувам с него, потръпвам:((( Жалко е, но е факт. От години нямам желание за секс с него, може би 6 вече....можеи  повече. В началото не съ мго осъзнавала такаи  отдавах всичко на умората покрай детето и т.н......Оттук се е появиал и манията ми за чистене по това време, несъзнателно оправдание за постоянна умора и постоянно намиране на занимание, "замазване на очите"......не знам вече, вярно е,че семейството е нещо важно, но аз не виждам изход - да останем заедно означава да се насиля да правя секс, да се правя че всичко е ок / това няма да е честно и към него/ и кой знае од какво ще доведе това, до хлътан в някой навън,търсейки емоции или секс...Нима това е честно и "семейно"(((((

аз бях в същото състояние преди време.По същият начин се чувствах.Само ,че бившият ми съпруг не желаеше той да водим полов живот.Та не сме го правили по 8 месеца,та дори и 1 год и 3 месеца.Той нямаше никакво желоние,предпочиташе да си гледа порно.Разведох се и сега съм щастливо омъжена.