Отговори
# 15
  • Мнения: 3 360
Според мен не смъртта е водеща ,а желанието да увековечим/продължим/името на любим и обичан от нас човек!Аз бих кръстила детето си-не съм суеверна.

# 16
  • Мнения: 7 723
Не вярвам в суеверия, но ако бях на твое място, щях доста да се позамисля  newsm78

# 17
  • Мнения: 6 703
Да, бих. Това са суеверия, а суеверията са идолопоклоничество, което християнската религия отрича.
Ако обаче имаш някакви съмнения и не си сигурна, по-добре не го прави. При всяко дребно нещо ще си мислиш "ето, това се случва, защото го кръстих на починал".

# 18
  • Мнения: 2 381
Не вярвам в суеверия, но ако бях на твое място, щях доста да се позамисля  newsm78
На същото мнение съм.

# 19
  • Мнения: 2 897
Много зависи от това дали самата ти вярваш на тези поверия и дали личният ти мотив е по-силен от тях.Помисли и реши,без да ти влияят други мнения Peace

# 20
  • София
  • Мнения: 107
Когато разбрах, че съм бременна реших да кръстя детето на баща ми. Бях в петия месец, когато то й получи инсулт и почина без време. Кръстиях я на него, защото така го чувсвах и не ме интерсуваха никакви суеверия. Помисли си ти как усещаш нещата и решението ще си дойде само.
Съжалявам за загубата ви.

# 21
  • Бургас
  • Мнения: 443
Момичета,аз също съм в подобна ситуация,само че малко по-сложна.Приятелят ми иска да кръстим детето на неговата майка,която е починала преди 4 години.Не я познавам,връзката ни започна близо година след смъртта й.Баща ми е със същата буква,та доводите му са-хем на майка му,хем на баща ми.Аз си замълчах тогава,защото знам колко я обича,обаче направо изтръпвам при мисълта  Sick Та аз дори не я познавам.Всички казват,че била много свястна жена.Обаче аз съм адски суеверна и както съм чувала неща от рода на:Детето щяло да вземе кармата на този човек,направо не знам-тя е починала от рак,много се е мъчила горката.Та,сега не знам какво да правя.Искам да кръстя детето на майка ми,защото много ми помага и занапред знам че ще е до мене.Ама знам,че на приятеля ми ще му стане гадно.Оффф,имам още време до тогава,пък и все си казвам да се роди живо и здраво-пък другото...
А вие как така решавате да кръстите детето на починал родител,споделяте ли го преди  това с мъжете ви,те как реагират?

# 22
  • Мнения: 999
Ако чувстваш че така трябва и ако не си суеверна го кръсти Peace

# 23
  • Мнения: 664
Много са ми интересни мнения от типа не съм суеверна, но бих се замислила - щом не е от суеверие, защо тогава, какво ще стане, ако си кръстите детето на починал роднина?
На задалата въпроса бъдеща мама за успокоение ще кажа, че една моя приятелка роди вчера в щатите и даде три лични имена на сина си, две от които напочинали дядовци Wink

# 24
  • Мнения: 2 952
Принципно - да .Ако сме се обичали , нека да има един човек , който да му носи името цял живот , топли сърцето, дава чувство на удовлетворение, благодарност, любов.Заради дати не бих  се спряла.

# 25
  • Мнения: 439
Не,не бих кръстила първото си бебче.Аз съм суеверна.Но за второто вече няма проблем

# 26
  • Мнения: 155
Здравей мила,  
не искам да обиждам никого но според мен суеверията са едно от най-ужасните неща, измислени от хората. Някой глупак нямал кво да прави по цял ден и измислял глупости от рода на "да ти мине черна котка пътя" и тн. Относно християнската вяра ( и ужасната грешка да свързват суеверията с нея), суеверията, врачките и окултизма в Библията пише, че са мерзост пред Бога. За съжаление голяма част от българския народ, особено по-старото поколение от невежество ги забъркват двете неща. (Друг е въпроса че окултистите използват името на Бога за да подсилят ефекта от думите си -  #2gunfire - те ще си получат заслуженото за това) Моля, никой да не се обижда, моя мъж е богослов, аз самата чета Библията и съм вярваща и тези неща ви ги казвам от личен опит.
Така, че ако искаш да кръстиш детето на татко си - какво по-хубаво от това!  (съжалявам, че той не е жив за да може да се зарадва на това) Постъпи така, както  те води сърцето ти и не робувай на човешки измислици и суеверия..защото това наистина е робство.

П.П. Не ти казват ЗАЩО "не е хубаво" да кръстиш детето си на починалия баща, ЗАЩОТО нямат логичен отговор на този въпрос. Единствения отговор е...ми защото някоя си пра баба преди 100 години така е решила. Това им куца на суеверията нямам никаква ЛОГИКА в тях и според мен никой интелигентен и уважаващ себе си човек, независимо дали християнин или не, не трябва да им вярва. 

# 27
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 383
Всяко име носи определен заряд, вид енергия.
Аз също кръстих сина ми на починалата ми баба, която ме е гледала като малка, защото много ми липсва и имам чувството, че е постоянно до мен и ми помага. Но взех само първата буква от името й, и въпреки това всички знаят, че Стиви е кръстен на нея.

# 28
  • Мнения: X
Искам да кажа на авторката на темата- скъпа, направи го както ТИ усещаш!
МОЕТО лично мнение е,че по-добре да засвидетелстваме уважение на жив роднина, който ще ни помага и детето ще расте пред очите му. Съжалявам за загубата ти  Praynig.
Колкото до ДАРИ_76, която се страхува да не засегне приятеля си- ако е човек и ако действително обича теб и детето /както вярвам, че е/, ще уважи твоето желание, особено в такъв момент и за такова нещо!

# 29
  • Мнения: 1 294
Да, бих го кръстила на баща си Heart Eyes
Баща ми е първороден син и е кръстен на скоро починалия си чичо.Незнам точно какво е поверието, но моя баща е здрав, късметлия и щастлив човек.

Общи условия

Активация на акаунт