моя син преди малко изръси тати кукулигууу т.е. тати е кукуригу явно от някъде го е чул ама не от нас двамата 
- Публикувана: 27 ян. 2007, 00:12 ч.
- Последно мнение: 29 апр. 2007, 15:24 ч.
Я всеки да си каже бисерът от днес,който бебчо е изтръсил!
Аз му казвам:
Ти си бебче!
Той ми отговаря:
Не, аз съм руса жаба!
Това е защото му казвах на "мама русото жабче".
Явно при него рус е равен на сладък
Защото ми изръси в пристъп на нежност
"руса мама", а аз съм много далече от руса.
Ти си бебче!
Той ми отговаря:
Не, аз съм руса жаба!
Това е защото му казвах на "мама русото жабче".
Явно при него рус е равен на сладък
Защото ми изръси в пристъп на нежност
"руса мама", а аз съм много далече от руса.
моя син преди малко изръси тати кукулигууу т.е. тати е кукуригу явно от някъде го е чул ама не от нас двамата
Те са толкова много на ден, че не ги помня, сещам се за няколко. Примерно, аз му казвам ти си бръмбър, а той ми казва, „ти си паяк” или „ти си аграчка коли” (в превод ти си кола играчка) всеки път инпровизира снова дума. Или гледа снукър, и майка ми му казва това е снукар, той казва; „не това топка е”, тя обяснява, че самата игра се казва така също като футбола, но той продължава убедено да и казва „, не снукар, топка е, казах.” Приспива го баща му и той явно иска приказка и започва „имло адно време, адин кола...” и чака да продължиш. Или най честото, което го казва по сто пъти на ден е: „дай, моляте, дай сок, веднага, казах.” И като го получи казва „богодаря” (в превод благодаря). Което само по себе си е много противоричиво. Другото което се е научил е „аста ла виста бейби” (от филма с Арнолд „Терминатор”) и го казва с удебелен глас и страшен поглед (сбръчкал вежди), да паднеш от смях. Ох за сега не се сещам за други, но той отвори ли очи и започва да говори и докато заспи не спира дори на сън говори. Снощи докато спи изръси „пусни ме долу” не знам какво е сънувал.
когато се карам "Не говори ми така , защото ти си печена"
Няма да си събирам играчките, защото ще дойде майката и ще ги събере
( т.е. аз)
Тати, а ти защо не си си махнал и тая брада ( сочейки космите по гърдите на мъжа ми)
Мама носи розови гащи, защотооооо... носи розови гащи
Като стана голяма ще имам пръстенчета и на мама цицитиииии.
Няма да си събирам играчките, защото ще дойде майката и ще ги събере
( т.е. аз)
Тати, а ти защо не си си махнал и тая брада ( сочейки космите по гърдите на мъжа ми)
Мама носи розови гащи, защотооооо... носи розови гащи
Като стана голяма ще имам пръстенчета и на мама цицитиииии.
Хаха, много забавна тема, браво! От Стела любимия ми бисер е от морето, нали може? Та, чичо и вика "Мише, сега искаш ли приказка?", тя "Дааааааа", и същевременно копаят дупка до Китай (историята се развива на плажа). Почва Николай да разказва, ентусиазиран, за Шаро и кравата Спаска, ама вече над 10 минути, Стела го гледа в очите много внимателно и по едно време му казва с най-сериозния тон "Абе, ти още ли приказваш, бе?". Е, честно, целия плаж падна от смях 
вече втори ден теди е в смесена група с други госпожи,понеже има много болни и липсващи деца.вчера я питам къде е г-жа минчева ,а тя ами на работа.аз и викам,че тя не работи ли тука.неее е отговорът.после я питам , а г-жа вълкова ,къде е -ами тя е в болницата да я боцкат.аз притеснена вече ,викам защо бе мамо.ами тя ще има бебе и затова е в болницата.щях да падна,тя госпожата внуци вече ще има, а пък нашата теди си ги измисля,понеже аз скоро бях в болницата и оттам теди прави асоцияции.
1. Питам г-жата в детската, дали е кашлял днес и тя ми казва, че не го е чула да кашля. А той: "Е как!!! Аз кашлям, като стадо антилопи!"
2. Вчера сготвих една супа, която меко казано не беше сполучлива. Питам Алекси, дали му харесва и той "Ами, малко ми е отровна". Разбира се веднага я изхвърлих и му дадох нещо друго.
Друго не се сещам, въпреки че са постоянни бисери. Вече говори съвсем добре, но понякога изръсва такива епитети, че ти пада шапката.
2. Вчера сготвих една супа, която меко казано не беше сполучлива. Питам Алекси, дали му харесва и той "Ами, малко ми е отровна". Разбира се веднага я изхвърлих и му дадох нещо друго.
Друго не се сещам, въпреки че са постоянни бисери. Вече говори съвсем добре, но понякога изръсва такива епитети, че ти пада шапката.
!Направо паднахме с майка й от изненада!
Моя син не е бебче, но ги ръси едни...
Първокласници сме , ама още сме си дребосъци...
Пише нашия срички и за да направи асоциация го карам да ми казва думи започващи с тях , разбира се трудно е и помагам с подсказванки... Та - сричката е бо - казва той бонбони, ботушки... " А, като влизаш в банята - какви са ти краката?" питам го, той отговаря -"Мокри!" , "Не, казвам преди да влезеш в банята - какви са?" - този път той е сигурен че е познал и смело заявява - "Студени!", "Не, като си събуеш чорапите - какви са?" настоявам аз - той вече абсолятно уверено отговаря на мига -"Мръсни!" . Излишно е да казвам че думата е "боси" - нали...
Много бисери са ръсили мойте, но се забравят... Големия като ходеше на детска и лелята беше многодебела, ама мноого. Та разказва ми той нещо за нея и "...дебелата леля..." - "Не се казва дебела - едра" - поправям го аз, това се случва на вратата на детската... В това време жената си тръгнала и минава покрай нас . "Довиждане, едра лельо!" крещи превъзпитания мой син...
Първокласници сме , ама още сме си дребосъци...
Пише нашия срички и за да направи асоциация го карам да ми казва думи започващи с тях , разбира се трудно е и помагам с подсказванки... Та - сричката е бо - казва той бонбони, ботушки... " А, като влизаш в банята - какви са ти краката?" питам го, той отговаря -"Мокри!" , "Не, казвам преди да влезеш в банята - какви са?" - този път той е сигурен че е познал и смело заявява - "Студени!", "Не, като си събуеш чорапите - какви са?" настоявам аз - той вече абсолятно уверено отговаря на мига -"Мръсни!" . Излишно е да казвам че думата е "боси" - нали...
Много бисери са ръсили мойте, но се забравят... Големия като ходеше на детска и лелята беше многодебела, ама мноого. Та разказва ми той нещо за нея и "...дебелата леля..." - "Не се казва дебела - едра" - поправям го аз, това се случва на вратата на детската... В това време жената си тръгнала и минава покрай нас . "Довиждане, едра лельо!" крещи превъзпитания мой син...
Аз се сещам за 2 случки.
Първата беше, когато искаше нещо да му се купи и аз му казах, че нямаме пари за него, а той отговори - ми хайде да отидем в магазина и да си купим пари.
Второто е свързано със списанието Мечо Пух.
От там се беше научил да казва - Боже, боже.
Приличаше ми на стара баба, когато казваше - боже, боже наистина ли вали сняг и тн.
Първата беше, когато искаше нещо да му се купи и аз му казах, че нямаме пари за него, а той отговори - ми хайде да отидем в магазина и да си купим пари.
Второто е свързано със списанието Мечо Пух.
От там се беше научил да казва - Боже, боже.
Приличаше ми на стара баба, когато казваше - боже, боже наистина ли вали сняг и тн.