- Публикувана: 23 окт. 2023, 13:56 ч.
- Последно мнение: 26 ян. 2024, 16:51 ч.
Афра Сарачоулу&Мерт Рамазан Демир в Рибарче/Yali capkini, както и в живота. Проекти и Колеги/Тема 25
ИФакат веднага усети Кая.Неморалното надуши аморалното-като краставите кучета.Но най-странно ми беше на масата,когато Ферит много ясно даде да се разбере,че Кая се бърка в живота на семейството му защо Халис ага не реагира?Очаквах да направи забележка на Кая,защото той премина границата.Реакция обаче липсваше!?!И не разбрах защо
Охх немога с тия клипчета 😁
Феро иска бебе, ама той самия още е бебе хаха
https://vm.tiktok.com/ZGJwEwe37/
Значии да очакваме и Тарък да се завърне??? По-логичното решение е това... Юсуф какво ще прави като се върне? В миналия сезон беше като статист... в този ще му дадът 5 реплики сигурно..
Иначе има снимки в имението...
Честно казано ми писна от всички спойлери и клипчета дето излизат... аз не знам какво се случва с 42еп още.. то се навъдиха сумати и спойлери...
Феро иска бебе, ама той самия още е бебе хаха
https://vm.tiktok.com/ZGJwEwe37/
Значии да очакваме и Тарък да се завърне??? По-логичното решение е това... Юсуф какво ще прави като се върне? В миналия сезон беше като статист... в този ще му дадът 5 реплики сигурно..
Иначе има снимки в имението...
Честно казано ми писна от всички спойлери и клипчета дето излизат... аз не знам какво се случва с 42еп още.. то се навъдиха сумати и спойлери...
За съжаление цялата работа ми намирисва на сценарна немощ и вече не съм сигурна, че могат да излязат от тази ситуация. Конят ни е в ряката от началото на втори сезон и спасителните сламки, които ще хвърлят, не вярвам да го измъкнат от там.
Когато нямаш ясна идея и дългосрочна концепция за историята си личи и никога не е приятно за гледане.
Струва ми се, че и феновете имаме голям принос за този срив. Екипа трудно ни угажда. Все сме недоволни, все нещо искаме или не искаме да присъства в епизодите, много сме гласовити, създаваме си собствена представа за сценария и натискаме ли натискаме да се случи
. Понякога имам усещането, че авторите се превърнаха в заложници, за които е важно да оцелеят и днес, пък за утре- утре ще мислят...
Винаги съм била против СейФер да се превръщат в център на вселената. Не, че не ги харесвам, не че не ги обожавам, но за мен това неминуемо ще доведе до изчерпване и досада в даден момент. Останалите герои се ползват за малко, епизодично, по предназначение и после се захвърлят- тънат в забрава, докато отново не са необходими за действията около СейФер.
Колкото и да го харесвам, точно Гюнгер наложи този модел, повлиян от сензацията, в която се превърнаха СейФер. Много разчитах, че новите сценаристи ще работят върху това, но не се получава за сега. Даже става по- зле.
Защото:
Въпреки всичко в първи сезон, макар и оскъдно, присъствието на повечето от останалите герои беше ярко и запомнящо се.
Оревах света за един Фуат, който имаше 20 реплики, докато присъстваше, 10, от които бяха в последния му епизод
Но, успях да го почувствам. Имаше малко, но доста силни сцени с него, които изградиха образа му, такъв какъвто е.
Гюлгюн винаги е била безгласна, никога- нищо не зависеше от нея, но как ме трогваше в своята драма! Особено, когато загуби Фуат. Разговорите й с Ферит, Сейран, дори с Пелин бяха доста съдържателни и трогателни на моменти. Сега, дори и това липсва при нея...
Как, пък не дадоха поне един разговор между нея и Асуман, да споделят болката си, да се подкрепят... Ферит, ту напуска имението, ту се връща в него- Гюлгюн мълчи! Наистина ли Гюлгюн няма какво да каже на Сейран?! Държат се като непознати!
Защо ни лишиха от това? Не разбирам... Обаче, задължително трябваше да видим смяната на имиджа й
Присъствието на Халис ага винаги ми е действало респектиращо, нищо че съм му насъбрала.
Когато повикаше Сейран или Ферит в кабинета си, очаквах разговора с огромен интерес. Повечето пъти бяха удоволствие за очите и ушите ми. Освен сурово отношение, видях и доста разбиране от негова страна, към младостта им, неопитността... Мисля си, че виждаше любовта им, опитите им да се прикриват и защитават един друг, виждаше разочарованието им един от друг, решителността им, когато я демонстрираха... Мисля, че им се доверяваше повече от всички...
Колкото и да не е прав в дадени моменти, присъствието му имаше тежест в моите очи, което сега липсва.
И този образ доста олекна до пълно изчерпване в новия сценарии, което за мен е истинска загуба.
Орхан, може да не е най- добрия пример за син, нито за баща, нито за ръководител, но аз харесвах вътрешните му драми, такива каквито си бяха. За мен беше много по- трогателно да го виждам да се бори със себе си и натискът, който му се оказваше, отколкото да го гледам как се предава на пороците си и се влачи след Диджле. Тази интрига не ми носи, никаква емоция.
Дано е временно...
С други думи, останалите герои извън СейФер, с макар и оскъдно в повечето случай присъствие, без задълбаване в личните им истории, и кой знае какво наблягане на образите им, ни се рисуваха ярко и впечатляващо, което допринасяше за цялостната картина, добавяше допълнителна драма и вълнение към действието.
Не можеш да добавиш тежест на историята с леки образи. Едни СейФер не стигат, посредствеността около тях неминуемо ще ги засегне.
Разкажете ми повече за Кая. Покажете ми що за човек е. Не е задължително да го правите лош, ние отдавна сме надраснали приказките, в които имаше само добри и само лоши. Гледат ни се сложни образи, многопластови.
Покажете повече от Асуман, напишете й някаква история за Бога!
Суна- време е да спре да бъде сестрата на Сейран. Нека тръгне по свой път.
Престанете да променяте характери, както ви е угодно за момента. Не губете смисъл и логика. Не губете естественост.
Досега не се справяте добре с образите, с които разполагате, защо вкарвате още? Ще успеете ли да жонглирате успешно с всички тях, когато ви е трудно с по- малко?
И, Пелин ще я употребят за моментна драма и ще я изхвърлят, не че ми пука за нея. За мен тя е аут, много преди реално да бъде
, но роптая срещу тактиката, която изглежда, че остава същата. И, ако Гюнгер с прекрасните си образи компенсираше сценарните недостатъци, то не съм сигурна, че новите могат.
Все пак надеждата умира последна
В първият си пост в темата забравих да благодаря за нея
Диди 
Когато нямаш ясна идея и дългосрочна концепция за историята си личи и никога не е приятно за гледане.
Струва ми се, че и феновете имаме голям принос за този срив. Екипа трудно ни угажда. Все сме недоволни, все нещо искаме или не искаме да присъства в епизодите, много сме гласовити, създаваме си собствена представа за сценария и натискаме ли натискаме да се случи
. Понякога имам усещането, че авторите се превърнаха в заложници, за които е важно да оцелеят и днес, пък за утре- утре ще мислят...Винаги съм била против СейФер да се превръщат в център на вселената. Не, че не ги харесвам, не че не ги обожавам, но за мен това неминуемо ще доведе до изчерпване и досада в даден момент. Останалите герои се ползват за малко, епизодично, по предназначение и после се захвърлят- тънат в забрава, докато отново не са необходими за действията около СейФер.
Колкото и да го харесвам, точно Гюнгер наложи този модел, повлиян от сензацията, в която се превърнаха СейФер. Много разчитах, че новите сценаристи ще работят върху това, но не се получава за сега. Даже става по- зле.
Защото:
Въпреки всичко в първи сезон, макар и оскъдно, присъствието на повечето от останалите герои беше ярко и запомнящо се.
Оревах света за един Фуат, който имаше 20 реплики, докато присъстваше, 10, от които бяха в последния му епизод
Но, успях да го почувствам. Имаше малко, но доста силни сцени с него, които изградиха образа му, такъв какъвто е. Гюлгюн винаги е била безгласна, никога- нищо не зависеше от нея, но как ме трогваше в своята драма! Особено, когато загуби Фуат. Разговорите й с Ферит, Сейран, дори с Пелин бяха доста съдържателни и трогателни на моменти. Сега, дори и това липсва при нея...
Как, пък не дадоха поне един разговор между нея и Асуман, да споделят болката си, да се подкрепят... Ферит, ту напуска имението, ту се връща в него- Гюлгюн мълчи! Наистина ли Гюлгюн няма какво да каже на Сейран?! Държат се като непознати!
Защо ни лишиха от това? Не разбирам... Обаче, задължително трябваше да видим смяната на имиджа й
Присъствието на Халис ага винаги ми е действало респектиращо, нищо че съм му насъбрала.
Когато повикаше Сейран или Ферит в кабинета си, очаквах разговора с огромен интерес. Повечето пъти бяха удоволствие за очите и ушите ми. Освен сурово отношение, видях и доста разбиране от негова страна, към младостта им, неопитността... Мисля си, че виждаше любовта им, опитите им да се прикриват и защитават един друг, виждаше разочарованието им един от друг, решителността им, когато я демонстрираха... Мисля, че им се доверяваше повече от всички...
Колкото и да не е прав в дадени моменти, присъствието му имаше тежест в моите очи, което сега липсва.
И този образ доста олекна до пълно изчерпване в новия сценарии, което за мен е истинска загуба.
Орхан, може да не е най- добрия пример за син, нито за баща, нито за ръководител, но аз харесвах вътрешните му драми, такива каквито си бяха. За мен беше много по- трогателно да го виждам да се бори със себе си и натискът, който му се оказваше, отколкото да го гледам как се предава на пороците си и се влачи след Диджле. Тази интрига не ми носи, никаква емоция.
Дано е временно...
С други думи, останалите герои извън СейФер, с макар и оскъдно в повечето случай присъствие, без задълбаване в личните им истории, и кой знае какво наблягане на образите им, ни се рисуваха ярко и впечатляващо, което допринасяше за цялостната картина, добавяше допълнителна драма и вълнение към действието.
Не можеш да добавиш тежест на историята с леки образи. Едни СейФер не стигат, посредствеността около тях неминуемо ще ги засегне.
Разкажете ми повече за Кая. Покажете ми що за човек е. Не е задължително да го правите лош, ние отдавна сме надраснали приказките, в които имаше само добри и само лоши. Гледат ни се сложни образи, многопластови.
Покажете повече от Асуман, напишете й някаква история за Бога!
Суна- време е да спре да бъде сестрата на Сейран. Нека тръгне по свой път.
Престанете да променяте характери, както ви е угодно за момента. Не губете смисъл и логика. Не губете естественост.
Досега не се справяте добре с образите, с които разполагате, защо вкарвате още? Ще успеете ли да жонглирате успешно с всички тях, когато ви е трудно с по- малко?
И, Пелин ще я употребят за моментна драма и ще я изхвърлят, не че ми пука за нея. За мен тя е аут, много преди реално да бъде
, но роптая срещу тактиката, която изглежда, че остава същата. И, ако Гюнгер с прекрасните си образи компенсираше сценарните недостатъци, то не съм сигурна, че новите могат.Все пак надеждата умира последна
В първият си пост в темата забравих да благодаря за нея
Диди 
За съжаление цялата работа ми намирисва на сценарна немощ и вече не съм сигурна, че могат да излязат от тази ситуация. Конят ни е в ряката от началото на втори сезон и спасителните сламки, които ще хвърлят, не вярвам да го измъкнат от там.
Когато нямаш ясна идея и дългосрочна концепция за историята си личи и никога не е приятно за гледане.
Струва ми се, че и феновете имаме голям принос за този срив. Екипа трудно ни угажда. Все сме недоволни, все нещо искаме или не искаме да присъства в епизодите, много сме гласовити, създаваме си собствена представа за сценария и натискаме ли натискаме да се случи. Понякога имам усещането, че авторите се превърнаха в заложници, за които е важно да оцелеят и днес, пък за утре- утре ще мислят...
Винаги съм била против СейФер да се превръщат в център на вселената. Не, че не ги харесвам, не че не ги обожавам, но за мен това неминуемо ще доведе до изчерпване и досада в даден момент. Останалите герои се ползват за малко, епизодично, по предназначение и после се захвърлят- тънат в забрава, докато отново не са необходими за действията около СейФер.
Колкото и да го харесвам, точно Гюнгер наложи този модел, повлиян от сензацията, в която се превърнаха СейФер. Много разчитах, че новите сценаристи ще работят върху това, но не се получава за сега. Даже става по- зле.
Защото:
Въпреки всичко в първи сезон, макар и оскъдно, присъствието на повечето от останалите герои беше ярко и запомнящо се.
Оревах света за един Фуат, който имаше 20 реплики, докато присъстваше, 10, от които бяха в последния му епизод Но, успях да го почувствам. Имаше малко, но доста силни сцени с него, които изградиха образа му, такъв какъвто е.
Гюлгюн винаги е била безгласна, никога- нищо не зависеше от нея, но как ме трогваше в своята драма! Особено, когато загуби Фуат. Разговорите й с Ферит, Сейран, дори с Пелин бяха доста съдържателни и трогателни на моменти. Сега, дори и това липсва при нея...
Как, пък не дадоха поне един разговор между нея и Асуман, да споделят болката си, да се подкрепят... Ферит, ту напуска имението, ту се връща в него- Гюлгюн мълчи! Наистина ли Гюлгюн няма какво да каже на Сейран?! Държат се като непознати!
Защо ни лишиха от това? Не разбирам... Обаче, задължително трябваше да видим смяната на имиджа й
Присъствието на Халис ага винаги ми е действало респектиращо, нищо че съм му насъбрала.
Когато повикаше Сейран или Ферит в кабинета си, очаквах разговора с огромен интерес. Повечето пъти бяха удоволствие за очите и ушите ми. Освен сурово отношение, видях и доста разбиране от негова страна, към младостта им, неопитността... Мисля си, че виждаше любовта им, опитите им да се прикриват и защитават един друг, виждаше разочарованието им един от друг, решителността им, когато я демонстрираха... Мисля, че им се доверяваше повече от всички...
Колкото и да не е прав в дадени моменти, присъствието му имаше тежест в моите очи, което сега липсва.
И този образ доста олекна до пълно изчерпване в новия сценарии, което за мен е истинска загуба.
Орхан, може да не е най- добрия пример за син, нито за баща, нито за ръководител, но аз харесвах вътрешните му драми, такива каквито си бяха. За мен беше много по- трогателно да го виждам да се бори със себе си и натискът, който му се оказваше, отколкото да го гледам как се предава на пороците си и се влачи след Диджле. Тази интрига не ми носи, никаква емоция.
Дано е временно...
С други думи, останалите герои извън СейФер, с макар и оскъдно в повечето случай присъствие, без задълбаване в личните им истории, и кой знае какво наблягане на образите им, ни се рисуваха ярко и впечатляващо, което допринасяше за цялостната картина, добавяше допълнителна драма и вълнение към действието.
Не можеш да добавиш тежест на историята с леки образи. Едни СейФер не стигат, посредствеността около тях неминуемо ще ги засегне.
Разкажете ми повече за Кая. Покажете ми що за човек е. Не е задължително да го правите лош, ние отдавна сме надраснали приказките, в които имаше само добри и само лоши. Гледат ни се сложни образи, многопластови.
Покажете повече от Асуман, напишете й някаква история за Бога!
Суна- време е да спре да бъде сестрата на Сейран. Нека тръгне по свой път.
Престанете да променяте характери, както ви е угодно за момента. Не губете смисъл и логика. Не губете естественост.
Досега не се справяте добре с образите, с които разполагате, защо вкарвате още? Ще успеете ли да жонглирате успешно с всички тях, когато ви е трудно с по- малко?
И, Пелин ще я употребят за моментна драма и ще я изхвърлят, не че ми пука за нея. За мен тя е аут, много преди реално да бъде, но роптая срещу тактиката, която изглежда, че остава същата. И, ако Гюнгер с прекрасните си образи компенсираше сценарните недостатъци, то не съм сигурна, че новите могат.
Все пак надеждата умира последна
В първият си пост в темата забравих да благодаря за нея Диди
Когато нямаш ясна идея и дългосрочна концепция за историята си личи и никога не е приятно за гледане.
Струва ми се, че и феновете имаме голям принос за този срив. Екипа трудно ни угажда. Все сме недоволни, все нещо искаме или не искаме да присъства в епизодите, много сме гласовити, създаваме си собствена представа за сценария и натискаме ли натискаме да се случи
. Понякога имам усещането, че авторите се превърнаха в заложници, за които е важно да оцелеят и днес, пък за утре- утре ще мислят...Винаги съм била против СейФер да се превръщат в център на вселената. Не, че не ги харесвам, не че не ги обожавам, но за мен това неминуемо ще доведе до изчерпване и досада в даден момент. Останалите герои се ползват за малко, епизодично, по предназначение и после се захвърлят- тънат в забрава, докато отново не са необходими за действията около СейФер.
Колкото и да го харесвам, точно Гюнгер наложи този модел, повлиян от сензацията, в която се превърнаха СейФер. Много разчитах, че новите сценаристи ще работят върху това, но не се получава за сега. Даже става по- зле.
Защото:
Въпреки всичко в първи сезон, макар и оскъдно, присъствието на повечето от останалите герои беше ярко и запомнящо се.
Оревах света за един Фуат, който имаше 20 реплики, докато присъстваше, 10, от които бяха в последния му епизод
Но, успях да го почувствам. Имаше малко, но доста силни сцени с него, които изградиха образа му, такъв какъвто е. Гюлгюн винаги е била безгласна, никога- нищо не зависеше от нея, но как ме трогваше в своята драма! Особено, когато загуби Фуат. Разговорите й с Ферит, Сейран, дори с Пелин бяха доста съдържателни и трогателни на моменти. Сега, дори и това липсва при нея...
Как, пък не дадоха поне един разговор между нея и Асуман, да споделят болката си, да се подкрепят... Ферит, ту напуска имението, ту се връща в него- Гюлгюн мълчи! Наистина ли Гюлгюн няма какво да каже на Сейран?! Държат се като непознати!
Защо ни лишиха от това? Не разбирам... Обаче, задължително трябваше да видим смяната на имиджа й
Присъствието на Халис ага винаги ми е действало респектиращо, нищо че съм му насъбрала.
Когато повикаше Сейран или Ферит в кабинета си, очаквах разговора с огромен интерес. Повечето пъти бяха удоволствие за очите и ушите ми. Освен сурово отношение, видях и доста разбиране от негова страна, към младостта им, неопитността... Мисля си, че виждаше любовта им, опитите им да се прикриват и защитават един друг, виждаше разочарованието им един от друг, решителността им, когато я демонстрираха... Мисля, че им се доверяваше повече от всички...
Колкото и да не е прав в дадени моменти, присъствието му имаше тежест в моите очи, което сега липсва.
И този образ доста олекна до пълно изчерпване в новия сценарии, което за мен е истинска загуба.
Орхан, може да не е най- добрия пример за син, нито за баща, нито за ръководител, но аз харесвах вътрешните му драми, такива каквито си бяха. За мен беше много по- трогателно да го виждам да се бори със себе си и натискът, който му се оказваше, отколкото да го гледам как се предава на пороците си и се влачи след Диджле. Тази интрига не ми носи, никаква емоция.
Дано е временно...
С други думи, останалите герои извън СейФер, с макар и оскъдно в повечето случай присъствие, без задълбаване в личните им истории, и кой знае какво наблягане на образите им, ни се рисуваха ярко и впечатляващо, което допринасяше за цялостната картина, добавяше допълнителна драма и вълнение към действието.
Не можеш да добавиш тежест на историята с леки образи. Едни СейФер не стигат, посредствеността около тях неминуемо ще ги засегне.
Разкажете ми повече за Кая. Покажете ми що за човек е. Не е задължително да го правите лош, ние отдавна сме надраснали приказките, в които имаше само добри и само лоши. Гледат ни се сложни образи, многопластови.
Покажете повече от Асуман, напишете й някаква история за Бога!
Суна- време е да спре да бъде сестрата на Сейран. Нека тръгне по свой път.
Престанете да променяте характери, както ви е угодно за момента. Не губете смисъл и логика. Не губете естественост.
Досега не се справяте добре с образите, с които разполагате, защо вкарвате още? Ще успеете ли да жонглирате успешно с всички тях, когато ви е трудно с по- малко?
И, Пелин ще я употребят за моментна драма и ще я изхвърлят, не че ми пука за нея. За мен тя е аут, много преди реално да бъде
, но роптая срещу тактиката, която изглежда, че остава същата. И, ако Гюнгер с прекрасните си образи компенсираше сценарните недостатъци, то не съм сигурна, че новите могат.Все пак надеждата умира последна
В първият си пост в темата забравих да благодаря за нея
Диди Написано с такава яснота и кратък, но обстоен анализ на героите. Адмирации!
Аз нямам против да гледам 1ч СейФер и 1 ч другите герои.Съгласна съм с теб скъпа Джули толкова хубаво си го написала.Единственото което може да ги спаси е да отпратят Лейля.Впрочем ми направи впечатление,че Лейля е последвала сценаристката Айше Кутлу Йонер която писа Вратата и последния сериал на Бурджу Й.
Аз все повече мисля,че бебето е на Ферит само ,че пак казвам не говорим за Седат от Момичето на прозореца ,но изглежда и това ще е копи - пейст.
Аз все повече мисля,че бебето е на Ферит само ,че пак казвам не говорим за Седат от Момичето на прозореца ,но изглежда и това ще е копи - пейст.
Миналото на Ферит (Пелин) се връща да го преследва, може би миналото на Сейран също ще я "преследва"? 🙂
Все пак имаме Кязъм, който не знае, имаме Халис, кой колко знае не е ясно. Може да решат да ѝ държат сметка😂
Та, Ето ви една елементарна драма с Юсуф например ако Кязъм реши да се прави на голям моралист и драматично задълбае в "миналото" на Сейран😃
Но може и да бъде както по-горе бяхте казали, все пак Юсуфи доносничи на Пелин в началото.
Все пак имаме Кязъм, който не знае, имаме Халис, кой колко знае не е ясно. Може да решат да ѝ държат сметка😂
Та, Ето ви една елементарна драма с Юсуф например ако Кязъм реши да се прави на голям моралист и драматично задълбае в "миналото" на Сейран😃
Но може и да бъде както по-горе бяхте казали, все пак Юсуфи доносничи на Пелин в началото.