Къде живеем? Разкажете за мястото, където живеете.

Аз живея Дауби това е средата на Англия.На около 30 мин от Нотингам градът ние малко по-голям от Варна.Пристанище нямаме но живеем през две къщи от парк където се и разхождаме с кучето всеки ден.Далеко сме то центъра имам предвид ако вървиш пеша иначе с колата ми отнема около 15мин при добър трафик.На нашата уличка сме 4 къщи и две бунгала в къщата до нас живеят индийци иначе всички останали са англичани.Най-хубавото от всичко е че на 20мин от нас е летището Nottingham East Midlands от където летч през лятото.Еми май това е.

Аz живея в едно малко китно градче на Германия блиzо до границата с Франция и Люксембург.
Провинцията тук се каzва Заарланд и до 1957 година е била автономна (след 2 световна война де). Даже на олимпиадата преz 1956 zа имали собствен отбор.
После стават една от провинциите на ФРГ. Най малката, най zабутаната и с най смеШния диалект.
Това което има тука в иzобилие е тиШина, спокойствие и много приятлески вzаимотноШения. И много, амам много баири.
На наШе село (ниЩо че е град) най лоШото му е че центъра му е в ниското. Там са всичките магаzини и супермаркети и кафенета.
СлеzеШ на покупки и раzходка. Поzнай после как се тика количка по стръмния баир, натоварена с покупки и едно мрънкаЩо бебе. По големи тренировки от това zдраве му кажи
Майка ми все ме бъzика че съм си обиждала градЧето Щото имало 4 големи супера и не zнам колко други zанимавки от сорта фитнесстудио, клуб по китайски бойни иzкуства и раzни други. Ама като идвам от средноголям бъгларски град , голям културен и ...център (Стара Загора) и сравнян това тук, раzликата е голяма.
Ама на мен си ми харесва. Къде ти в Стара Загора къЩа с двор където децата си имат деткси кът с люлка, пърzалка и пясъчник . И да могат да викат на воля беz да им прави някой zабелжки от типа Туй дете няма ли си майка че да го въzпита?

И хората тук не са чак такива Шовинисти. Поне не според леглендите които се носят иz България zа немско де.
Не zнам как е по другите провинции, ама тука са много търпеливи към чужденците и помен няма от националистически настроения.
Или поне аz не съм ги zабеляzала националистите де

Аз да последвам холандскта вълна, подета от Калинка:)
Изпитвам малко затруднение да определя географската част, но мился, че най-точното е южната част на централна Холандия. Тукашните хора, наистина гледат да се разграничават от холандците на север. Казват, че не само от религиозна гледна точка (южната част е католическа, а северната - протестанти), но и като манталитет били различни. Аз нямам преки наблюдения, но всеки път, когато искам да посетя северната част, мъжът ми измисля някакво извинение и подкарваме още по на юг.
Аз харесвам градът, в които живея. Очарователен, с много канали и исторически запазен архитектурен облик. Но все още не мога да свикна с това, че в 18-19 часа, не можеш да срещнеш хора из центъра, освен ако не е четвъртък, петък и събота. Жителите са 130 000, но това определено не мога да го усетя.Самият център се обикаля за 20 мин.
Другото е типично холандско - декорирани градинки пред къщите с множество фонтачета, камени жаби, човечета и т.н. Не знам защо всеки път като ги гледам ми идва на ума думата: еснафщина.
Не че не е хубава декорацията, но чак пък толкова...
А за хората - усмихнати и дружелюбни. Това най-ми харесва тук.

Не знам дали да ви пиШа за това къде живях досега или там където отивам след един месец, но понеже разликата е някакви си 7_8 км то май е по4ти съЩото. Но само по4ти...
Зна4и ние сме в северната 4аст на Италия, провинцията се казва Ломбардия с главен град Милано. На около 40 км сме от езерата и едноименни градове Комо и Леко където е и границата с Швейцария (някои "хитреци" ходят дотам да зареждат с бензин и да пазаруват някои работи,4е уж по_евтино ). Езерото Комо е много красиво ( там са снимани сцени от Междузвездни войни и ОуШънс илевън или туелв , не помня, и Джордж Клуни си купи вила там   )
НаШето град4е се казва Лисоне ( залепено е за Монца, на около 7 км от Милано) а района като цяло е известен като Брианца. Жители около 38 000. Основна дейност:производство на мебели,така 4е ако имате нужда свиркайте  
Мъжа ми се майтапи и вика : съседите се мебелиери, аз се занимавам с real estate , Ще вземем да направим един joint venture пък да видим кво Ще излезе.
А сега ОФФ: Хонди4ка, май ти бях казала колко ми харесва твоя град и морето.   Ако мъжо ми види тоя изглед дето си го пейстнала Ще хукне директно натам,4е той и без това е фен на вси4ко скотско и даже вика ,4е сигурно в някой предиШен живот е бил Шотландец и се е казвал McDirock  

А аз живея във Виена. Винаги казвам ‘в момента’, защото при нас никога не се знае за колко време още. През последните 5-6 години доста се местихме, сега сме тука, но пак имаме някои идеи за местене И е въпрос на време да се реализират.

По брой на населението Виена е горе-долу с големината на София. Има И някои архитектурни прилики защото в началото на века България е била под много силно виенско влияние. Австрия всъщност доста прилича на БГ. Тук живеят малко над 8 мил. Човека и повечето са концентрирани в столицата. Има и едно такова разделяне на виенчани И провинциалисти. Е, може би не е толкова силно изразено колкото у нас, но някак се усеща във въздуха.
Който е бил във Виена знае че това е един от най-красивите градове в Европа. Разбира се покрайнините не са много по-различни от ‘Младост’ И ‘Люлин’, но центъра е много впечатляващ И там непрестанно се случва нещо. Особено през лятото е много, много приятно. Някак си град с дух, на човек му е приятно да седне И да изпие едно кафе някъде, защото във Виена кафето е вид култура. И разбира се предлага всички предимства на големия град: инфраструктура, култура, работа. Но също И недостатъците са налице: доста високи наеми И цени. Ако искате да живеете в къща, ще ви се наложи да излезнете извън града, защото в града къщи почти няма. А цените са такива че средният човек трябва да излезне И доста извън града И да пътува всеки ден по 40-50 мин с кола за да стигне на работа. Ние решихме че искаме да използваме предимствата на големия град И наехме апартамент. Не е далече от центъра (4 спирки с метрото, или 10 мин.).
В нашата кооперация живеят главно местни, макар че май има едно унгарско име на звънците, но да си призная не познавам всички, макар че не сме много хора. Но предполагам всичкит знаете колко сме анонимни в големия град.
Това което на мен най-много ми липсва тука са парковете, истинските, като Борисовата градина например. Не тия които тук наричат паркове: 3 дръвчета в кръгче. И тук има няколко такива, но като цяло Виена не е зелена. Затова през лятото почти никога не си стоиме вкъщи през weekendа, планините са на около 1 час път с кола и стига да не вали дъжд, ние обезателно катериме някой баир.

Vjara, Виена е един от най-красивите градове, които съм виждала. Град с атмосфера. Била съм там за Коледа и Нова Година, беше кучешки студ , но беше супер! Има много приятни спомени от този град. А Виенските сладкарници и виенското кафе...абе щастливка си, че живееш там. Сигурно не е едно и също да си на екскурзия и да живееш там постоянно, но градът е невероятен.

Хайде и аз да кажа, обаче откъде да започна? Аз живеех в Монреал, а съпругът ми - в Торонто, родих в Торонто и живях там 6 месеца; после пак в Монреал, после Отава (уикендите)- Монреал (през седмицата), и накрая през май миналата година се установихме "на село". Ние живеем в къща, разположена на 3 км от градчето Carleton Place, к. се намира в Отавската долина. Около Отава има много малки градчета-сателити, които всъщност са доста стари и обикновено са разположени на брега на река. Ние сме на брега на река и езеро, които се наричат Мисисипи (нямат нищо общо с реката на Марк Твен).
Нашата къща е в подразделение, което формално е извън града и има само къщи, като дворната ни площ е огромна - от порядъка на 8 декара. Това всъщност е предимството на тези домове, че са сред природата. Повечето от съседите ни имат градини, където отглеждат собствени зеленчуци, но ние засега нямаме такива възможности (аз не съм се занимавала никога с градинарство, но мисля да започна с подправки, че е най-лесно , а след това да си направя и цветна градина). Практически всички къщи са с басейн и детски площадки; ние имаме и футболна врата и tree house, както и голяма кучешка къща, останали от предишните собственици. Недостатъка е, че не може да се отиде никъде пеша, но с колело до центъра на градчето е 15 минути, 5-10 минути с кола. В градчето има добри училища, библиотека, плувен комплекс, спортна зала с игрище за хокей и кънки, има няколко фитнес зали, доста ресторанти (през лятото градчето привлича масово туристи), болница, магазини, изобщо всичко от първа необходимост. За децата има много площадки за игра, вкл. и на самия плаж, има училище по танци, музика и т.н.
Всъщност, ние сме само на 25 минути от Отава и ходим там най-малко веднъж седмично (съпругът ми работи там).

Ето снимка от градчето:

Ама това е реката.     Всъщност, тя замръзва само в най-големия струд и има доста красиви бързеи -трябва да намеря снимка и да изпратя - особено красиво е, когато се заскрежат сградите и  дърветата около тях.
Намерих това от съседното градче, но идеята е същата.

Да, права си, за туристите градът е невероятен. И ние така дойдохме тук. Първо бяхме туристи, страшно ни хареса и след това изобщо не се замислихме когато мъжът ми получи предложение за работа тук. Но се оказа че да си турист е едно, а да се установиш някъде е съвсем друго. Но мисля че когато един ден, живот и здраве, се преместим някъде другаде, отново ще виждам само красивото във Виена. При всички случаи съм сигурна че ще запазя много топли чувства към този град и с удоволствие ще се връщам винаги, така както го правя почти във всички градове където някога съм живяла.  

На центъра на Берлин съм, но при нас е доста тихо. Хубавото е, че "всичко" ми е на една ръка раzстояние...лошото е, че приятелите ми живеят доста далекичко...аz ида от малък град в  северна БГ и да си кажа доста по уютно си се чувствах там

Вяра
аз бях споделила след първото си посещение във Виена, че ми прилича на София и всички ме оплюха. Много се радвам че не съм единствената

Страшно ми харесва този град и атмосферата му

Аз съм в политическия център на Европа - в Брюксел.

Много ми харесва като място за живеене. За мен размера му е идеален - нито прекалено малко, нито мегалополис - но това е разбира се въпрос на предпочитания.
Като население е колкото София, но ги няма комплексите от тип Младост или Дружба, които ги има и по доста други градове в Европа. Има разбира се и гадни квартали дето е по-добре човек да не се разхожда вечер, но почти няма големи блокове.

Ние сме в много кротък и приятен квартал - на 30 мин пеша или 10-15 с кола или транспорт от центъра и пак на толкова от работата ми. Покрай нас са 3-4 етажни къщи и тук таме по някоя "кооперация". Съседите са най-различни, като целия град.
 
има доста богат култулен живот, приятен център, но не разбирам какво точно гледат туристите  

Аз - в средата на Германия, в Тюрингийските лесове Градчето ни е Илменау - университетско  и Гьотевско (така му казват, защото навремето негова милост се е подвизавал тук. Даже си има горе в планината една малка хижа, в която е написал едно от стихчетата си.) Според статистиката населението е около 30 000, но предполагам това е с околните села. В началото се чувствах като на курорт - едно такова зелено, спокойно. Студентите са тези, които вдигат голямата врява, но пък и досега не съм чула някой от местните да е недоволен.  На всеки две години има студентски фестивал и става още по-шарено от към присъствие на чужденци. Градче-мечта за пребиваване, стига да има човек работа (за безработицата няма да отварям дума).
Най-екзотичното нещо тук е времето - за няколко часа се сменя от слънце до сняг през зимата, веднъж бяхме на поход с група новодошли студенти, тръгнахме в слънчево, докато катерехме през гората минахме през мъгла, лек дъждец, а горе в планината заваля сняг - това през април месец.