Съквартирантът ми отказва да се изнесе. Какви права има?

Добре, къде прочетохте нещо подобно или просто си развихте ваша хипотеза? Никъде не се вижда, че е сключвано нещо с наемодателя.

Това, което чета от първия пост и допълненото в последствие го разбирам повече като:

Намерих си човек/приятел/познат, който да живее с мен, за да си делим наема, в жилище което съм наел (имам договор).

Попитах наемодателя, дали има против да живее още един човек (примерно намерили сте гадже и човека вече ще живее с вас и сте коректен към собственика и го известявате, че при вас ще живее още един човек).

Задължението да се плаща наема е, и си остава на наемателя с договор. Това, че втория човек праща по банкова сметка звучи като някакво удобство на първоначалния наемател, за да не се занимава с мениджиране на финансиите (в което няма нищо лошо, т.е. дали ще се праща сумата на 1, 2, 3части е все тая, ако наемодателя си получава уговорените средства).

Това се случва най-често в практиката и се сещам за много примери. Т.е. често жилище се наема от един човек и месеци по-късно идва някой, който има нужда от жилище (стая) и наемодателя не предприема никакви промени по договора. Примерно, започване на нов договор може да е свързан с допълнителна администрация или пък издаване на приемо-предавателен протокол или пък да се дължат неустойки или пък да се връщат депозити (все пак конфигурацията и наемателите се променят, както и отговорността). Поради тази причина по-лесния вариант за наемодателя е наемателя да носи отговорност за приятелчето, което е настанило.

Авторът писа, че:

Попадала съм на случай, в който собственикът е съгласен да живее втори човек, но не и да се плаща наем на части. Иска си го от този, който е сключил договора и втория човек не е страна по договора. При тях щом собственикът месеци наред приема отделно плащане, очевидно е дал съгласието си на промяна на първоначалния договор и са се разбрали каква сума е длъжен да му превежда наемател номер 2.

Това, че плаща самостоятелно не означава, че има отделен договор.

Достатъчно е, наемателя да е споделил номера на банковата сметка на собственика и да му е казал, да му праща не него директно, за да не му е касиерка. Т.е. няма законово изискване да има договор, за да е възможно да пратиш пари по банков път на дадена сметка. Ако наемодателя си получава парите всеки месец, няма проблем, за нито една от страните.

Записването на даден човек в домовата книга не само е опционално, не само не е обвързано с изискване на договор, но е и задължително по закон, ако живее там. Никой не спори, че човека в момента живее там или че не си плаща сметките. Т.е. спора не е за това дали вторя наемател си плаща или не, а дали има (законни) правни взаимоотношения с наемодателя. Собственика няма право да сключва втори договор тъй или иначе, така, че тази хипотеза е безсмислено да я дъвчем. Взаимоотношенията са изцяло между двамата живеещи в апартамента и е нормално наемателя да може да възстанови правото да си използва цялото жилище, както е по договор с наемодателя.

Не случайно напомних, че наемателя е подписал договор, носи отговорност за жилището, за мебелите, оставил е депозит и трябва да спазва договор (срокове/предизвести/материална отговорност).
Няма как да дойде втори човек, той да не носи никаква отговорност, да няма депозит, да може да прави каквото иска и първия наемател да търпи всички негативи.

Единствения начин, да има изобщо втори, законен договор е, ако началния такъв е прекратен, върнати са парите/депозитите, направен е приемо-предавателен протокол, който да опише има ли щети и дали наемодателя приема жилището във вида, в който е, преди да влезе втори човек. След това се прави нов договор, с личните данни на двамата (лични карти и т.н.т.), разделяне на депозита между двете страни и т.н.т.

Разбира се, това никъде не е описано тук, очевидно договор, според това, което твърди автора на темата, има само той и всичко различно от това са някакво развиване на хипотези.

Ти четеш ли изобщо? Наемателят по свое желание е поканил наемател 2, със съгласието на наемодателя. Инициативата не е на наемодателя, а на самия наемател

Дали има отделен договор или е добавен като наемател чрез устния анекс, има права на наемател.
Двете страни по първоначалния договор са дали съгласието си да бъдат внесени промени - а именно, той да е наемател.

Няма такива правила. Ако по повечето условия няма промяна се прави само анекс. Даже и за по-сериозни договори, за покупко-продажба, например.

Съществува и неписмена форма на договор. Тъй че договор вторият наемател има.

Точно, че наемателя сам си е поканил гост, който да живее с него и взаимоотношенията са именно между двамата наематели. А титуляра е този, който е подписал договора. Самия наемодател няма никаква връзка или интерс с казуса - от негова гледна точка наемателя е един, а другия е "плюс едно".

Самия факт, че никой от по-горните не обясни какво се случва с депозитите и материалната отговорност, показва, че грам не сте прочели поста ми по-горе, а само първото изречение. Потресаващо.

Когато наемателят си вземе съквартирант имаме преотдаване, а в случая не е така, защото и двамата плащат на хазяина. Не може хем отношенията между тях, хем онзи плаща на хазяина.

Гостите не си плащат. Гостите отиват някъде без ангажимент и когато домакинът дискретно се прозее, гостът се усеща, че създава дискомфорт и му е време да си ходи. А тоя "гост" директно по банкова сметка плаща.

Наемателят има право да си кани гости и да им казва кога да си тръгнат. Гости, не съквартиранти.
Наемателят няма право да преотдава части от имота.
Наемателят има право да поиска предоговаряне с анекс, в случая цяла стая и да поиска да плаща само за своята, а другият - за неговата. Ако наемодателят е съгласен, ок. Това и са направили в случая. От описаното става ясно, че са се разбрали всеки от тях да си превежда своята част на собственика. С този анекс вече всеки от тях е наемател и има права да е там.
Всеки от наемателиТЕ, както и наемодателят, имат право да поискат промяна на договора/анекса. Но ако другите страни по договора не са съгласни, не може да го промени. Може обаче да даде предизвестие, спрямо това, което са се уговорили - собственикът за това някой от тях да напусне или един от двамата (да се изнесат).

Авторът очевидно няма да влезе и да внесе яснота. Ако другият наемател нарушава някоя от точките по договора, наемодателят едва ли ще има против да му даде предизвестие да се изнася. Но ако е коректен, а просто той е решил, че иска да живее с друг или сам, може и да не е съгласен.

Потресаващо е, че ти не просто коментираш, ами направо се караш на пишещите, без да четеш. Ситуацията е обяснена още с първия пост. Няма гости, няма преотдаване, няма липса на договор. Фактът, че авторът не може да изгони т.нар.гост, както и другия факт, че хазяинът се разбира с т.нар.гост, го доказват, но ти си твърде зает да се караш и да развиваш хипотези, за да прочетеш.

Вижда се повече от ясно.
Това, че Вие не виждате, си е само за Вас, то не променя обективната реалност.

Всеки вижда дотолкова, доколкото му позволява професионалната подготовка, общата култура, вниманието, склонността към аналитично мислене и т.н. и т.н.
Това важи за всички сфери на живота.

Я да проверим как сме с българския език?
Четене с разбиране?



Кое точно НЕ е ясно?
Кой е пуснал втори човек - наемателя или наемодателя? Какъв договор? Чий договор? От кога искане на съгласие да пусне втори човек го прави от съквартирант - наемател с договор?

Хайде бе хора - не ви се карам, просто ми е смешно, как си развинтихте фантазията!

От къде на къде си представяте някакви неща - т.е. вие НЕ вярвате на автора на темата и му казвате, че не се казва Иван, а Димитър? Защо не работите с фактите, които са дадени в "заданието"?

Ние не сме виждали договора,  така че не знаем какво има и какво няма право наемателя...

Тъй, де, действане и четене с разбиране.
Авторът не разбира е каква ситуация е реално, някои други не разбират написаното.