неразбории със свекито помощ

И аз това мислих да напиша.

Наистина това е било глупав повод за нерви, но определено те разбирам, че толкова ти се е насъбрало, че палиш от малко.

Ние живяхме точно 2 години при свекърите, в апартамент, не къща. В началото си мълчах и страдах, и аз пусках тема даже, един ден ми дойде до гуша и си казах всичко и след месец се изнесохме. Правиха се на обидени много време, макар че аз не съм ги обиждала. Опитвахме се да "оправиме нещата", но те явно не желаеха. Но в същото време обаче настояваха да виждат детето, да им го водим, а и мъж ми и сестра му непрекъснато настояваха, че детето има нужда и от двете двойки баба и дядо, защото те са преживели същото с техните. Колкото пъти са идвали после вкъщи, или мълчат като пукали, или правят циркове и си тръгват ядосани незнайно от какво.
От Нова година досега свекърите са идвали вкъщи само, когато ме няма. В събота ги поканихме с най-добри намерения всички баби и дядовци, да видят детето, наистина мислех, че може би ще се оправят нещата. Държаха се толкова отвратително, мен изобщо не ме забелязваха, не казаха едно "добър ден", а се ръкуваха с всички останали, нищо, че идват в МОЯ дом. Дори моите родители бяха потресени, а доскоро смятаха, че проблемът е по-скоро в мен. 
Оттук нататък отказвам да ги виждам и чувам, което обаче води до гигантски проблеми с мъжа ми. Въпреки че и той е говорил много пъти с тях и все казва, че нямало вече да се държат така, после си продължават по старому. Вече изтръпвам всеки път, като чуя, че ще трябва да ги виждам, само като си помисля за тях и почвам да треперя И заради това непрекъснато се караме с мъжа ми, като всеки път става все по-жестоко, защото дори когато той им прави забележка, започват да го обвиняват него за разни измислени неща и на него съвсем му писна отвсякъде да го ядат.

Много се надявам да успеете да се отделите и след това да имате по-нормални отношения, защото при нас явно изнасянето от техния дом не беше решението. И най-вече си пази нервите!

определено се е насъбрало явно за това вече подскача от най-малкото нещо. И при нас така или си траят или се правят не циркове а цели представления и моята майка мислеше,че в мен е вината. Да ама като присъства един два пъти за повече от ден в нас видя за какво става въпрос. Един ден ми се наложи да отскоча до нашите спешно и си взех и детето само я помолих в 2 часа да сготви нещичко бързо мой кюфтета и казах тогава за да не се притеснявам, а да чакам мъжа ми да ме вземе да не се мъкна по маршрутките. В шест часа ми се обажда и ми казва ми аз нямам време да ги направя имам си работа. Хубаво а тя сама мъжа и командировка. Прибирам се аз и тъкмо сготвих и дойде да вечеря,че при нея нямало нищо. Е нищо против нямам ама ние е прибрахме в осем е мисля,че при желание има достатъчно време, а смятам че е убииство да чака на мен с малко дете.

На една от предните страници на темата ти казах какво мисля за свекърва ти и продължавам да го мисля. Обаче сега като пишеш това за приготвянето на вечерята си давам сметка, че ти искаш да си самостоятелна и да не ти се бъркат в дома, но пък молиш свекърва ти да ти наготви, а после се сърдиш, че идва неканена да вечеря у вас. Ако искаш наистина твоят дом да си е само твой, не се дръж така, че все едно живеете заедно със свекърва ти. И на мен понякога ми идва в повече вечерята и се е случвало късно да вечеряме, но нали се сещаш, че няма как да се обадя на майка ми и да й кажа да ми сготви. Така и на майка ми не й минава през ума да дойде у нас да се нахрани без да е поканена. Просто си представи, че живеете отделно от свекърва ти и се дръж по всяко време и по всякакъв повод все едно не ви дели 1 етаж, а поне 30 минути път с кола. Имам приятелка, която живее също в една къща със свекърва си, но на различни етажи - както при теб. Но тя си върти домакинството независимо и въпреки че и те си имат разни проблеми във взаимоотношенията, не съм чувала някой да й нахлува в дома така безцеремонно. Но и тя не го прави Въобще държат се все едно живеят далече. Даже по телефона си говорят като трябва да си кажат нещо.  Не си ходят в къщите по всяко време за щяло и нещяло. За Коледа ми каза, че на 24 били "на гости" в свекървата, а на 25 си били "в къщи". Явно има начин да се постави границата, но трябва ти да започнеш.

Аз те подкрепям напълно.
Как така ще идва и ще взима нещата на детето
тая луда ли е???
Аз ако бях щях да я изхвърля и да и забраня да се докосва до всяко негово нещо-независимо какво е то.
Не мога да ги разбера тия свекарви...аз също имаХ големи ядове с мойта затова се изнесох и и забраних да се среща с нас-Много си позволяват тия хора 

ей това е супер идея. Аз при нея за петте години съм влязла веднъж без да съм канена и никога без нейно присъствие. Виж за готвенето един път само се случи и толкоз беше повече не повторих. Определено май съм тръгнала по този път тя под мен свободна аз примерно си взимам детето и сиотивам на пазар искам неискам. Може и този метод да доведе до някъде благодаря

Eva23, разбирам те вече писнало ти е и чашата прелива. Аз имах такъв етап където всичко събирах в себе си и си изливах яда тук. Същите форумки ми даваха същите идеи-много важно, бъди самостоятелна,ала бала, как съм си била виновна, изнеси се, що съм се дразнила.... Явно при всеки работи различно. Основното което разбрах е първо мъжът да е на твоия страна и зад теб във всеки случай. След това аз не издържах и си казах всичко -ама всичко-отне няколко часа и продължи до към два през нощта и ми олекна и сега съм над дреболиите. Дали схванаха нещо или ще се променят-не става-може би са схванали 10%, останалите 90% са в облаците Важното е че аз не се дразня повече. Ей това ако постигнеш -ще си добре!  Сега само мога  и хич не си го слагам на сърце. А хич да не ти пука-ако е свободна да готви, да не мислиш че ще има осъзната благодарност че ти се държиш добре
 А такива за изхвърляне или изнасяне, всеки си знае най-добре-ако това работи при вас не значи че ще работи за Ева. Ако искаш пробвай. По лошо няма да стане нали 

Аз го давам на свкървамми и после го из4иствам със спирт Ама твойта малко нахални4ка  Как си го взела Моята никога няма да постъпи така  Бих те посъветвала да говорите с нея 

говорено е с часове ама това мойто са изгъзици и тя била отгледала две деца аз се престаравам с тия неща. Не се вслушва в нищичко. Не ми пука за термометъра ще си купя ако трябва просто постъпката ми е странна, защото за всяко нещо се реагира така и се сърди крещи и пр.

мъжа ми е зад мен даже в повечето случаи го укротявам ама явно не е трябвало. При поредното преливане на чашата се скарахме един единствен път. Казах си и всичко е и сърди се една седмица и после старата песен на нов глас. Не ставааа. Собствената и сестра казва,че не се оправя с нея.

Отдавна чета темата и реших да се включа. Това с изнасянето е просто абсурдно, щом е такъв човек свекървата ти, то значи че и дори и да се преместите, положението няма да е коренно различно. Пак ще идва и старата песен продължава....... А и още повече, защо ще й се даваш и ще бягаш, да не говорим как се мести в друго жилище, при положение, че вече си направил ремонт и си свикнал с дома си.
Това, че си я помолила веднъж или няколко пъти да ти сготви, също не означава, че трябва да те прави за две стотинки, нали? Всичко опира до възпитание и елементарна култура. Изнасянето, сменянето на бравата и други подобни няма да решат проблема, след като сте и говорили за това и пак няма оправия, значи трябва да се играе грубо, минимално допускане до жилището, вещите, ограничаване на разговорите, ако не се пукне от злоба, то ще й писне да ви занимава, като види че отсреща няма никой.

Изчетох цялата тема. За свекървата съвети няма да давам, защото още на втората страница от мъките ти ми стана ясно,че тази жена ще те ръфа, притиска и тормози до края на света и до последния си дъх. Дори и да не и пречиш. Нея това я кефи и така си иска.
Иска си сина за нея и даже по корем да легнеш на стълбите да минава отгоре ти, пак няма да е доволна, а ти ще си капризна, неблагодарна, префурцунена и всякаква.
Ако не можеш или не искаш да бягаш на квартира и да се криеш като от сериен убиец-маниак, трябва или да търпиш и да си съсипеш нервите и брака, или ....да притиснеш "милото" по всички възможни ти линии, начини и точки.
Ако трябва да свика мъжки семеен съвет с баща си и брат си и там да обсъдят нещата /България сме все пак, ориент /. Ако трябва да говори с мама в твое отсъствие и да наложи режим на изолация, не отваряне, не общуване и т.н. Ама той, не ти.

ох вече незнам все си мисля,че и да се изнеса ще ми досажда с предтекста,че не можела без сина си ,че ще умрее(казвала го е ) и няма да има ефет. А и много средства се хвърлиха за очовечаване на жилището след брака от под до таван и мебели та сега и да исам не мога въпреки че успях да го навия макар и за  същия град

Явно не можете да се понасяте със свекито. Разделете се тогава.

Интересна тактика. Да се играе грубо, т.е. да слезе на това ниво на скандали, разправии и женска проклетия. Това може само да й отрови живота. Сигурно има много жени, за които е нормално и стимулиращо да има постоянен враг, срещу който да действат постоянно, да се карат и да мразят някого ежеминутно. И това заради едно жилище, от което напук не искат да се преместят.

Прави ми впечатление, че авторката не е от тях. След като се тормози от това поведение, определено не е човек, който желае да участва в постоянни скандали.