Липса на приятели - съвети

  • 4 620
  • 61
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1
Здравейте,

Не съм предполагала, че ще опра до форуми, но имам нужда от съвет, нещо, за което може би не съм се досетила или... знам ли, идеи или подкрепа.

Живеех в София през последните около 14-15 години, но в края на миналата година стана така, че се преместих в родния си град. В родния ми град нямам абсолютно никакви контакти със хора от онова време, когато съм била дете. Общо взето 3-4 възрастни роднини са ми познатите. Няма да изпадам в подробности защо, но трябваше да дойда. За съжаление изпитвам огромни трудности да си намеря среда и приятели, и това ужасно ме мъчи и депресира, защото съм човек, който обича да излиза и като цяло всеки нормален има нужда от комуникация. Важно е да отбележа, че работя от вкъщи постоянно и варианта да се сприятеля с колегите абсолютно отдапа. Опитвах да си намеря приятели, но вече 8 месеца безрезултатно и всеки "нормален" човек според мен ще изпадне в дупка. Единственият ми контакт е с възрастни роднини и приятелите ми в София (по телефона се чуваме очевидно). От време на време си ходя в София и това е единственото ми спасение. Обиколила съм всякакви видове занимания като фитнес, йога, пилатес, аеробика - безрезултатно. Просто хората отиват да си свършат работата, обелят някоя друга дума и си отиват. Опитах даже с маникюристката и козметичката да се сприятеля - не става, аз съм просто поредния клиент, с който се държат вежливо докато съм там. Особено с идването на лятото тази изолация ми действа особено зле. Очевидно излизам сама из града, но почва да ми изглежда налудничаво 24/7 почти да си сам с мислите си.

Не съм изпадала никога в такава ситуация да не мога да намеря дори една приятелка. В София живея от ученичка и тогава лесно и несъзнателно съм си създала среда. Тук лесно би било да познавам дори една-две и покрай нея да е сприятеля с други, но в моя случай с това, че не съм живяла тук през съзнателния си живот и работя от вкъщи изобщо не помага. Дето се вика, една цигара няма с кого да изпушиш. Има някакъв интерес от случайни мъже из града, но нали се сещате, че те не търсят приятелство, а имат други подбуди, на които не мога да отговоря..

Хора, пазете си контактите!

# 1
  • Paris, France
  • Мнения: 17 766
Разбирам те, но не мога да ти помогна. Много пъти съм се местила и винаги си намирах нови познати и приятели, но съм живяла единствено в градове с над милион жители. В малките населени места няма много млади хора.

След КОВИД карантините излизаме много рядко с приятели. Животът се промени. Пълнолетните ми деца също рядко излизат. Вчера имаше нощ на музиката и излязохме, но всички се прибрахме преди 3ч, а преди сме седяли до 6-7 сутринта навън.

На твое място бих се върнала в София ако е възможно.   

Контактите аз си ги пазя, но не се виждаме. Всичко е по интернет.

# 2
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 13 196
Казваш,че работиш от вкъщи.
А има ли вариант да започнеш и някаква работа вън от вкъщи и сред хора?
Не казвам да зарежеш сегашната си работа.
Примерно нещо почасово...

Имаш 3-4 възрастни роднини.
Има ли възможност да се запознаеш примерно с техните деца-дъщери,снахи...
Сигурно имаш някоя братовчедка..

Пробвала ли си да поканиш някоя съседка на кафе?

Ако обичаш да танцуваш,запиши се на танци .Сестра ми си намери две приятелки точно в една такава школа..но тя ходи повече от година.
Там е по-различно от фитнеса.



# 3
  • Мнения: 5 426
Имаш ли ангажимент към възрастни роднини и  можеш ли да пътуваш?
Ако имаш възможност, запиши някакво обучение.

# 4
  • Мнения: 3 979
Аз бих те посъветвала да си намериш хоби и покрай него евентуално завържеш някакви познанства. Има разни групи където ходя на походи, там също можеш да срещнеш интересни хора. Също, за да не си все сама вземи си кученце да се разхождате заедно и да ти прави комания, ако смяташ, че ще можеш да се грижиш за него, или пък коте.
Комуникацията само с възрастни доста обременява и напряга, така че ти съчувствам.

# 5
  • Мнения: 22 621
Трудна работа - Невена е писала - в малките населени места младите или са напуснали, или са се капсулирали, рядко самите те да търсят приятелства. Мисли дали няма вариант пак за София.

# 6
  • Мнения: 10 915
Групи за пътувания
Доброволчески такива
Ново хоби, свързано с комуникация онлайн/офлайн

# 7
  • Мнения: 17 116
Фейсбук не ползваш ли? Има групи по градове, хората си чукват срещи, събират се, излизат заедно, предполагам това искаш. Роднини нямаш ли все пак там да излизаш с тях поне да си в компания?

# 8
  • Мнения: 3 309
Съжалявам, че си в това положение. Настина е много трудно. Предлагам:
Групово хоби - народни танци, някакъв групов спорт, хор, туризъм.
Запиши някакъв курс - език или нещо други, където ще срещнеш също хора.
Доброволческа дейност към някое читалище или организация.
В краен случай куче - кучкарите създават приятелства, срещат се, запознаваш нови хора, нови контакти има и в училището за кучета и груповите тренировки.
Успех!

# 9
  • Мнения: 2 030
Ето ти няколко идеи, виж дали някоя е подходяща за теб, в зависимост от това какво ти допада:
- Изнамириш адреса на поне едно момиче от ученическите години, няма да е трудно, щом градът е малък. Чрез този човек ще откриеш и другите, така ще имаш 20-30 души, все някой ще е подходящ за компания, все едно мъж/жена. Чрез него ще разшириш кръга от познати.

- Иди в най-престижното средно училище в града (гимназия или техникум). Свържи се с преподавателка по английски или немски и поискай частни уроци. Сред преподавателите е по-лесно да намериш сродни души.
Излишно е да споменавам, че трябва да си отворена и непринудена. Предложи нещо и ти - покани на кафе преподавателката си след 2-3 урока  примерно, или на обяд, приготви нещо просто, но вкусно, така че тя да не се чувства неловко.

- виж в библиотеката. В страните, в които съм живяла, има тандем-услуги (ти предлагаш безплатно уроци по нещо, другият в замяна, те учи на готварство или друго, пак безплатно.

- Другаде съм виждала "банка на времето" - ти умееш да подстригваш например, друга предлага уроци по музика - взаимно и безплатно се научава по нещо. Идеята е общуването и пестене на пари.

- Може да идеш и залепиш обяви пред детските градини, че предлагаш безплатно услуги на детегледачка в рамките на... 2 часа седмично.

- виж дали има клубове по интереси - шах, планинарство, медитация..

- провери в общината имат ли екологични проекти - залесяване, посаждане на дръвчета, реставрация на пейки, реставрация на старинни къщи.

Изобщо дай нещо от себе си, безплатно или плащайки нещо малко. Идваш след толкова години от София, все нещо си научила - нещо, което там го нямат и ще е мост между теб и тамошните хора.

Последна редакция: нд, 23 юни 2024, 07:15 от Valerie R

# 10
  • Out of the Mix
  • Мнения: 3 068
Интернет.
Не виждам друга възможност.
То всичко е и до начина на живот, защото може да си в София и пак да не излизаш много много, да нямаш много контакти, среда, компании, особено след 30-35, когато повечето са на работа понеделник-петък, грижи, кой зает и т.н., а теб никой не чака и трябва да се действа.
Не казваш на каква възраст си.
Ако съдим по ника "92", и това ти е наборът, на тази възраст повечето се срещат на работа, общи компании, събирания, семинари, хобита и т.н.
Наистина се промениха много нещата последните 3-4 г.
Не лоша стратегия е "от нета в реала".
При мен винаги е работила много години.
Идеята е да няма протакване и разтакаване на седмици и месеци чат, без да се видите, това го избягвай.
Среща по най-бързия начин. Няколко дни върви ли комуникацията, наред ли е всичко, чуквате среща.
Но пък последната ми връзка беше типична класика служебно в офис на дамата и така стана приказката, и другото е история.
Зависи и какво искаш - просто приятели за лаф, кафе, губене на време, връзка, отношения с мъже и т.н.

Последна редакция: сб, 22 юни 2024, 23:16 от Revoker

# 11
  • Мнения: 17 116
Може би малко хора пушат в града, щом няма с кого да изпушиш една цигара.

# 12
  • Мнения: 9 389
Съчувствам ти. Няма ли начин да се върнеш в София?

# 13
  • SF
  • Мнения: 26 391
Аз живея в София, но тук пък може да се случи обратният вариант. Със съученици се пръснахме, не поддържаме връзка. Малко от нас са запазили отношения с един-двама, но не се виждат редовно.
Моята приятелка от училище не живее в България. Другата се жени непрекъснато и е заета с мъжете си. Рядко се чуваме. Не мисля, че сме запазили приятелство като от онези времена. Нито бихме пътували заедно, нито се сещаме да излезем някъде. Винаги й се обаждах за Рождения ден, а тази година забравих. Отидох на ваканция и я забравих. Със съседите си сме абсолютно анонимни. Има един, (беше) навит да си ставаме близки, но не се засичаме дори случайно из входа. Той май разбра, че в София сме надути и не отделяме много време за приказки из етажите.
Трудна работа е това да си намериш и да поддържаш приятелства.
Последната нова година поне 3-4 мои познати, приятелки ми казаха, че са били сами вкъщи. Не са имали предложения и идеи къде може да отидат за празника. Когато ги питах защо не са звъннали преди това да измислим нещо заедно, казаха че не са се сетили, или не са имали желание да излизат. Аз също нямах голям избор и отидохме на дискотека с някакви хора, от които познавах само двама. Останалите бяха подобен самотен сбирщайн. Сега отново се събираме за концерт, но виждам, че е тромава работата. Един може, друг мисли, трети чака да му потвърдят нещо си...

# 14
  • София/Севлиево
  • Мнения: 12 523
Бях в подобно състояние (и май все още съм,но не ми пука особено), когато се преместих в родния град на мъжът ми когато се роди малкия.
Аз съм от хората, които предпочитат да си седят у дома и въпреки двете деца ми се получи.В същото време обаче обичам и да излизам и пия кафе в компания навън,но да ида да вися по паркове и градинки -не.
Писах в една ФБ група на Севлиево и си намерих една приятелка и до там.Запознах се с още 2-3 дами покрай малкото дете,но до приятелство още не сме стигнали.С мъжът ми сме си самодостатъчни и се чувстваме добре така.Особено сега лятото не се спираме на едно място и почти всяка седмица от четвъртък до неделя сме някъде из България с децата.
В редките случаи когато ходя до София се обаждам на най-близките си приятелки и ако може се виждаме,ако ли не-не ми е голяма драма.
В родният ми Плевен пък отдавна не поддържам връзка с никой, въпреки че повечето ми съученици са си там,имам и братовчедка и други роднини,но предпочитам да държим връзка през ФБ.Там ходя 2-3 пъти в годината за по няколко часа да видя баба ми и нямам желание за срещи с други хора.

Общи условия

Активация на акаунт